Църквата най-добре знае какво не е църква

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Общественото обсъждане на проекта за въвеждане на религиозно обучение в българските училища  предизвика бурни и разнопосочни реакции в медиите и социалните мрежи.  Министерството на образованието и науката (МОН) отчете като грешка това, че не е публикувало концепция за учебна програма по предмета „Добродетели и религии“, чието въвеждане се обсъжда,  и се ангажира да го направи до 8 май т.г. Концепцията ще се отнася само до частта за етика и добродетели, заяви просветният министър Красимир Вълчев при откриването на кръглата маса в Националния дворец на културата на 24.04.2025 год.

Интересна особеност на общественото обсъждане е фактът, че на проекта за религиозно образование в училище се противопоставят най-вече либерално и проевропейски настроени лидери на мнения, както и граждани, в това число църковни членове, с подобна политическа ориентация.  В процеса на обсъждане стана известно, че предложението за организация на религиозно образование в училище е съобразено с препоръките на ЕС (Препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) относно религията и демокрацията, в която се препоръчва преработване на учебните програми с цел по-дълбоко разбиране на различните религии, които обуславят развитието на световната култура, история и философия.) Въпросът за религиозното образование в училище е решен положително в повечето европейски държави. Защо обаче България повежда борба да направи изключение, и кой повежда тази борба? Фактът, че противопоставянето се огласява от говорителите на така наречения проевропейски и либерален мейнстрийм у нас, потвърждава поне две разпространени наблюдения. Първото е, че в отношението към свободата на съвестта той проявява характеристиките на атеистичния и тоталитарен комунистически режим, с който се бори от десетилетия – по предупреждението, че най-голямата опасност в борбата с противника е да му се уподобиш. Затова и на практика влиза във функциите на идеологическия авангард отпреди седемдесет години, чиято важна цел е била изкореняване на религиозното образование и в частност на вероучението от българското училище. Което дело върви ръка за ръка с дискредитирането на църквата и духовенството.  Второто е, че мотивите на тази обструкция са чисто политически. Изглежда на реформата трябва да се попречи, защото е възможно тя да постигне най-малко два опасни за противниците й резултата: да доведе в училище преподаватели по религия, които не съответстват на собствената им политическа ориентация, и  да предизвика положителното възприемане на действащата в момента правителствена коалиция, което нейните политически противници не желаят.

Ще посочим основните критики, които се очертаха в дебата. Отговори на повечето от тях са давани многократно в продължилата повече от три десетилетия дискусия относно религиозното образование в училище. В нея участват както институционални представители на Българската православна църква, така и водещи специалисти от богословските факултети, учители, родители, културно-просветни организации.  Разсъждения по част от повдигнатите въпроси се съдържат в някои публикации на сайта Православие БГ, които предлагаме на вашето внимание, заедно с концепцията на Светия синод на БПЦ относно статута на предмета „Религия“ в българското общообразователно училище. Ето и основните възражения:

1. Според чл.5 от Закона за народната просвета, образованието в България е светско.

„Напоследък терминът „светско образование“ често се обсъжда във връзка с възникналия спор относно въвеждането на предмет по религия в училище. Сякаш от само себе си е ясно, че „светско” означава „безрелигиозно”. Такова разбиране е следствие от насаждания през последните пет десетилетия атеизъм. Дали обаче това е истинският смисъл на понятието? Нека да видим как са разбирали светското образование българските възрожденци. Голямо учудване буди твърдението на много наши педагози, просветни дейци и общественици, че светският характер на българското образование е заложен още от нашите просвещенци – д-р Петър Берон, Райно Попович, Неофит Бозвели, Марин Дринов и т.н. Безспорен е фактът, че тези хора са ратували за светско образование. Смущава обаче съвременното тълкуване на термина „светски”. Светското образование не е било считано за атеистично или безрелигиозно нито от нашите възрожденци и просветители, нито от техните приемници по училищно образование и възпитание в родолюбие. Самата дума „светски” има свое собствено значение и да се придава друг, несвойствен за нея смисъл, означава да се изкривява разбирането на термина, а оттам и на практиката, основана на този термин. Ако отворим български тълковен речник, писан след 1945 г. Или тълковен речник на друг език от последните десетилетия, ще срещнем познатото ни значение: „Светски: 1. отнасящ се до света; 2. атеистически, безрелигиозен, отделен от религията, църквата“. Но ако потърсим думата в по-стар речник, например в този на Н. Геров от 1904 г., ще намерим: „Светскый: 1. что е за тоя свят, что е от тоя свят, световный, мирскый; 2. человеческый, людскый, хорский”. В други чужди (напр. английски, немски, испански, френски и т.н.) речници и енциклопедии ще срещнем отново тези значения: 1. отнасящ се, свързан с временните неща, светските (световните, от света) неща повече, отколкото с религиозните; 2. което не е под контрола на религиозна институция ( Webster‘s Encyclopedic Dictionary of the English Language, N.Y., 1991, p. 903). Като пример е посочено съчетанието – secular education – „светско образование” – тоест образование, което дава познания за природата и човека, но не под контрола на религиозна институция, а под контрола (най-често) на държавата. Такова образование в никакъв случай не е атеистично; то задължително (както е в повечето развити западни държави) предполага религиозно обучение, което също се извършва от държавата. Такава е образователна политика на почти всички европейски страни. Целият текст: Валентин Кожухаров: „Как да разбираме светското образование“

