Ще получи ли Българската православна църква Нобелова награда за мир?



Спасението на българските евреи е едно голямо, едно прекрасно дело в нашата история. Съвсем справедливо е да се гордеем с него. Малко са народите в Европа, пък и в света, които са проявявали такова благородство и човещина. Да се застъпиш за преследвания и убивания, па макар и той да ти е съвсем чужд, да не отминеш равнодушно неговите сълзи, да се изправиш срещу всемогъщия злодей, който владее света – това е истинска евангелска постъпка, точно следване на завета Христов. Знаем какви са нравите, които царуват в този свят, между земните царства и племена – граби, убивай, тъпчи! Души слабия, гази невинния! Но нашият народ показа пример за друг морал, друга висота. Малък народ, но с голямо сърце. И това е чудесно завещание и към нас – потомците.

Същото може да се каже и за християнските църкви. Като всички други, и християните в Европа се подчиниха на ”неизбежното”. Пастори и кардинали се молеха за Хитлер. Папата се молеше за Хитлер. Само Българската църква се изправи и каза: ”Не! Махни се, сатана!” Синодът беше единодушен. Народът беше единодушен. Цар Борис се криеше в двореца, виеше се като змиорка между своя народ и Берлин – и накрая отстъпи. Той не можеше да постъпи другояче – народният гняв щеше да го помете.

Но защо си спомняме за това днес, в нашето студено и цинично време, твърде чуждо на всякакво благородство и християнски дух? Заради номинацията, която беше направена наскоро – еврейски интелектуалци от Европа и Израел предложиха Българската православна църква за Нобелова награда.

За мен не е толкова важно, ще бъдат ли моята църква и моят народ номинирани за Нобелова награда – по-важно е, че те са вече номинирани за една много по-велика награда на небесата. И все пак това, разбира се, би било едно справедливо, макар и доста закъсняло признание от страна на света. То би привлякло вниманието на хората по света към България, но и към православието като цяло, би послужило добре на православната мисия по земята. Защото и днес има милиони и милиони, които не са чували нищо за православието, или пък го смятат – в най-добрия случай – за някаква далечна и странна екзотика. Не че Христовата църква се нуждае от пропаганда и реклама, но все пак това би бил един добър импулс за нейната проповед. Мнозина на тази планета ще научат за пръв път в живота си нещичко за нея. Мнозина ще се заинтересуват от нея. От тази гледна точка признанието, което ще получи Българската православна църква, ще бъде и справедливо, и достойно, и служещо на проповедта на Евангелието.

И точно затова има сили в света, които ще направят всичко възможно това да не се случи.

Има сили, които се стремят и днес да владеят света – както някога Хитлер. Има сили, които виждат в религията само политика, само инструмент за свои или чужди цели. Има най-сетне и сили, които се отнасят твърде студено към православието. Защо? Защото не понасят Христос и се чувстват изобличени от Него.

Няма нищо чудно в това. Със сигурност ”князът на този свят” не ни обича. Не ни обичат и неговите слуги.

Какво е отношението на съвременния свят към Православната църква, може да се види от една скорошна резолюция на Европейския парламент, в който тя беше спомената. И спомената не с добро.

Резолюцията от 14 октомври 2016 г. ”За противодействие на пропагандата, насочена срещу ЕС от трети страни” вижда в религията инструмент на политиката, а в православието – оръдие на Москва, оръдие на Кремъл. И нищо повече.

Документът, изпълнен с подозрение и страх, описва някаква въображаема пропагандна война, която Русия уж води срещу Европа. С това вече се разпалва омраза между народите. Но, както виждаме, и това не е най-лошото. Като един от инструментите на тази война в първоначалния вариант, внесен от евродепутатката Анна Елжбета Фотига, е посочена изрично Православната църква (“включително Православната църква – including Orthodox church”). В окончателния вариант на резолюцията, приета от Европейския парламент, вместо директното ”Православна църква” е казано малко по-завоалирано: ”трансгранични религиозни групи” (т. 8). Какви са тези ”трансгранични религиозни групи”? Очевидно не става дума за католиците, мюсюлманите, будистите. Има се предвид една определена ”трансгранична” религиозна общност, която според Европейския парламент е оръдие на зловещия Кремъл. Ясно е коя е тя. От контекста и от съпоставката с първоначалния текст се вижда, че това е православието.

Православната църква е ”трансгранична”, защото съществува и в Русия, и в страните от Европейския съюз. Нещата са повече от прозрачни.

