Нови тиражи на емблематични заглавия на „Омофор“ първо в „Къща за птици“

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В рамките на Есенния базар на книгата с издателство „Омофор“ в „Къща за птици“ екипът на издателството очаква своите читатели с излезлите преди броени часове нови тиражи на едни от най-обичаните заглавия на „Омофор“. Нещо повече – на ул. „Проф. Асен Златаров“ №22 до 19 септември посетителите на книжарницата ще имат възможност да се възползват и от по-голяма от обичайната отстъпка. В „Къща за птици“ те ще намерят допечатаните наскоро „Пътят към сърцето“ на архим. Захария, „Ще видим Бога както си е“ на св. Софроний Атонски, „Молитвата и животът“ на митр. Антоний Сурожки, „Нашата литургия“ на архиеп. Павел Финландски, „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“ на монахиня Гавриила. Специално за алтернативното книжно изложение екипът на „Омофор“ е подготвил нови тиражи на още четири емблематични заглавия:

„Синът Човешки” на протойерей Александър Мен е уникален опит да се опише земния живот на Иисус Христос според православното виждане и чуване на евангелския разказ. Замисълът на книгата се ражда в края на 50-те години от беседите, които току-що ръкоположеният дякон Александър води с неофити в една московска църква. Близо десет години ръкописът отлежава в чекмедже и едва през 1968 г. брюкселското издателство „Жизнь с Богом” издава книгата. (Впрочем нито една от многобройните книги на протойерей Александър Мен не е излизала приживе в родината му.) Събитията са пресъздадени в контекста на пъстрия религиозен и политически живот в Юдея.
„…Над Църквата преминават бури и урагани, дебнат я външни и вътрешни опасности. Властолюбието на вождовете и непреодоляното езичество на тълпата, светските и аскетичните съблазни, натискът на откритите противници и греховете на християните, разприте и разколите понякога като че ли застрашават самото съществуване на Църквата. Но тя издържа на всички исторически битки и кризи. Тайната на нейната непобедимост е в Сина Човешки, Който, по думите на апостола, „е същият вчера, днес и вовеки” в даровете на Духа, спуснал се над верните Нему.“

Сборникът „Детски цветослов“ е продължение на антологията „Българска християнска проза от периода 1900-1944 г.“ Томчето е събрало творби на известни български писатели, предназначени за деца; християнски приказки, легенди и разкази, написани преди 1944 г. Книгата е резултат на всеотдайните усилия за проучване, откриване и подбор на литературата през този период. Съставители са дългогодишният преподавател по български език в Софийската духовна семинария – Венета Дякова и Красимира Колева – библиотекар в Плевенската регионална библиотека. Те приканват днешните деца (и родители) „да се потопят в една не толкова далечна отминалост, в една наша (а и общочовешка) реалност, да усетят меката и блага словесност на старите разказвачи, която нашепва в душата копнеж и носталгия по времена и места, различни от днешните, но пълни с топлота, с човещина, с прости радости и мъдрост, с тъга, но и с упование в Бога, с вяра и надежда.“

„2 000 000 километра в търсене на любовта“ на Клаус Кенет е своеобразна експресивна изповед на автора (роден през 1945 г. в Германия). Житейската му история в търсене на любов и истина, изразена в километри, представлява разстояние, по-голямо от петдесет обиколки на земята. От Индия, Тибет, Тайланд и множество арабски страни (Мароко, Персия, Афганистан) до Мексико, Аляска и Бразилия. От философ – до убеден комунист, от атеист – до хипи, години наред той трупа опит от големите световни религии (индуизъм, будизъм, ислям) и ученията на индианците в Латинска Америка. Шест години в смъртоносния свят на дрогата и разтърсващи преживявания в окултизма, в езотериката… Клаус Кенет преминава през ада на един път, изпълнен с омраза и смърт – бягство, но и търсене на самия себе си. Един човек, който е успял да открие истината и смисъла на живота в личната среща с Бога. Това е личната история на Клаус Кенет, който преминава през ада на един път, изпълнен с омраза и смърт – бягство, но и търсене на самия себе си. Един човек, който е успял да открие истината и смисъла на живота в личната среща с Бога.

„Животът на св. Сава“ на св. Николай Велимирович е изключително пространно житийно послание от светец към светеца, от святост към святост. Макар че светостта няма топографски измерения иконичността на св. Сава се усеща навсякъде по сръбската земя. Наричат Сърбия „страната на св. Сава“. Това не е преувеличение. За сърбите св. Сава е нещо повече от светец. Навсякъде усещат те неговото присъствие. Изглежда, че няма място в Сърбия, където да не е стъпил, след като самата топонимия на сръбските земи е формирана от него. „Савина“, „Савин рид“, „Савин извор“, „Савин брод“ можете да чуете из цялата страна, а там, където пълноводната река Сава се влива в Дунава, е самото ѝ сърце – Белград. Тъй картата на Сърбия се превръща в икона на Сава. Малко са историческите деятели, които са се сраснали до такава степен със съдбата на своя народ, с неговата душа. Сава е в основата на почти всичко, създадено от сърбите, присъства навсякъде в тяхната история, култура, живот. Ако приемем, че съдбата на едно човешко същество е послание, текст, то всички думи в него са безкрайно дълбоки и никоя интерпретация не може да изчерпи значенията му. И все пак ни е позволено да търсим смисъла на посланията в този текст, колкото и недостатъчни да са усилията ни.

Издателство „Омофор” ви очаква в книжарница „Къща за птици“ в София, на ул. „Проф. Асен Златаров“ 22,

от 11 до 19 ч.

всеки ден до 19 септември 2025 г. 

Дарение с кредитна/дебитна карта