℘

„Анализът на статута на религиозното образование в Европа показва, че:

– В 20 от държавите, членки на ЕС, има конфесионално обучение по религия (в 16 само конфесионално, в 2 едновременно конфесионално и неконфесионално и в 2 неконфесионално);

– В държавите членки, на ЕС, в които има религиозно образование, религия се преподава в различните образователни степени под различни форми – в 5 страни е със статут в учебния план на задължителната подготовка (ЗП), в 8 държави – алтернативно задължително избираема подготовка (АЗИП), в 4 страни – задължително избираема подготовка (ЗИП) и в 6 страни – свободно избираема подготовка (СИП); в някои страни религия се преподава под различна форма в различните образователни степени.

Тези факти показват, че изучаването на предмета „Религия” във всичките му форми и разнообразие в Европа никъде не противоречи на светския характер на образованието и на правата на човека. Затова тази концепция не се основава на произволно избрани възгледи и мнения, които се стреми да обобщи в едно цяло, а е изградена на базата на съществуващата педагогическа практика в страната и в чужбина, а също и на натрупания методически опит през последното десетилетие в религиозното обучение у нас.

Религиозното образование не противоречи на Европейското законодателство, на Европейската харта за правата на човека, на Конвенцията за правата на детето, нито Конституция на Република България.“ Целият текст: Концепцията на Светия синод на БПЦ относно статута на предмета „Религия“ в българското общообразователно училище.

℘

2. Вярата не се учи в училище, а в Църквата и семейството. (Обявен протест на тема „Училището не е църква“).

„Обучението по „Религия“ обогатява и развива познанията на учениците за тяхната собствена вяра и култура и спомага за формирането на техния светоглед и личностно развитие. Целите на образователния процес са заложени според възрастовите особености на учениците и съобразно перспективата на тяхното развитие и усъвършенстване. Обучението чрез учебния предмет „Религия” подпомага ценностното укрепване и разгръщането на духовно-познавателните сили на ученика чрез облагородяване на неговата душа и сърце. По този начин той придобива възможност за непрекъснато личностно самоусъвършенстване. Основното предназначениена обучението по „Религия“ е да предложи на учениците знания, умения, отношения и опит, върху основата на които те да могат да изградят своята личност и да развият своя светоглед.“

Основното предназначениена обучението по „Религия“ е да предложи на учениците знания, умения, отношения и опит, върху основата на които те да могат да изградят своята личност и да развият своя светоглед. Това обучение по „Религия“ подготвя учениците да се докоснат и да опознаят религиозните и нравствените аспекти на своя собствен живот и на живота на обществото като цяло, чрез решаването на следните задачи:

1. Въвеждане на учениците в характерните аспекти на религията;
2. Приобщаване на учениците към духовните и културните традиции на България;
3. Запознаване на учениците с другите религии, които съществуват в България и възпитаването им в религиозна толерантност;
4. Подпомагане на учениците в разбирането на историческото, културното, нравственото и житейското значение на религията;
5. Възпитаване на учениците в нравствено отношение и благочестиво поведение.

Предназначението на обучението по „Религия-Православие“ е да затвърждава и поддържа в учениците тяхната православна идентичност.

Предназначението на обучението по „Религия-Ислям“ е да затвърждава и поддържа в учениците тяхната ислямска идентичност.

Обучението им помага да разберат важността на религията за тях самите като личности и да осъзнаят значението и влиянието на религията върху формирането на обществото и културата.

Предназначението на обучението по „Религиознание“ е учениците да получат общо културно-историческо и религиозно-нравствено образование и възпитание в духовните ценности, за да могат да се изградят като достойни граждани на съвременното общество.

(„Концепцията на Светия синод на БПЦ относно статута на предмета „Религия“ в българското общообразователно училище“ по-горе).

℘

„Традицията на българското училище до 1944 г. е включвала религиозно образование на българските деца и даване на религиозна грамотност. Днес в почти всички страни от Европа обучението по религия не е прекъсвало и никой не спори дали този учебен предмет трябва да бъде част от учебното съдържание. Това е важен предмет, който изпълнява и функциите на гражданско възпитание, защото без религиозна грамотност не може да се говори за толерантност. Толерантен е грамотният човек“.  Целият текст: Проф. Магдалена Легкоступ: „Толерантен е грамотният човек“

℘

3. Децата ще бъдат религиозно индоктринирани в училище.

Религиозното образование е основополагащо човешко и гражданско право. Никой не трябва да отнема на гражданина правото да получава знания, грамотност и информация по въпросите за религията. Религиозната грамотност е част от общата грамотност на българския гражданин.

