Двете крайности в православния начин на живот



Когато някой повярва в Христа и съзнателно реши да изобрази боговдъхновеното Му учение в живота си, тогава, разпален от небесния огън, с изумление разбира, че пред него се разкрива един нов и неподозиран свят, който не само го поглъща изцяло, но и носи неповторимо усещане за пълнота, най-вече, ако човек споделя заветите на Светото Православие. Защото Православието е не само една християнските деноминации, а е най-чистото откровение на Сина на Светата Дева – Пречистия Иисус. Доктрината му не е сбор от идеи, система от норми или някаква логическа методика, а дълбоко, неизследимо, изповедническо, вътрешно учение, светая-светих на Майката Църква. То носи и предава пълнотата на благодатта така, както никоя от останалите религии. Винаги вярно на заветите на Спасителя. По свидетелствата на неповярвалите, всички Негови последователи удивително много си приличат, но това е заблуда, оптическа измама за онези, които наблюдават отстрани и отвън. Истината е, че всеки православен е по своему самобитен, оригинален и различен от останалите, и следва собствен духовен ритъм, по неизследим начин допълва богатата палитра на богооткровеното учение. Въпреки това в него се открояват няколко течения, които са се превърнали в крайности, приложени в този изпълнен с болка и страдание свят.

Първата крайност обхваща онези вярващи, които са толкова предани и последователни в изповядването, че достигат до ригоризъм. Терминът „rigor“ е от лат. произход и в буквален превод означава строгост при спазване на нравствените правила, принципи и убеждения. Прекалената строгост и самовзискателност, разбира се, не са откровена проява на грях, но в определени случаи могат да застрашат, както душевното, така и физическото състояние на тези, които ги прилагат. Изразени в ярка степен могат да поставят личността на подвизаващия в т.н. „гранично състояние“ (Дмитрий Авдеев, „Православна психиатрия“) и не само да заразят, но и дори да унищожат всички правила на личния духовен опит и да тласнат към самоунищожение. Това са последователите на учението, които са прегърнали Светото Православие в най-пълноценния и всепоглъщащ смисъл. Обличат се просто, не обръщат никакво или почти никакво внимание на външния си вид, често не следват никакви правила на хигиена и изобщо не се интересуват как изглеждат в очите на околните. Предпочитат да се обличат в черни или тъмни дрехи и не прибягват до услугите на козметиката. Имат блуждаещ поглед и са винаги някак си „отнесени“, сякаш не са от „мира сего“. Много често се държат недружелюбно, сухо, и нищо не им доставя радост. Рядко се усмихват и обикновено се оплакват от битието си, като отдават това на покварата на света и неговите правила. Удоволствие за тях е забранена дума. В рамките на своя духовен живот се самовглъбяват, избягват честите контакти с другите, молят се с часове, четат акатисти и молебни канони продължително и задълбочено. Стриктно следват съветите на Светите отци и се опитват да ги приложат навсякъде и във всичко свое. Те са редовни посетители на богослуженията, принасят дарения, обслужват петохлебия и участват активно в различните форми на енорийския живот. Често посещават манастири и участват в бдения, записват за молитва цели списъци с имена на свои познати и колеги. Духът им отразява печал и безутешна тъга, и излъчва отрицание към всичко външно. Светът за тях е погибел и проклятие, и носи в себе си болести и вируси, които могат да ги доведат до духовна смърт. Те страдат, нещо повече, изповядват страданието. Убедили са се, че колкото повече страдат в този живот, толкова повече ще бъдат възнаградени в бъдещия. Страданието за тях е като мотив за изкупление и билет за рая, и е единственият път за вечното блаженство. В най-прекия смисъл на думата са възприели откровението на Новия завет: „… приятелството със света е вражда против Бога“ (Посл. Як. 4:4). За тях всичко извън Светото Православие е отрова и те по всякакъв начин се пазят от нея. Съчетават търпение и последователност, и могат да достигнат до себезабравяне. Имат ревност, но не по разум… В творенията си старците Порфирий (св. Порфирий Кавсокаливит) и Паисий (св. Паисий Светогорец) много често предупреждават и дори изобличават подобен тип православни. Обръщат се към тях с наставления да се подвизават с повече любов и вътрешна свобода, като търсят радостта във всички духовни упражнения, а не към тяхното стриктно и буквално спазване. По свидетелства на монахини, много често в разговорите си с поклонници един от най-известните старци в България, старецът Севастиян Търновски, често споделял с шеговит тон, че в духовните неща трябва да се действа „по-полека“, като се набляга на простите неща – „искрената вяра, добри дела и нелицемерна любов“. Обичал е да дава пример с китарата и посочвал бащински, че за да свири добре „нейните струни не трябва много да се натягат, защото понякога могат да се скъсат и въобще да не може да се свири на нея“. В разговорите си с такива вярващи трябва да се набляга върху разпалването на огъня на любовта, която сама по себе си е дар повече от всичко останало. Когато тя застане начело на един духовен ритъм и ръководи живота на вярващия, всичко друго намира свето място. Любовта е моторът на всички духовни постижения. Без нейната топлина всичко увяхва и пресъхва под сянката на разума и съмненията.

