Христос отново разпнат: как преследват християните в днешния свят

В днешния свят масовите гонения срещу християните, свидетели на които сме всички ние, поразяват със своите мащаби. В Близкия Изток и Северна Африка християните са прогонвани от родните си места и физически унищожавани от екстремистите. Извършва се варварско разрушаване на обектите на християнското културно наследство, стремително намалява християнското присъствие в тези региони.

До неотдавна мащабите на преследванията и дискриминацията на християните се премълчаваха, а международните организации предпочитаха да си затварят очите за тях. Преди четири години аз говорих на заседанието на III комитет на Генералната асамблея на ООН за преследванията и дискриминацията на християните. Както показа времето, моите опасения за бъдещето на близкоизточните християни, които изказах тогава, се потвърдиха, за съжаление.
До ден днешен е достатъчно широко разпространено мнението, че християните не са подложени на целенасочени гонения, а само страдат заедно с другите от последиците на войните. Това твърдение е дълбоко погрешно.

На териториите, контролирани от екстремистите, християните в най-добрия случай са принудени да оцеляват като хора ”втора ръка” при условие, че плащат специален данък. Нерядко християните са просто физически изтребвани, като палачите не проявяват милост нито към жените, нито към децата. Достатъчно е да споменем масовите гробове на християни, които бяха открити след като правителствените войски освободиха градовете Садад (2013 г.) и Карятейн (в 2016 г.) в Сирия.

Не е по-добро положението на християнската община в Ирак, чиято численост след 2003 г. се съкрати десет пъти. Анализаторите прогнозират в скоро време почти пълното изчезване на християните в тази страна. В Либия в обстановката на безвластие и хаос се извършва целенасочено изтребване на малкото останали християни, за което ни напомниха и публичните масови екзекуции на християните през 2015 г.

Екстремистите издирват и убиват християните с цели семейства: в Сирт в края на 2014 г. те разстреляха съпружеска двойка заедно с малката им дъщеря. В Сирия от 2011 г. броят на християните е намалял наполовина. До ден днешен не се знае нищо за съдбата на отвлечените през 2013 г. митрополити Павел (Язиги) и Григорий (Ибрахим). В Нигерия и други африкански страни терористите убиват християните с цели села.

Екстремистите целенасочено унищожават християнските светини и религиозни символи. Достатъчно е да си спомним ужасните кадри, запечатали гаврите с древните храмове в сирийска Маалюля: ислямистите унищожиха кръстове върху куполите, изгориха иконите, оскверниха църковните олтари и мощите на светците. В Ирак в манастира ”Св. Георги” бяха унищожени кръстовете на фасадите и портите на храмовете, а също и върху гробовете.

През 2015 г. Съветът по правата на човека към ООН прие декларацията „В подкрепа на човешките права на християните и другите религиозни общини, особено в Близкия Изток“. В защита на християните от Близкия Изток се изказа Европейският парламент и редица лидери на европейски страни. В САЩ след продължителни спорове терорът на ИДИЛ срещу християните беше най-после признат за геноцид.
И все пак, за да запазим днес малкото, което е останало от близкоизточното християнство, са необходими не само думи, но и действия.

Преследването по религиозен признак е един главните фактори, които принуждават християните да напускат родните си места. Допитването до християнските бежанци в иракския град Ербил през 2015-2016 г. показа следното: от 80 хиляди души по-малко от половината биха искали да се завърнат по домовете си. Все повече хора смятат да емигрират, защото социалната и политическата обстановка в Ирак не оставя място за религиозните малцинства в бъдеще.

Ще дам още няколко конкретни примери за днешното положение на християните, за което ни съобщават представителите на християнското духовенство на тези региони. Много тежка хуманитарна обстановка е настъпила в т. нар. Долина на християните (Вади Ан-Насара) в Сирия. Повече от 200 хиляди души там страдат от недостиг на вода, храна, ток. Хуманитарните организации в това място практически не действат. Православните християни се чувстват захвърлени на произвола на съдбата. И това при положение, че Долината на християните се смята за относително благоприятна за християните местност, защото там няма екстремисти.

