Проповед на 12-та Неделя след Петдесетница

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Евангелие от Матея 19:16-26

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Днес, в 12-та неделя след Петдесетница, четем за богатия момък. Това е много важен разказ, защото присъства и в трите синоптични евангелия и съдържа един от най-важните въпроси: „Какво добро да сторя, за да наследя вечен живот?“

Това е много сериозен въпрос, зададен от сериозен млад човек, и изисква сериозен отговор. Нашият Господ не го разочарова. Всъщност Той му дава отговор в три стъпки, защото християнският живот се придобива постепенно. Ние се борим за добродетелите, но не ги получаваме веднага в мига, в който излезем от кръщелния купел.

Младежът идва при Него и пита: „Какво добро да сторя, за да наследя вечен живот?“ Грешката му е още в самия въпрос – макар че е сериозен и искрен, както свидетелстват светите отци. Св. Йоан Златоуст дори казва, че душата му е била добра почва, но с проблеми, както ще стане ясно след малко. Грешката е в думите: „Какво добро (какво едно нещо) да сторя?“ Христос му отговаря: „Всичко. Пази заповедите.“ Но младежът е имал нагласата всичко да бъде подредено в отделни „кутии“, затова и пита: „Кои?“.

И Господ му изброява: „Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.“

Господ вече е по-конкретен – Той се съсредоточава върху конкретните дела на християнския живот. А по-късно Му открива и самия връх на този живот: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, раздай на сиромаси и ще имаш съкровище на небето.“

Младежът е задал грешен въпрос, защото имал грешна нагласа. Той искал да следва Бога, пазел заповедите, но мислел „на дребно“, а Бог е велик. Християнският живот не се побира в малки „кутии“. И когато Господ му открил какво още му липсва, младежът си тръгнал натъжен – защото имал много имоти.

И тук е трагедията: искрен човек, който търси спасение и който прави повече от мнозина други, и все пак остава неспасен. Всичко това – заради парите, заради привързаността към притежанията.

Тук Писанието подчертава една ключова тема – парите. Те са често осъждани в Свещеното Писание, защото в нашия живот им придаваме огромно значение. Любовта към парите, любовта към притежанията, към удобството и към илюзорната „сигурност“, която дават – това задушава мнозина християни.

В Стария Завет имаше заповед за десятък. Колко повече в Новия, където Христос казва: „Продай всичко и раздай на бедните.“ Св. Лука дори използва думата „разпределяй“ – т.е. да раздаваш разумно, с разсъдливост и милост, а не безразборно. Блажени Теофилакт прави разграничение между „богат човек“ и „домостроител“. Богатият има, но не дава – той е крадец, защото отнема от бедните. А домостроителят има, но е милостив – той раздава, и затова е добър настойник на благата си.

Църквата никога не е осъждала богатството само по себе си, а само привързаността към него. Днес дори най-бедните живеят по-добре от древните царе – имаме храна, удобства, технологии. И често забравяме Бога.

Неделните четива са духовен лакмус за нас. Миналата седмица видяхме каква е духовната съдба на немилостивия човек. Днес сме призвани да се самоизпитаме: пазим ли заповедите? И нещо повече – стремим ли се към съвършенство? Защото смисълът на живота ни е този: да бъдем съвършени, да бъдем като Христос.

Нека се запитаме: имаме ли несъвършенства по отношение на парите, на вещите, на любовта си към удобството и излишната сигурност за бъдещето? Трупаме ли неща, от които нямаме нужда? Всичко ненужно е първо отнето от бедните. Св. Козма Етолийски казва: „Аз имам нужда от сто грама хляб на ден, и Бог ги благославя. Ако взема сто и десет, десет съм откраднал от бедния.“ Силни думи, но верни.

Нашият християнски живот започва от основите – пост, молитва, изповед, причастие, участие в богослуженията. Но заедно с това – и отдаването от нашето имущество на Бога. Това отдаване е толкова важно, колкото и постът и молитвата. Ако не даваме десятък, дори минимума не изпълняваме. Даването не е просто „правило“ – то е привилегия, участие в светостта, в живота на Църквата. За това постим, за това даваме милостиня, за това се молим един за друг.

Не бъдете като богатия младеж. Той имаше добродетели, но се погуби заради богатството си. Никой от нас не може да каже, че изпълнява съвършено заповедите, затова трябва да се трудим – и в заповедите, и в милостинята. Християнският живот е цялост. Грешката на този човек беше, че го сведе до ограничен набор от дела – „1, 2, 3“. А Господ му каза: „Всичко.“

Това е призив и за нас. Може да не станем свети за една нощ, но ако се борим, ако напредваме малко по малко, Господ ще ни спаси. Нека не се осъдим заради нещо толкова жалко като привързаност към пари и вещи.

Бог да ви благослови и укрепи.

Източник и снимка: Orthodox Christianity

Дарение с кредитна/дебитна карта