На 2 септември честваме паметта на св. Серафим (Роуз)

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Житие на преподобния Серафим, иеромонах Платински

I. Начало на пътя. Духовни търсения

Преподобни Серафим (в света — Юджийн Денис Роуз) се родил на 13 август 1934 г. в град Сан Диего, в южна Калифорния, САЩ, и израснал в типично американско протестантско семейство. Предците на бъдещия подвижник по бащина линия били французи и датчани, а по майчина — норвежци и шведи. Семейството Роуз имало три деца, като Юджийн бил най-малкият. Брат му и сестра му били доста по-възрастни и момчето растяло като всеобщ любимец, весело и ласкаво дете.

Юджийн бил многостранно надарено момче. Всичко, с което се заемал, му се отдавалo. Към ученето подхождал сериозно и отговорно, много четял. Но това не му пречело да участва и в детските игри. Играел бейзбол, бил скаут. С добър музикален слух — учил пиано, а по-късно овладял и китарата. Проявявал и способности в природните науки, интересувал се от зоология, обичал животните, познавал добре астрономията.

В горните класове показал изключителни дарби по езици — започнал да учи едновременно испански, немски и френски. След завършване на гимназията вече пишел стихове на немски. Със своя аналитичен ум се справял блестящо и в математиката. Учителят му предсказвал големи успехи и му дал препоръка за стипендия в колеж.

Още от дете Юджйин носел в себе си силно религиозно чувство, което майка му, протестантка, се стараела да укрепва. Водела децата в различни протестантски църкви, където пеела в хоровете. Юджийн посещавал уроци по Библията в презвитерианска църква. Толкова добре изучил Писанието, че можел да го цитира наизуст, с което радвал родителите си. В осми клас по собствено желание приел кръщение и конфирмация в методистка църква. Но към края на ученическите години религиозната му жажда отслабнала.

През 1952 г. Юджийн завършил като първенец гимназията в Сан Диего. Като отличник получил няколко предложения за стипендии, от които приел само едно. Същата есен постъпил в колежа в Помона, считан за най-добрия в Калифорния и един от центровете на хуманитарното образование в САЩ. В свободното си време студентите устройвали танци, пикници на брега на океана, ходели на футболни мачове. Престижно било да имаш кола. Но Юджийн не проявявал интерес към тези забавления. Най-много го измъчвал въпросът: „Защо живея?“

Протестантизмът, наложен му от детството, не го удовлетворявал. Ограниченият му, битов характер го отегчавал. Юджийн жадувал нещо по-възвишено и духовно. Затова започнал да изучава западни философи (Спиноза, Шопенхауер, Ницше). Особено го привличали трудовете на Ницше, тъй като по онова време се бил напълно отвърнал от Бога. Но и западната философия не му стигала. Слушал лекции по дзен-будизъм и започнал да учи китайски език, за да чете древните текстове в оригинал.

През 1956 г. Юджийн завършил колежа с отличие и постъпил в Академията за източни изследвания в Сан Франциско. Там се сближил с интелектуалния елит: ходел по ресторанти, пушел скъпи цигари, станал познавач на вина, редовно посещавал опера, изложби, театър. Сан Франциско по онова време бил център на авангардизма. Западната нравственост била отхвърлена, а от Изтока се взимало само онова, което подхождало на новата „култура на протеста“, без моралните принципи. Но животът в непрекъснато вкусване на „забранения плод“ не бил по сърце на благородната натура на Юджийн. Съзнателното пренебрежение на Божиите заповеди му носело душевни мъки.

„Бях в ада. Знам какво е това“ — ще каже той след години, обобщавайки опита си. Грехът, безсмислието и отчаянието го подтикнали да търси спасение във вярата.

В академичната библиотека намерил много философски книги. Особено силно му повлияли трудовете на Рене Генон — френски метафизик и католик, който критикувал съвременната цивилизация и призовавал към връщане към исконните религиозни и духовни традиции.

