„Готово е сърцето ми“ от майка Мария (Скобцова) – урок за най-голямата саможертва

„Има времена, когато можеш да бъдеш глух и сляп, но сега човек не може да не чува и да не вижда. Езичеството чувства как изгарят неговите ръкотворни идоли, то напряга последните си сили и издига нови божества. Наближава страшно утро – кой знае, може би последното утро в историята на човечеството и който не се събуди сега, няма да има време… Мъчително, изтезаващо, освобождаващо утро. В неговата светлина ясно се вижда издигнатият над света Кръст. Човекът се разпъва на Кръста. Не е ли това християнско време?“

Това пише майка Мария (Скобцова) през 40-те години на миналия век, но думите ѝ са тревожно актуални и днес. Когато онова, което смятахме за забравено минало, безпощадно се завръща, никой не може да остане глух и сляп и да не си зададе малкия – голям въпрос: „Готово ли е сърцето ми?“.

„Готово е сърцето ми“ (Омофор 2016) събира едни от най-ценните анализи, публикации и размисли от творчеството на майка Мария (Скобцова) (1891–1945). Те очертават земния път на една обикновена жена, която обаче е зачислена към истинските християни на съвремието ни, посвещавайки се в помощ на бедстващите в най-тежките военни години. С подкрепата на съмишленици тя успява да основе в Париж домове за възрастни и бедни, училища, общежития, да оказва медицинска помощ, да спаси еврейски деца, да издаде книги и брошури. Работила и умеела всичко, не се страхувала от труд и лишения, не се спирала пред болест и беда, тя не спирала да помага и да утешава другите, без да мисли за себе си. Арестувана е през февруари 1943 г. и е изпратена в концентрационния лагер в Равенсбрук, Германия. На 31 март 1945 г., в навечерието на Пасха бива убита в газовата камера. На 16 януари 2004 г. е причислена към лика на светиите.

Майка Мария (Скобцова) проницава в дълбочина нажежената човешка душа, вярва в блаженството на страдащите и приема смирено и с дълбоко разбиране смъртта и гибелта, кръста на християнството, неговия огън, самоотричането и самоотдаването:

„Знам, с цялото си същество знам, с цялата си вяра, с цялата сила на духа, дадена на човека, знам, че в тази минута Бог посещава своя свят. И светът може да приеме това посещение, да разкрие сърцето си – „готово е сърцето ми, готово!“

За нея митрополит Антоний Сурожки казва: „Тя е успяла, следвайки своя Господ и Учител, да обича „напразно“, „безответно“: да обича хора пропаднали и безнадеждни, онези, „от които така и така нищо няма да излезе“… а впоследствие, по време на войната, просто защото това са били хора в положение на смъртна опасност, страх, гонение, гладни, осиротели – свои не по кръв, не защото са принадлежали към една или друга народност, а защото Христос е пролял кръвта Си за тях, защото е била завладяна докрай от Неговата божествена любов“.

Така разбира подвига на вярата, свободата и любовта майка Мария (Скобцова) и по един категоричен начин превръща целия си живот в истински жива проповед:

„На Страшния Съд няма да ме питат успешно ли съм се занимавала с аскетически упражнения, колко земни и поясни поклона съм направила, а ще ме попитат: нахранила ли съм гладния, облякла ли съм голия, посетила ли съм болния и затворения в тъмница”.

Нейното активно светско монашество е проникнато с трепет и молитва. Тя живее в тежки времена, когато невинаги може да намериш сили, за да помогнеш на самия себе си, а да не говорим за ближния, или пък – още по-малко – за далечния. А тя е намирала сили! – не крие благоговението си и изследователката Ксения Кривошеина, автор на предговора към книгата.

Майка Мария (Скобцова) намира сили не само да помага на бедстващите и страдащите, но и успява да облече в думи най-дълбоките си прозрения и идеи, да сподели вярата и мъдростта си така ненатрапчиво и ефирно, че да достигне и нас, които днес се изправяме пред същия ужас като нейния:

„Войната е призив, войната е прозрение. И на този призив, на тази архангелска тръба може да се отговори двояко. (…) Тогава в нашата най-смъртна тъга ще видим белите одежди на ангела, който ще ни възвести: Той възкръсна, няма Го тука. Тогава човечеството ще влезе в пасхалната радост на възкресението“.

Проникновените ѝ текстове, събрани в сборника „Готово е сърцето ми“, вълнуват и предизвикват заслужена почит:

Митрополит Антоний: 

Знаем, че думите на нашия Спасител, Господ Иисус Христос, Който казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“, са били актуални през всички години от човешкото съществуване – от сътворението на света до ден-днешен. Винаги са се намирали хора, които, водени от този призив, са показвали на дело висшата Христова добродетел – саможертвата и любовта към ближния. Майка Мария (Скобцова) показва, че дори в нашето съвремие е възможно да бъде приложена на дело саможертвената любов. Понякога думите на нашия Спасител стоят в контекста на забързаната съвременност някак имагинерно, като че думи, които са отлетели във времето назад, думи, изречени, но неприлагани в самата им същност.

Тони Николов:

Когато човек чете текстовете ѝ, особено тези от 30-те години, след нейното замонашване, вижда, че те са изключително радикални в духовен смисъл, те са толкова силни, че човек обръща към себе си всеки от тези редове. Това, което винаги поразява в текстовете на Майка Мария, е желанието те да се случват сега. 

Проф. д-р Димитър Попмаринов:

У Майка Мария ние виждаме една висша проява на любов. Тя е водена от своя вътрешен усет, от своята духовна сила и именно тук проличават единството и сърцевината на православната духовност. Любовта е тази, която трансцендира всички останали нива. Но тук е много важно да разберем, че преходът и изкачването на тези нива не бива и не може да стане изведнъж. Това е кръст, който Майка Мария успява да понесе и да стигне до най-висшата, до върховната проява на любовта – саможертвата. И както пише самата тя, тъкмо отказвайки се от живота, християнинът получава истинския живот. Това е неин вътрешен духовен опит, който е преживян, това е кръст.

Литературното и публицистично наследство на майка Мария е особено ценно и вдъхновяващо за съвременния човек. Нейната непоколебима вяра, висока ерудиция и изключителна жизнена устойчивост са били животворен източник на сили и надежда в ужасяващите условия на войната. Днес образът ѝ е все по-светъл, а подвигът – все по-значим. Днес повече от всякога ни водят думите ѝ:

„В света съществуват два вида любов: любов, която взема, и любов, която дава.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”:ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>