“Продължаваме промяната” излезе със становище срещу предмета “Добродетели и религии”

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Политическа партия “Продължаваме промяната” разпространи своите предложения към Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Документът е изработен от народните представители от партията в 51-вото Народно събрание и Тематичната група „Образование“ към ПП „Продължаваме промяната“.

В т. 3 от документа – “Обучението, свързано с религиите” от партията се обявяват срещу задължителния характер на новия предмет и изброяват вече познатите (и до голяма степен адресирани в общественото пространство) въпроси и възражения. Публикуваме частта от документа.

Обучението, свързано с религиите

Предлагаме от законопроекта да отпадне предложеното допълване в чл. 11, ал. 1 на второ изречение, а именно „Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон.“

Мотиви: Систематично, думата „религии“ трябва да се допълни в разпоредбата на чл. 11, ал. 3, която посочва допустимите изключения за изучаване на определени идеологии и доктрини.

Предлагаме чл. 11, ал. 3 да се допълни така:
„(3) В системата на предучилищното и училищното образование идеологии, религии, доктрини и системи от възгледи и идеи се изучават за постигане на целите по чл. 5, за формиране на национално самочувствие, патриотичен дух, и родолюбие и
формиране на добродетели у децата и учениците и при спазване на държавните образователни стандарти и на учебните програми.“

Мотиви: Така направеното предложение от МОН създава няколко много сериозни проблема, които трябва да се избегнат, защото съдържат елементи на дискриминация по религиозен и етнически признак, а в дългосрочен план могат и да застрашат
националната сигурност на страната. Първо, в смесените етнически райони този подход ще доведе до институционално етническо разделение в училищните класове. Трябва да отчетем факта, че религиозният избор в тези райони почти напълно съвпада с етническата принадлежност. Това създава риск от възраждане на болезнени исторически спомени и подкопаване на 35-годишните усилия за помиряване между различните етнически и религиозни общности.

Второ, предлаганият модел влиза в конфликт и с основни принципи на Конституцията, включително с принципа за равенство пред закона, недопускането на дискриминация на религиозна основа, разделението между религиозните институции и държавата, и свободата на съвестта. Предложеният критерий за 10% религиозно представителство по отношение на изучаваните религии в училище дискриминира над 93,000 български граждани от по-малките религиозни общности.

Трето, на проведената „кръгла маса“ за обсъждане на предлагания предмет „Добродетели и религии“ бяха поставени редица други въпроси, които остават без отговор. Доколко този предмет би подпомогнал или попречил на развитието у децата и младежите на критично мислене – изключително важно умение, което ще предопредели шансовете им за успех в бързо променящия се свят, изпълнен с дезинформация и подвеждащи послания и призиви? Дали няма да се объркат децата при неизбежния сблъсък между основните представи за създаването на света и природните закони според свещените книги и според съвременните постижения на науката? Няма ли да се появят различни форми на натиск върху децата според субективните желания на училищните директори при недостиг на подходящи преподаватели и при определени обществени нагласи в населеното място и региона? Няма ли да се появи напрежение между децата при тяхното институционално разделяне в училище на „християни“, „мюсюлмани“ и „атеисти“?

Общите отговори от вида „няма проблем“ без съответна аргументация не могат да се използват за решаване на толкова важни въпроси.

За да се избегнат тези проблеми и за да се постигне поставената цел – изграждане на добродетели и ценности в подрастващите деца и младежи, обучението по религия с конфесионални елементи следва да остане като свободноизбираем предмет, както е сега. Основният проблем при настоящия избор е, че училищата не винаги осигуряват условия за обучение по религия като предмет в групи Б и В, въпреки че това е възможно.

Правилният подход е да се задължат училищата да информират родителите и да осигурят възможност за обучение по всички основни религии, ако има достатъчно желаещи ученици, за да се избегне дискриминацията по религиозен признак. Държавата трябва активно да подпомогне подготовката на преподаватели, където са необходими.

Държавата би могла да подпомогне и провеждането на неделни и летни занимания с конфесионални елементи към религиозни институции там, където има желаещи деца и младежи.

Същевременно, търсената цел – формиране на добродетели у децата и учениците, следва да е по линията на предмет, който не включва конфесионални елементи и се изучава от всички деца без разделяне по религиозен признак. Предложението е този предмет да се нарича „Добродетели и ценности“ и в него широко да се използват различни форми за въвличане на децата в обществено полезни дейности, т.е. да правят добро по метода „учене чрез правене“. За да се осигурят часове за задължителния предмет “Добродетели и ценности”, може да се намали общият брой часове в раздел Б.

Примерно един час от раздел Б да се прехвърли в раздел А, както беше предложено от министър Вълчев при представянето на проекта. Новият предмет „Добродетели и ценности“ трябва да влезе в сила след цялостно преразглеждане на учебния план, като е реалистично това да стане от учебната 2026-2027 г. за I-IV клас.

Учебното съдържание в новия учебен предмет „Добродетели и ценности“ трябва да бъде съгласувано с предметите „Човекът и обществото“, „История и цивилизации“, „Философия“ и „Гражданско образование“, в които се изучават ценности, религии и етика в техния исторически, културен и философски (научен) аспект.

Източник: promeni.bg

Дарение с кредитна/дебитна карта