Религиозното образование не засяга човешката, гражданската свобода – то я предполага и не нарушава свободата му на избор. Религиозното образование в светското училище не е образование във вярата, а образование за вярата. Образованието във вярата се предоставя от съответната религиозна институция, а образованието за вярата се дава от държавата. Религиозно грамотният човек не е непременно религиозно вярващ. Вярата е акт на човешката свободна воля. В нея никой няма право да се меси – свободата на съвестта и на избор на вероизповедание е неприкосновена. Тя се гарантира от гражданското общество.

Религиозното образование е завоевание на европейската цивилизация. То е допринесло изключително много за нейния духовен ръст, където своя дял има и българската култура. Тази традиция би трябвало не само да се запази, но и да се разшири в зависимост от съвременните обстоятелства и условия. Това развитие би било несъмнен принос във включващата се в европейската система от ценности страна. Още повече, че за засилване на религиозното образование се изказват различни европейски институции като Съветът на Европа.

Липсата на религиозно образование днес се чувства на всички нива в обществото. Това с особено голяма сила важи за политическата сфера. Либералните идеи, на които се крепи съвременната европейска и световна политическа система, често пъти се претълкуват неправилно когато става дума за религиозните отношения, именно поради тази определена липса на религиозна образованост. Често пъти се забелязва безкритично отношение към всичко, което се внася отвън. Без да има опит в либералната демокрация, веднага след промените, страната стана пазар на различни религиозни идеи. Липсата на религиозна образованост, на здрави религиозни институции доведе до това, че много нови религиозни течения бързо заеха изпразненото най-вече от страна на БПЦ духовно пространство. Те донесоха нов тип отношения, нов вид култура. Това създаде условия за изникване на напрежения между местната културно-религиозна традиция и новопоявилите се течения. Те много често не само, че не проявяват разбиране и чувствителност към местната култура и религия, но понякога се държат враждебно и дори агресивно към нея. Така се внасят напрежения в обществото и се създават центрове на нетърпимост. Това от своя страна води до нарастването на религиозната нетърпимост, засилване на религиозния фанатизъм и фундаментализъм. Като ответна реакция на тази тенденция се правят опити за заиграване с чувствата на голямата православна маса от народа. Либералната демокрация в този момент се оказва арената, върху която избуяват антилиберални настроения. Всичко това насочва към осъзнаването на необходимостта от въвеждане под някаква форма на религиозно образование в страната. То би спомогнало в най-общ план за следното:

1. Даване на необходимите познания по въпросите на религията, за религиозните общности и тяхното място в обществото. Те от своя страна ще помогнат да се просвети общественото съзнание. Така ще се определят характера и мястото на тези нови явления в обществото. С получаването на познания всеки би имал възможността да се самоопредели къде се намира, да определи кой какъв е, какво представлява даденото религиозно общество и така да има правилно отношение към него. Това би помогнало на младото поколение да се ориентира в дебрите на новия религиозен пазар на идеи, характерен за либералното общество и либералната демокрация. Така то по-трудно би попаднало в примките на новите религиозни учения и сектантски групи или би ги избрало на собствена отговорност.
2. Образованото религиозно общество би свело до минимум бедите от религиозния фундаментализъм и фанатизъм. Образованият и грамотен религиозно човек не се страхува за своята вяра и затова той е по-търпим към мнението на другите. Фанатизмът обикновено е израз на слабост и неувереност в своята вяра; той прораства там, където цари безпросветие и се чувства липсата на религиозна грамотност, на осъзната и просветена религиозна вяра – на вяра, която е образована и може да защити своето достойнство, според изискванията на апостола (1 Петр. 3:15), ако говорим за християнството.“ Целият текст: Проф. Димитър Попмаринов: „Религиозното образование – един сериозен въпрос за решаване“

℘

Предлагаме ви още няколко статии по темата за религиозното образование в българското училище:

Неврокопският митрополит Борис, мъченически убит след 1944 година, издава една брошура, която се казва “Кризата в нашето училище”. Тя излиза през 30-те години на ХХ век и е преиздадена наскоро. Митрополитът, който е един от малкото представители на православната интелигенция в България, казва следното: ”Българският народ е християнски и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие и да приготвя по тоя начин неговата гибел”.

Целият текст: Стефан Чурешки: Проблемите на образованието в България в контекста на Европейския съюз

℘

Премахването на нуждата от Бога пропъди и желанието да Го търсим. Знайте, че най-голямата вреда, която понасяме днес, е от изкореняването в нас на нуждата от Бога. Убедиха ни, че нашето естествено пространство е мракът, и че светлината съществува само като абстрактно понятие, а не като личностна реалност. Целият текст: Месогейски митрополит Николай: „Сърцето вижда по-добре от очите“

Тематичен брой на списание „Мирна“ от 2001 г. – „Образование“

Дарение с кредитна/дебитна карта