Ето как Европейският парламент не се посвени да нанесе открито оскърбление на православните народи. Не го спря дори фактът, че няколко православни държави членуват в Европейския съюз – България, Румъния, Гърция. Не. В своето недоверие, омраза и страх евродепутатите са готови да отлъчат цели нации от европейското семейство. Или най-малкото се отнасят толкова пренебрежително към тях, че не смятат за кой знае какво да оскърбят публично тяхната вяра.

Случайна ли е тази проява на враждебност? Или е израз на някаква трайна тенденция в съвременния свят?

Аз мисля, че не е случайна. Със сигурност православието днес е трън в очите на мнозина.

И не само заради православна Русия. Проблемът е по-дълбок, отколкото могат да си го представят политическите анализатори. Да оставим политиката на г-жа Фотига и нейните колеги. Да се опитаме да вникнем в същността.

Има твърде много неща в православието, които изобличават днешния начин на живот, днешния масов човек. Те изобличават падналата човешка природа изобщо, но с особена сила – днешното объркано и залутало се човечество.

Да, православието съществува и действа днес дори в рамките на т. нар. ”плуралистично” западно общество. Но ако сравним по-издълбоко двете парадигми – православния и западния светоглед, православния и западния начин на живот – ще видим, че те се отричат почти във всичко.

Православието е дълбоко консервативно. То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми и ценности във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не за случайни и преходни социални конвенции. Излишно е да казваме колко далеч е стигнал Западът в разрушаването на всичко това. От гледна точка на съвременния Запад, православието е архаична, варварска, примитивна и така нататък религия.

Православието е категорично: хомосексуалността е грях и позор. Такава е волята Божия, такъв е библейският закон. По този въпрос православието и Западът няма да се разберат никога – до момента на Второто пришествие.

Православието зове човека към един аскетичен идеал. То изисква самообуздаване и самоограничение във всичко, сурова самодисциплина, сурови жертви в името на духа. Западът призовава към друго: наслаждавай се на живота! Граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади, които можеш да докопаш! Това е смисълът на твоето съществуване! Ако си беден – бори се със зъби и нокти, прави кариера, издигай се и печели, печели, печели! Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен хедонизъм и материализъм на Запада са безкрайно противоположни на православния дух.

Плурализмът? Какъв плурализъм в православието? Твърде варварски и реакционерски ние смятаме, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи. Бог е един, истината е една, църквата е една. Един е пътят на спасението. И тук нагласите на православния и на западния човек са диаметрално противоположни.

Правата на човека? Православието е твърде далеч от това да се съсредоточава маниакално върху нечии ”права”, както прави съвременното западно общество. Напротив, то набляга много повече върху задълженията, върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху онова, което му се полага. Истината е, че православието, както ни го разкрива Библията и учението на светите отци, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен ”правоимащ”, а едно осакатено от греха и паднало създание. Смята, че той се нуждае не от глезене и ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите. Иска за него не ”права” и ”свободи”, а отговорност и предано служене на Божия закон.

Това показва, че православието е твърде далеч от т. нар. ценности на либералната демокрация. Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, на дявола. Те уж са равни в рамките на ”плуралистичния” модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество. Културата на безграничната свобода се изражда в култура на греха и порока. Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа.

Православието зове към тесния път и тясната врата (Мат. 7:13), а съвременното западно общество – към широкия, по който вървят всички, към плуване по течението. Православието е борба със страстите, а съвременният начин на живот – тяхно пълно разпасване. Православието е служене на духа, а днешният западен ”лайфстайл” – слугуване на търбуха и на пениса. Православието гледа към Йерусалим, Западът – към Содом.

Едва ли в съвременния свят могат да се намерят по-крайни противоположности. Нищо чудно, че православието предизвиква конвулсии у мнозина. Неслучайно и покойният вашингтонски стратег Бжежински, който ръководеше пряко или косвено американската политика в течение на десетилетия, го заклейми като ”враг № 1 след падането на комунизма”.

Ето защо аз смятам, че Българската православна църква едва ли ще получи Нобелова награда. В този случай дори израелците не могат да ни помогнат. Западът никога няма да отвори сърцето си за православието.

Такава е моята прогноза. Ще се радвам, ако се окаже, че не съм прав. Нека видим какво ще се случи.

Някога Българската православна църква се изправи сама срещу Хитлер и му каза ”не”. Но днес светът не е станал много по-добър и наследниците на Хитлер действат на свобода. Важното е не дали ще получим награди от човеци, а дали ще заслужим небесната награда. Не човешкото признание трябва да ни вълнува, а Божието. То ни е достатъчно. И дано да имаме сили като църква и народ да продължим делото на нашите достойни предци.

 

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...