Ято от ранени птици

Колко много ние, християните, приличаме на ято от ранени птици. Всеки от нас със своите травми, възпалени от греха, изцерени от благодатта, летим към нашето слънце – Христос. Дълбоко в себе си носим горчилката на загубите, покрусата от пораженията и остротата на причинената болка. В тъканта на душите ни е стаено онова неизбежно разочарование, позатихналата вътрешна покруса от неразбирането между нас и света. За нас той е не само недостатъчен, но и „недостоен“, така както го е усетил и изразил великият Павел. Защото този сват не само не отговаря на болезнените ни въпроси, но не ни и нахрани.

Не ни даде онази чиста храна, от която имат нужда уморените ни тела. Затова се обърнахме към Небето и получихме Неговото невидимо благословение и измолихме да ни изпрати своята манна. Тя е забравеното лекарство, залог за вечен живот. Обърнахме се към Всемогъщия и Всемилостив наш Отец да изпрати своите свети ангели, за да ни закрилят с крилете си във всичките ни пътища. С превъзмогната болка и изтръпнали от страдания сърца се помирихме с Бога. Победихме нашите скрити демони, минахме „през огън и вода“, но разперихме крила. Събрахме последните си сили, сглобихме отломките от разбитите си сърца и повярвахме! Да! Повярвахме не само в Неговата жертва, но и в Словото Му: „Да бъде според вярата Ви!“ (Мат. 9:29).

А после… полетяхме. Отделихме се от земята и събрани в ято, жадни за светлина, се отправихме към нашето небесно отечество. Устремихме се към Царството Божие, разчупили оковите на греха, с поглед към вечността. Под нас е Царството на Кесаря, потънало в пустинята на суетата и фалшивите надежди. Душите ни са освободени от него, но носят белезите на камшика му. В устите ни още е останал горчивият вкус от отровата му. Простили сме, завърнали сме се и сме се сгушили в прегръдката на Царя на Мира и Любовта – Христос. Той ни е обещал, че ще ни приеме с тези Негови слова: „Дойдете при мене, всички отрудени и обременени и Аз ще Ви успокоя!“ (Мат. 11:28). Превърнахме ги в откровение в нашия живот, понесохме „Неговото иго и благо“  и се освободихме от примката на света. Всички ние, надарени или не съвсем надарени, толкова близки, но и толкова различни, сме заедно…  Докосваме крилата на другия до нас и това е вдъхновението на нашия полет. Носим кръст върху крехките си тела, но летим с разперени криле, приели като огнен печат Неговото обещание.

Няма значение колко време ще летим, друго е важно – че летим! В единствено правилната посока – на изток и към заветната цел –  Неговото Несъкрушимо Царство. Ние вярваме, ние се надяваме, най-важното – ние обичаме. Знаем и не се заблуждаваме – ще ни бъде трудно – ще ни връхлетят бури, ще ни брулят насрещни ветрове, ще преминем през светли и тъмни облаци, но не треперим от страх. Да, ние ще се уморим, но знаем, че Неговата сила в немощ се познава, а Неговата мощ – в нашето отчаяние. Защото Той ни е обещал Своята невидима, но непобедима защита и в нас е Скъпоценното му Тяло и Кръв. В жилите ни пулсира Неговата Божествена Любов. Не само вярваме, но се уповаваме, че всичко ще победим и над всички ще надделеем… Това, че сме с Него е вече победа. Стига ни, че Той е с нас, в нас и пребъдва в нас! Бог съкровен, тайнствен, неизследим, преобразяващ и Възкресяващ!