Юджийн усърдно изучавал древнокитайски, работел с духовна литература, запознал се с индуизма, будизма, юдаизма и други религии. Срещнал и православни християни, които му показали „Добротолюбието“ и го завели в руския православен храм „Всех скорбящих радост“ в Сан Франциско.

II. Пътят към православието

Още първото посещение на православен храм дълбоко потресло Юджийн. За пръв път той почувствал присъствието на нещо свръхземно, величествено и тайнствено. Богослужението, иконите, пеенето, благоуханието на тамяна — всичко говорело за друг, небесен свят. В душата му се разгорял огън: „Ето това е, което търсех!“.

След време той се запознал по-близо с руската община и с архиепископ Йоан (по-късно канонизиран като свети Йоан Шанхайски и Санфранциски Чудотворец). Именно владика Йоан оказал решаващо влияние върху духовното обръщане на Юджийн. Той виждал, че пред него стои истински светец, човек на молитвата, поста и милосърдието, изцяло отдаден на Христос.

Въпреки че владеел китайски език и изучавал азиатски философии, Юджийн почувствал, че в православието има дълбочина, която превъзхожда всички други религии. В Христос той намерил отговора на своята мъка, смисъла на живота и пътя към вечността.

През 1962 г., след дълги вътрешни борби, Юджийн приел кръщение в православната вяра. Същата година се запознал с друг американец — Глеб Подмошенски, също обърнал се към Православието. Двамата се сближили духовно и решили да посветят живота си на служение на Бога.

В Сан Франциско започнали да издават списание „Православно слово“ (Orthodox Word), чрез което искали да донесат на англоезичния свят свидетелството на древното Православие. Юджийн пишел статии за светоотеческото учение, превеждал текстове от руски, гръцки и латински.

Тази дейност скоро прераснала в по-голямо дело. Двамата млади православни мъже почувствали, че ги зове монашеският живот. Те търсели уединение, молитва и отдалечаване от суетата на света.

III. Платина. Монашески живот

През 1968 г. Юджийн и Глеб се заселили в горите на северна Калифорния, близо до град Платина, и основали малка обител, посветена на св. Герман Аляскински. Там, в сурови условия — в колиба без електричество и вода — те започнали монашески живот.

Юджийн бил постриган за монах с името Серафим — в чест на св. Серафим Саровски, а през 1977 г. бил ръкоположен за иеромонах. Оттогава започнали да го наричат „отец Серафим“.

Животът в обителта бил строг: дълги богослужения, ръчна работа, лишения. Но отец Серафим бил щастлив — той намерил това, което търсел цял живот: единение с Бога в истинската Христова Църква.

Монасите от Платина продължили издаването на „Православно слово“, превели и публикували множество православни книги на английски език. Благодарение на тях англоезичният свят за пръв път се докоснал до светоотеческото учение, до житията на светците и до истинската духовност на Православието.

Отец Серафим бил не само учен и писател, но и истински пастир. Хора от цяла Америка идвали при него за съвет, изповед и утеха. Той говорел просто, но с голяма духовна сила. Казвал:

„В нашето време най-важно е да останем верни на Христос, без да се поддаваме на духа на този свят.“

IV. Последни години. Преставление

Въпреки слабото си здраве, отец Серафим работел неуморно. Той написал няколко книги, сред които най-известна е „Душата след смъртта“ — труд, в който разкрива православното учение за задгробния живот.

През лятото на 1982 г. той внезапно се разболял тежко. След кратко боледуване на 2 септември 1982 г. отец Серафим починал на 48-годишна възраст.

Мнозина вярващи свидетелстват, че още приживе и особено след смъртта си отец Серафим се явява като молитвеник и помощник. В Америка, Русия и по целия свят хиляди православни християни почитат паметта му.

Днес името му е добре познато в православния свят. Той е един от най-големите съвременни свидетели за Христос, истински подвижник и проповедник на древната православна вяра в нашето време.

Източник: Internetsobor.org

Дарение с кредитна/дебитна карта