Празнуваме една година от интронизацията на Българския патриарх Даниил

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

На днешния ден, в който празнуваме Събора на светите дванадесет Христови апостоли, Българската православна църква има двоен празник. Православните вярващи отбелязват една година от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. Честванията започнаха с тържествена света Литургия в катедралния храм „Александър Невски“ и ще продължат в Рилския манастир, съгласно решението на Светия Синод с всенощно бдение. На 1 юли в Манастира ще бъде отслужена света Литургия и молебен за Българския патриарх Даниил.

На 30 юни 2024 год. делегатите на Патриаршеския избирателен събор избраха Видинския митрополит Даниил за Софийски митрополит и Български патриарх. Този избор беше неочакван за мнозина, защото изглеждаше невъзможен. Патриарх Даниил застана начело на Българската православна църква въпреки политическата конюнктура, въпреки натиска върху Църквата, и въпреки усилията на отделни представители на така наречения либерален мейнстрийм у нас да дискредитират неговата кандидатура с помощта на медиите и социалните мрежи.

Мнозина очакваха патриарх Даниил да покаже отношението си към църковните фасилитатори на тези атаки. Но веднага след избора си Патриархът заяви като свой основен приоритет единството на Църквата. И година по-късно, в словото си на днешната света Литургия в Храм-паметника „Свети Александър Невски“, той отново посочи грижата за църковното единство като своя основна мисия.

През изминалата  година българското  общество и църковните вярващи показаха различни очаквания, отношения и оценки за служението на Българския патриарх. Едни искаха да го чуват като ехо на собствения си глас, други искаха да го използват за политически инструмент, който валидира политическите им пристрастия, трети се бориха и продържават да се борят с него като политически опонент. Но най-голямата и значима група е групата на хората, които разпознаха в този избор Божия промисъл, и го приветстваха с вяра, надежда и любов.

Патриархът, от своя страна, отговори на всички очаквания по един и същ начин: с труд, молитва и любов. Както сам споделя в медиите, огромната отговорност да застане начело на най-голямата епархия в България – по численост на храмовете, свещениците, вярващите, по тежестта на административните и обществени проблеми, пред които се изправя – без при това някога да е служил в Софийска епархия и да познава дори малка част от свещениците и вярващите, е била за него сериозно изпитание. Той не само го понесе мъжествено и намери начин да поеме тези задачи, но и го съчета с огромен труд и добра воля. Патриархът през тази година намери време и сили да посети и да служи в колкото може повече храмове и манастири в епархията. Да говори с хората, да  се запознае с проблемите на енориите както в София, така и в малките градове. След тези посещения, една от основните цели, която сам сподели и насърчава по различни начини, е създаването на неделно училище към всеки столичен храм. В момента в много от софийските храмове има такава форма на работа с деца; катехизирането на възрастните също е важна и необходима задача на всяка църковна община.

Религиозната просвета на българското общество чрез въвеждане на задължително образование в училище е друга важна цел, която Патриархът си постави и следва от началото на своето служение. С ясната си и категорична позиция, той съживи замръзналия диалог по темата, който се води между институциите повече от тридесет години. Неговите усилия увенчаха с успех дълъг процес на подготовка на кадри и учебни полагала, който дойде малко след като Светият Синод на Българската православна църква изработи, а Министерството на образованието и науката утвърди новите църковни учебници по „Религия – Християнство – Православие“. Инициативата за въвеждане на задължително религиозно образование очаквано беше използвана за политическа пропаганда. Но Патриархът остана на ясни църковни позиции, които отстояваше спокойно – за мисията на Църквата да свидетелства за Христос по всички възможни начини, да говори честно с обществото, да  просвещава, да обгрижва и да показва пътя за спасение.

Тежката геополитическа ситуация, в която се намират днешните общества, разразилите се войни и хуманитарни катастрофи около нас подлагат на изпитание човешката съвест. В това число и християнската.  Те доведоха до изострено противопоставяне в българското  обществото, което се пренесе и в църковните общности. Понятията за Църква и общение днес често се подменят и се разбират като партийна принадлежност и политически диалог. Доверието между отделните враждуващи групи  изглежда изгубено. Патриархът не се опита да стои встрани от тази болезнена реалност. Той върви начело на Църквата през трудния маршрут непоколебимо, със смирение и доверие в Бога. С монашеска простота, детска откритост и честност, той продължава да казва църковното „да, да“ и „не, не“ (Мат.5:37), без да гледа на лице и без да търси одобрение от една или друга публика. Защото онова, което търси, е благословен от Бога спасителен път за всички.

На многая и благая лета, Владико!

Снимка: cathedral.bg

Дарение с кредитна/дебитна карта