Прокуратурата спря активното мероприятие срещу БПЦ

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Софийска градска прокуратура отказа да образува досъдебно производство за шпионаж по сигнала на депутатката от ДСБ Красимира Петкова срещу Българския патриарх Даниил и определи разпространените от Петкова твърдения като лъжливи и манипулативни, гласи съобщението от днес, публикувано на сайта на СГП.

Прокурорската проверка е установила липса на каквито и да е данни за извършено престъпление по чл. 105, ал.1 от НК (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация), гласи съобщението и подчертава, че изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления – бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление по същия член. „В доктрината ясно е обосновано, че за да е налице престъпление по чл. 105, ал.1 от НК, не е достатъчно определено лице да има намерение да служи на чужда държава, а е необходимо изявление, уговорка, вид реално поведение от представител на чужда държава или организация, че приема и се съгласява с това, установява наблюдаващият прокурор.“

Както съобщи по-рано Православие БГ, атаката срещу Българската православна църква, и по-специално срещу патриарх Даниил, започна преди седмица със съобщение в профила на депутатката от ДСБ Кристина Петкова, почувствала нужда да сезира прокуратурата за подривна дейност на Българския патриарх срещу Българската държава, след като научила от определена медия, че Патриархът е изпратил до митрополитите в БПЦ писмо, за да ги информира, че се предоставят възможности за обучение и стипендии на българи в руски духовни училища.

В сигнала на депутатката се сочат някои реални факти: съществуваща възможност български деца да кандидатстват за обучение в руски духовни училища и да получат стипендия. Също така – фактът, че Българският патриарх е бил информиран за тази възможност от епископа, който отговаря за външните отношения на РПЦ, Волоколамския митрополит Антоний, и от своя страна е препратил тази информация към митрополитите в БПЦ.  Извън това, текстът на сигнала представлява повторение на най-разпространените пропагандни тези относно руското православие. Прокуратурата е обобщила твърдяната опасност като „абстрактни предположения за евентуално бъдещо поведение на лица, които биха отишли да се учат в руски духовни училища“. Няма конкретни лица, нито техни действия, които могат да бъдат посочени към днешна дата. Има само субективното състояние на съмнение, въз основа на което депутатката е поискала прокуратурата да предприеме разследване за шпионаж срещу Българския патриарх. Прокуратурата е отказала.

Като институция, призвана не само да осъществява държавното обвинение, но и да упражнява общ надзор за законност в РБ, прокуратурата също така е указала на вносителката на сигнала, а чрез нея и на всички български граждани, че „Съгласно Конституцията на Република България вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта са ненакърними. Ненамесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление следва и от редица международни задължения, включително от Международния пакт за граждански и политически права на ООН. Обучението на български граждани в богословски учебни заведения, както в България, така и в чужбина, е гарантирано от Конституцията право, се посочва в постановлението на прокурора от СГП. В законодателството ни няма забрана гражданите да се обучават в светски висши учебни заведения, няма и законова пречка при желание те да се обучават и в духовните учебни заведения в Руската федерация. Изборът на учебно заведение, освен основно гражданско право, е и въпрос на лична преценка на всеки гражданин.“

Широко известен факт с дългогодишна давност е, че български студенти и специалисти по богословие са преминавали специализации и обучение в богословски училища в Русия, Гърция, Сърбия, САЩ, Франция, Великобритания и др. Същото се отнася за други специалности и възможности за обучение в чужбина, които днес на практика са неограничени за ученици и студенти. Така че злополучният опит от това да се изфабрикува шпионски скандал повдига много въпроси. Един от тях е дали отделни представители на клира изпълняват политически поръчки срещу Църквата и Патриарха. Как кореспонденцията между Патриарха и митрополитите се е оказала достъпна за медията? При това медия, която от години води кампания срещу БПЦ. Каква позиция ще заеме БПЦ в лицето на нейното ръководство, по отношение на тези свои представители, които умишлено я злепоставят и рушат общественото доверие към нея?

Дарение с кредитна/дебитна карта