Втората група православни са тези, които са прегърнали тезата „така правят всички“. Те живеят така, че почти са се слели изцяло с другите – невярващите хора. Това са „неделните християни“, които бегло и набързо прочитат ежедневните си молитви, без концентрация и дръзновение, постят с досада и отегчение. Истинският, дълбинният духовен живот за тях е като шал, увит около врата им, който им пречи да дишат. Там, където работят или живеят, обикновено никой не знае, че те изповядват откровението на Светото Православие, и дори че изобщо са християни. Не само избягват да говорят по въпросите на вярата, в пълен противовес на думите на великия Павел: „Горко ми, ако не благовествувам!“ (1 Кор. 9:16), но и дори отклоняват разговорите по тази тема. Околните могат да разказват вицове, да сипят обиди и подигравки за Светата Църква и нейните представители, но те остават мълчаливи и неангажирани. Дори не се опитват да я защитят и изтъкнат добродетелите на християнството. Държат се изцяло или почти изцяло като светски хора, пазят се и се страхуват другите да не им се подиграят и така да се превърнат в социални аутсайдери. Всячески избягват ангажиментите в енорията си и винаги намират основание да не поемат какъвто и да е ангажимент в социално отношение. Всичко друго извън техните разбирания е проява на ненужна задълбоченост и православен фанатизъм. Топлохладноста е нормалното им състояние, а мимикрията е ежедневното им поведение в обществото. Това са бледи, повърхности, незадълбочени християни, лишили сами себе си от горещия пламък на вярата и искреното себеотрицание. Избягват да четат духовна литература, защото ги натоварва и излишно ангажира свободното им време. Предпочитат да се движат в зоната на полусянката и компромиса, и добре са се отпуснали в прегръдката на суетата. Спокойно и без всякакви терзания черпят от радостите на този свят и не се „самотравмират“ с излишни духовни упражнения. Изповядват се само по време на големите пости, често при различни свещеници и не се интересуват от църковния живот. Ритъмът на духовното им движение е като почти угаснал въглен и едва стопля тях самите и всички около тях. Те избягват делата на добротворството и милостинята, религиозният патос и възторзите на вярата са непознати за хладните им сърца. Всичко вършат не от любов към Спасителя и Неговото боговдъхновено учение, или защото искат след заминаването си от този свят да живеят в рая, а поради страх, че душите им ще отидат в ада. Те са наемниците в редовете на армията Христова. С тях трябва да се работи по-задълбочено и внимателно, като се акцентира върху личното дръзновение и стимулирането на тяхната отдаденост с отхвърляне  на сянката на рутината и ръждата на навика. За да се разгори огънят на вярата им и запали в любов и великодушие цялата им личност.

Православният начин на живот изисква изграждане на собствен ритъм от всеки християнин. Но в него трябва да тупти пулсът на ревността и разума, без лутане в крайностите на прекалената строгост или нехайство. Той трябва да е както стабилен, така и гъвкав. Всичко в него трябва да бъде пропито от дух на разсъдителност, която е ключова християнска добродетел. Нещо повече – следва да се слушат съветите на опитен духовен ръководител при редовно четене на Светото Писание и Светото Предание. Така могат да бъдат избегнати подводните рифове в морето на духовното подвизаване и душите да се запазят от всякакви болести, които могат да нарушат тяхното духовно и физическо здраве. Светите отци, особено тези, които са се подвизавали в 20 век, дори наши съвременници, упорито настояват да бъдат избягвани тези крайности и всичко от малката до голямата стъпка в „невидимата бран“ да бъде съобразено с живия опит и наставленията на древните подвижници. Защото врагът на човешкото спасение – сатаната, с внушенията на поднебесните духове на злобата  – бесовете, всячески се опитва да разстрои правилното духовно развитие на всеки православен и да отклони или забави неговото развитие. Затова нека бъдем трезви и внимателни, и с издигнати сърца нагоре, но с наведени глави да следваме съветите на Светите отци по тесния път до Царството Божие, за да заслужим да застанем отдясно като Негови приятели, които отразяват вечната Му слава.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...