„Сръбският Златоуст“ свети Николай Велимирович: Аз съм Твоята вяра и Твоето доверие

„Чета и препрочитам Езерни молитви, но целият им сладък трепет изплува в душата ми едва когато молитвено ги чета и препрочитам. Той, чудотворецът на молитвените ритми, има власт над моята душа и аз си казвам: да, заключен съм в сетивата си, мисля с тях, но щом неговата чудотворна молитва се проструи през моята окаяна душа, сетивата се разхлабват, оковите на душата падат, и душата ми, моята ранена птица, излита окрилена и се гмурва в сладките дълбини на Вечността“.

Отец Юстин Попович

Съкровени и дълбинни, „Езерни молитви“ на свети Николай Велимирович („Омофор“, 2009) действат на човешката душа така, както крило на птица нежно, но решително размества езерната повърхност. Красиви, ефирни и същевременно мощни във въздействието си, те не оставят никого равнодушен:

Учеха ме по-старите, докато бях момче,
да се държа за небето и земята,
за да не залитна. Дълго останах дете и дълго
се подпирах с бастуна, който ми дадоха.

Но когато вечността се проструи през мен и
се усетих чужденец в света, небето и земята
се пукнаха в ръцете ми като слаба тресчица.

Господи, сило моя, колко немощни са небето
и земята! Изглеждат като дворци от желязо,
а се изпаряват като вода на длан пред лицето
Ти. Само с перченето си крият своята немощ
и плашат деца неуки.

Проникновен ерудит, ненадминат оратор и проповедник, свети Николай Велимирович, наречен „Сръбският Златоуст“ е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград, защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева.
Когато през есента на 1909 г. се връща от Европа, той се разболява тежко от дизентерия. В болницата си казва: „Ако службата ми е потребна на Бога, Той ще ме спаси”. Тогава дава обет: ако оздравее, да се замонаши и така да служи на Бога и своя народ. Така, на 20 декември 1909 г. приема монашески чин в манастира Раковица.
Доброволец е във войните от 1912 до 1918 г. – проповядва и помага на пострадалите. Светът става нищожен за него, хорските похвали са му безразлични, книжната мъдрост и ученост са празнословие в неговите очи. Нито пък цени някакви материални блага – аскет и бедняк, той мисли само за Христос, живее само с Христос. И народът вижда в него своя жив светец и пророк. И до днес хората в страната му милеят за своя „Дядо Владика”.
След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в злокобно известния концлагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г.
Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай – да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.
Само един изряден духовник, ревностно отдал себе си и живота си на Бога, може да достигне до онези най-дълбоки осъзнавания, до най-тъмните скритости на душата, и при това напълно искрено да ги изповяда публично:

Избави душата ми от самоизмамата,
Боже мой, за да се избави и тялото ми
от телесния грях.

Избави душата ми от безумната гордост
и пламтящия гняв и тялото ми няма нито
да лудее, нито да гори.

Душата е направила тялото като свой
портрет, орган на своя говор.
Нямо е тялото и неподвижно за добро и зло,
ако душата не заговори.

Как да понесем страданието, какъв е смисълът на изнурителните усилия в човешкия живот, колко е важно да се взрем честно в себе си и да си отговорим искрено кои сме и какво искаме. Свети Николай Велимирович не пропуска нито един от тези фундаментални въпроси, а отговорите му докосват всеки, вдъхновени от светлата му вяра и подплатени със свидетелства от личния опит и преживени изпитания.
Като бисери проблясват стиховете на владика Николай и превръщат езерната повърхност на душата ни в плодотворна почва, за да бъдем истински променени, а не просто да отразяваме безучастно случващото се със и около нас. Въздействащи и силни, но същевременно стоплящи и утешаващи са неговите горещи молитвени рими:

Луди разговори водят хората,
щом се отдалечат от Твоето присъствие,
Мъдрост моя. Безверниците говорят за дела,
безделниците – за вяра.

И всеки се подиграва на това, което не
притежава, а това, което притежава,
разтръбява по пазара.

Докато Ти, Господи, изпълваш дома ми
с животворното си дихание, аз винаги
забравям да питам: Кое тежи повече –
вярата или делата? Но щом Те обидя и се
усетя изоставен от Теб, аз с гняв се намесвам
в препирните на хората и подкрепям тази
или онази страна.

Защото без Теб съм като ветропоказател,
който се люшка според вятъра. Задуха ли
вятърът на вярата в моята душа, аз стоя с
ония, които изоставят делата и държат за
вярата; задуха ли вятърът на деятелността,
аз държа страна с ония, които изоставят
вярата и искат дела.

Но в Твоето всепримиряващо присъствие
няма вятър, няма колебания и разполовяване
на нещата. Не усещам вяра, нито виждам
дела, а само Теб, Живия, усещам и виждам.
Истина, Ти не си моята вяра, а моето
виждане. И не си моето деяние, но аз съм
Твое деяние. И пак: Ти не си моята вяра,
но аз съм Твоята вяра и Твоето доверие.

Неслучайно свети Николай Велимирович е признат за най-гениалния сръбски проповедник и богослов, най-големия сръбски църковен писател и мислител, духовен стълб и крепост.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>