Естонският президент сезира Конституционния съд по повод законопроект срещу Естонската православна църква
Естонският президент Алар Карис е внесъл във Върховния съд (Riigikohus) изменението на Закона за църквите и религиозните общности, което цели да забрани Естонската православна църква към Московската патриаршия, и настоява то да бъде обявено за противоконституционно.
Според оценката на президента, законът продължава да противоречи на Естонската конституция и непропорционално ограничава свободата на сдружаване и вероизповедание.
„Разполагаме с достатъчно правни средства, чрез които можем да контролираме и ограничаваме подривната дейност на Московската патриаршия, насочена срещу суверенитета и демокрацията. Настоящото законодателство не само позволява, но и изисква цялостен надзор върху религиозните сдружения. Наказателният кодекс определя държавната измяна като престъпление, което включва дейности, свързани с информационно въздействие. Следователно въпросът не е в липсата на правни инструменти, а в тяхното недостатъчно или непълно използване – когато е необходимо, трябва да прилагаме съществуващите възможности по-решително“, заяви президентът Карис.
„В случай на заплаха на религиозните сдружения би се забранило не само да поддържат административни и икономически връзки, но и доктринални връзки с чуждестранен субект. Такава широка и неясна забрана не е необходима. Законодателят би постигнал целите си, ако забраната беше по-ясна и ако от естонските религиозни организации се изискваше да прекратят само онези външни връзки, които са по-конкретно свързани със заплахата“, каза още Карис.
По думите му, достатъчно би било да се забранят административните и икономическите връзки, като намеса в доктрината не е нужна.
Карис отбеляза, че ако държавата започне да се намесва в учението и религиозните обреди на вероизповеданията, авторитетът на чуждестранни религиозни лидери сред техните последователи може, напротив, да се увеличи. „Ако дейността на религиозните общности може да бъде ограничавана по начина, предвиден в настоящия закон, тогава би трябвало да се приеме, че подобна забрана може да бъде установена и за други сдружения, включително политически партии. Такъв подход е несъвместим с Конституцията“, каза президентът.
„Ако текстът на закона е неясен, двусмислен и се тълкува неоснователно широко, тогава, вместо да решава проблемите, той може, напротив, да ги увеличи. В такъв случай рисковете за сигурността може да не намалеят, а да нараснат, тоест да се постигне обратният на очаквания резултат – ще има повече съдебни дела, а не по-малко“, подчерта държавният глава.
Президентът Карис отказа да обнародва изменението на Закона за църквите и религиозните общности на 24 април и 3 юли тази година. Естонският парламент (Riigikogu) гласува закона за трети път на 18 септември, с което задължи президента или да го обнародва, или да поиска от Върховния съд да го обяви за противоконституционен.
Източник: Orthodox Christianity
Снимка: err.ee

