„Богословие на просперитета“ от о. Теодор Стойчев: Грехове ли са болестите и бедността

Християнинът трябва да бъде здрав и богат, да живее в просперитет, а бедността е грях.

Звучи ви смехотворно?

Богословие на просперитета – така се нарича движението, чиито основни идеи, изброени по-горе, създават едно съвсем различно християнско благовестие. Задълбочено проучване на учението, привличащо все повече хора, през призмата на православната теология и традиция, предлага доц. д-р иконом Теодор Стойчев в книгата си „Богословие на просперитета. Православна критика“ („Омофор“ 2014).

Доц. д-р иконом Теодор Стойчев е роден през 1973 г. в Русе. Свещеник е в храмовете „Св. Атанасий Велики“ и „Успение на Пресвета Богородица“ във Варна. Доктор е по богословие с дисертация в областта на Свещеното Писание на Новия Завет. Други негови книги са: „Значението на кръста Христов в Посланието на св. апостол Павел до Галатяни“ и „Богословие на Новия Завет“. Автор е на редица публикации, в които разглежда важни въпроси на православното християнско богословие.

В думата проспериране няма нищо лошо и осъдително, но в учението на това движение става дума за нещо съвсем различно – а именно твърдото убеждение, че вярващият човек, християнинът трябва да е богат, подчертава отец Теодор Стойчев. Тяхната проповед, че човек трябва да благоденства на всички нива, създава твърде много ереси, които звучат дори библейски и християнски. Идеите им за положителната изповед и мисъл, визуализацията, обожествяването на човека и крайното антропоморфизиране на Бога обаче са твърде чужди за традиционните християнски общества:

„Според учителите на просперитета, понеже нашият разум е в непрестанна борба с това, което ни казва нашият дух, постоянно се противи на духовните истини, ние трябва да отхвърлим това, което той ни казва, и да приемем това, което нашият дух ни говори, тъй като последният е във връзка с Бога. Според тях Бог говори на духа ни, а не на разума. Тази тяхна идея проличава много ясно в думите на Робъртс Лиардън: „Вътре във вас има ли война? Вашият ум казва ли „да, да, да“, когато вашият дух казва „не, не, не“? По-добре слушайте вашия дух. Кажете на вашия ум да млъкне и да слуша това, което Духът на Бога, който е във вас, се опитва да каже“.

Именно този рационален нихилизъм става причина те да не търсят истините на вярата в църковната традиция или разума, но преди всичко в мистичните духовни прозрения, които са лишени от всякаква основа. Такова „одухотворяване“ на знанието е много типично за това движение. Всеки един от учителите на просперитета твърди, че само чрез Божието просветление или откровение е достигнал до познанието на библейските догми, въпреки че такова учение вече е било открито на някой друг“.

Християнинът не може да боледува, защото е изцелен в Христа. Това се проповядва в „евангелието на благоденствието“. Според него, властта, която принадлежи на Господа Иисус Христос, сега принадлежи на нас. Учението принизява изкупителната жертва на Господа Иисус Христос и с идеята си, че човек има цялата власт да управлява своя живот, прави Бога ненужен.

Религиозното движение по всякакъв начин се опитва да покаже на своите последователи, че те са царе в този свят. В тяхна власт е всичко, защото те царуват с Иисус Христос. Всеки християнин знае, че животът на Господа Иисус Христос е наше въздигане, че ние участваме в Неговата пълнота, пише о. Теодор Стойчев.

Идеята за богатството и изобилието е сред най-магнетичните за последователите на движението, въпреки твърденията, че те не са цел:

„Те явно са в противоречие с всичко останало, което учат. Защото не може да проповядваш, че всеки християнин трябва да живее в излишък, и в същото време да изповядваш, че парите не са цел. Не може парите да са в центъра на всяка проповед или книга и да не са се превърнали в смисъл на твоя живот. Нещо повече, не са малко тези проповедници, които учат, че бедността е грях.“

Учението за просперитета на християните е не само материалистична етика, но също е опасно за душевния и духовен мир на християните явление и няма нищо общо с Православната църква.

Доц. д-р иконом Теодор Стойчев смята, че книгата би помогнала на хората, които са увлечени от някои метафизични култове, защото желанието да живеем добре не е лошо, но забравата на Кръста, като страдание за другия, вече е порок.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>