Митрополит Антоний Сурожки: Кръщението като дар на взаимно доверие

Мода и показност? Повод за празненство? Осъзнатост и вяра?

Какво е светото Кръщение за съвременния човек? Какво очакваме, след като се кръстим – вечен договор с Бога или непрестанно благоденствие, без особено усилие от наша страна? Достатъчно ли е да сме кръстени, ако не сме просветени? Обърнати ли сме към Бога?

Тези първостепенни въпроси задава в своите беседи любимият на поколения вярващи митрополит Антоний Сурожки. Посветени именно на пътя към вярата, на светото Кръщение и мотивите да се пристъпи към Тайнството, беседите са изнесени пред енориаши в Лондон през 1994 г., а днес са обединени в сборника „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ („Омофор“, 2018). Редактор на изданието е Венета Дякова, а преводач е Евгения Николчева.

„Твърде често се случва човек да дойде при свещеника и да му каже: „Искам да се кръстя“. – „Защо?“ – „Повярвах в Бога“. Но ако започнеш да му задаваш по-конкретни въпроси се оказва, че от това „повярване“ в Бога животът му изобщо не се е променил. Този човек няма основание да иска да бъде кръстен“.

Обръщането към Бога, вярата и осъзнатостта – това са най-важните теми в беседите и проповедите на митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.). Завършил гимназия в Париж, където усилено изучавал класически езици и литература, а след това физика, химия и биология във Факултета по точни науки в Сорбоната. Завършва Медицинския факултет непосредствено преди началото на войната и работи като лекар в продължение на десет години, като до края на войната е първоначално фронтови хирург във Френската армия, а по време на немската окупация участва в Съпротивата. През 1939 г., няколко дена преди да замине за фронта, тайно дава монашески обет. Ръкоположен е в йеромонашески сан през 1948 г., изпратен на пастирско служение във Великобритания; следва епископска хиротония (1957 г.); архиепископ на Руската православна църква за Великобритания и Ирландия (1962 г.). От 1963 г. е патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. и митрополит към Московския патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено желание през 1974 г., за да се посвети изцяло на пастирска дейност. Участва в делегацията на Руската църква на Световния съвет на църквите в Ню Делхи през 1961 г. и в Женева през 1966 г.

Особено деликатно, но и с прецизна доза ирония, митрополит Антоний осветява онези тъмни коридори в човешката душа, които могат да поведат в грешна посока дори и „най-дисциплинираните“ вярващи:

„Помня една възрастна жена, която дойде на изповед при мен, изповяда своето нетърпение, още едно-друго и добави: „Какво очаквате от мен, отче? Застигна ме революцията в Русия, после се разболях от артрит, а и зет ми е непоносим, какво да правя?“. Аз ѝ отговорих: „Знаете ли, явно Бог е виновен за всичко това. Затова преди Бог да ви прости греховете, можете ли Вие да Му простите, че Той нарочно, за да ви подразни, е организирал революцията в Русия, изпратил ви е артрит, а освен това е въодушевил Вашата глупава дъщеря да се омъжи за такъв човек?“ – „Но как мога аз да прощавам на Бога!?“ – „Много просто: Вие се оплаквате от Него. Щом се оплаквате, значи се сърдите; а щом се сърдите, значи смятате, че Той е виновен. Тъй че Вие като начало се примирете с Бога, а след това Го молете Той да Ви прости“.

Формализирането и повърхностното изпълнение на молитвените правила и православните Тайнства особено болезнено ни отдалечават от Бога. Защото ние не сключваме сделка с Христос, а се срещаме с Него именно в молитвата, Тайнствата и достойния живот, пише митрополит Антоний:

„Понякога е по-добре човек веднъж да се изповяда много сериозно и след това няколко пъти да се причасти – докато съзрее за следващата изповед, която да бъде също дълбинна, а не формална, която да се отнася за това, което наистина се променя в неговата или нейната душа, и тогава отново да дойде на изповед. И моят многогодишен опит показва, че това наистина дава някакви плодове. Във вярващия се развива съзнателност и съзнание за отговорността пред Бога, пред хората, пред себе си и увереността, че не може „да си квит“ с Бога; че не може да казваш: „Господи, изчетох Ти всички молитви, които се полагат, сега и Ти благоволи да постъпиш по устав“.

Дар на доверие. Това е свързването с Христос, когато произнасяме: „Съчетавам се с Христос” – дар на взаимно доверие, при което всеки от нас отдава нещо: Единият – Своята съвършена святост, а другият – своята откритост при цялата греховност, която е в нас, смята митрополит Антоний. И след това ни остават само най-важните въпроси: каква е вярата ми сега и как аз откликвам на Божите думи, Христов ученик ли съм или само наблюдател:

„Зрънцето на вечния живот ни се дава изцяло, неограничено, но от нас зависи по-нататъшната му участ, какво ще се случи с него. Това възлага върху ни огромна отговорност пред Бога, пред Неговата любов. Не става дума за това, да бъдем осъдени, понеже не сме изпълнили нещо; въпросът е, че ни се предлага безгранична любов, а ние свиваме рамене и казваме: „Е, стига ми, от мен може и по-малко“.

Ако искате да прочетете повече от митрополит Антоний Сурожки:

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>