В долината на река Кабур в североизточна Сирия терористите от ИДИЛ през миналата година превзеха няколко християнски селища, унищожиха множество храмове, прогониха мирните жители. А когато регионът беше освободен от екстремистите, на практика никой от жителите не се завърна по родните си земи, защото екстремистите бяха унищожили всичко, което е било скъпо и свято за християните.
Поради естеството на моето църковно служение често ми се случва да общувам с близкоизточни духовни лидери — християнски, мюсюлмански, езидски. Всички те единодушно заявяват, че нахлуването на екстремистите в страните от Близкия Изток е поставило под заплаха многовековните традиции на мирното съвместно съществуване на различните религии.

Екстремистите потъпкват ценностите, които са фундаментални за всички традиционни религии. Те си присвояват правото да се разпореждат с човешкия живот и хорските съдби. Мнозина в наше време са убедени, че терористите, които вършат своите злодейства днес в Близкия Изток и на други места по света, го правят в името на религиозните си убеждения. Но нито една религия не учи да се убиват хора, да се извършват злодеяния и терористични актове.

За това свидетелстват единодушно лидерите както на християнството, така и на исляма и юдаизма. В защита на християните от Близкия Изток неведнъж са се изказвали ръководителите на ислямския университет Ал-Азхар, Организацията за ислямско сътрудничество, Управлението по религиозните дела на Турция. Форуми в подкрепа на християните от Близкия Изток бяха проведени в Йордания, Мароко, Ливан.
Днес съзидателният междурелигиозен диалог трябва да се разпространява като отговор на растящата популярност на екстремизма. Вече има немалко примери за ефикасно противопоставяне на екстремизма с използване на потенциала на междурелигиозното сътрудничество, в частност, в Египет, където властите обръщат особено внимание на формирането на доброжелателен междурелигиозен климат в обществото. И все пак сериозна тревога предизвиква ръстът на терористичната активност в Синай, където стотици християни след серия от нападения и заплахи от страна на екстремистите бяха принудени да напуснат родните си места.

Масовият тормоз и изтребване на невинни хора е недопустимо както от гледна точка на световните религии, така и на международното право. Жестоките преследвания на християните са пример за грубо нарушаване на правата на човека в днешния свят. Ето защо положението на преследваните християни трябва да бъде грижа на цялата световна общност, в това число на международните организации. Гоненията срещу християните трябва да се разглеждат като предизвикателство към целия цивилизован свят. Време е религиозните и политическите лидери да се обединят за съвместна борба с тероризма с акцент върху защитата на християните в страните от Близкия Изток и Африка.

Дълбока загриженост предизвиква ситуацията, която е налице днес в Украйна. В тази страна има няколко общности, които носят името ”православна църква”. Но само една от тях — Украинската православна църква към Московската патриаршия — е каноническа църква, призната от целия православен свят. Понастоящем каноничната Украинска православна църква е подложена в Украйна на систематични и целенасочени преследвания. Отнемат й насила храмовете, като за тази цел се използва механизмът на т. нар. референдуми, по същество фиктивни: в едно или друго село се появяват представители на разколниците и заявяват своите претенции върху храма; те прогонват насила енориашите, на които този храм е принадлежал в течение на десетилетия. Известни са случаи, когато вярващите, отказвайки да предадат храма в ръцете на разколниците, са били принудени да се барикадират в него и да останат там много дни без храна и вода.
С подобни разбойнически методи в Украйна бяха отнети десетки храмове, а в украинския парламент се внасяха различни законодателни инициативи за потвърждаване и легализация на тази практика. Ние категорично не можем да се съгласим с това варварско нарушаване на правата на вярващите, което се извършва пред очите ни, и призоваваме ООН да му обърне особено внимание.

Бих искал да спомена накратко и това, че дори в съвременна Европа често пъти се нарушават правата на християните — когато например на вярващите се забранява да носят кръстче или се наблюдават други подобни форми на дискриминация на християните. Много важно е Европа да дава пример за религиозна толерантност и взаимодействие. Този пример би трябвало да бъде не в това — да се премълчава религиозната традиция или да се игнорира принадлежността на човека към една или друга вяра, а в друго — всеки човек да може свободно и открито да изповядва своята вяра.

Много се надявам, че международната общност и религиозните лидери ще покажат воля за защита на преследваните християни от Близкия Изток и Африка, както и в другите места по света.

Доклад, изнесен на конференцията „Взаимното уважение и мирното съсъществуване като условие за междурелигиозния мир и стабилност: в защита на християните и представителите на другите религии“ (7 март 2017 г., Женева).

Превод (със съкращения): Андрей Романов