Химнът на любовта

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В 13-та глава от Първото послание до коринтяни св. ап. Павел ни говори каква трябва да бъде истинската любов. Св. Йоан Златоуст нарича тази глава „химн на любовта“.

Апостол Павел твърди, че ако би раздал всичкия си имот, или би предал тялото си на изгаряне, или би умеел да говори на всички човешки и ангелски езици, а няма любов – той ще е нищо, „мед, що звънти“. Така велика и така нужна за нас е любовта по пътя на християнския ни живот. Нали любовта към Бога – по думите на Самия Господ Иисус Христос – e „първата и най-голяма заповед“, а любовта към ближния е „подобна на нея“ (вж.: Мат. 22:38-39).

Любовта – това е основата, на която стои целият свят, сътворен от Господ, и основата, върху която ние, православните християни, извървяваме своя път към вечния живот, към вечното си спасение.

Любовта е основата на цялото дело на нашето спасение, извършено от Господ Иисус Христос: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“, казва Сам Спасителят (Йоан. 3:16).

Детето, което обича своите родители, знае с какво може и с какво трябва да радва родителските сърца: успехи в учението и добри, полезни постъпки. Такова дете бърза да достави радост на родителите си чрез послушание, добри дела и усърдни трудове в достъпни за него области.

Всички ние сме деца на Небесния ни Отец. Ако обичаме своя Господ, трябва да бързаме да изпълним в нашия земен живот онова, което той ни завещава; да направим онова, което утешава и радва Бащиното Му сърце.

Който обича своя Господ, той приема от Неговите ръце и доброто, и скръбното в този живот, като вярва в промислителния път, по който Бог го води в земното битие.

Който обича своя Бог, той ще каже заедно с Псалмопевеца: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?“ (Пс. 26:1).

Любовта към Бога не може да живее и да се преумножава в сърцето на християнина без любов към ближния: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е…“ – ни наставлява Божието слово (1 Йоан 4:20).

Св. ап. Павел ни учи каква трябва да бъде нашата любов един към друг. Той казва: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:4-7). На всяка жертва е готово сърцето, което обича Господа и своя ближен.

Истинската любов е украшение на християнския живот. И онзи, който обича Бога и ближния, усеща спокойствие, мир и радост в душата.

Истинската любов обединява хората в едно семейство, състоящо се от Божии деца. Може да принадлежим към родното си семейство: да бъдем баща, майка, брат, но членовете му да нямаме истинска любов един към друг и дори да бъдем отчуждени помежду си. Но може да бъдем чужди по кръв, да принадлежим към различни семейства, да живеем в различни градове и да се срещаме рядко, но да ни съединява истинска любов в Христа. Като свързва хората помежду им, тази любов в името на Господа, в Когото вярваме, ги прави наистина братя и сестри.

Любовта ни спасява за вечен живот. На последния Страшен съд Праведният Съдия ще попита хората, които ще стоят в трепет пред Него: извършили ли са в земния си живот дела на любов към своите ближни, посетили ли са болни, нахранили ли са гладни, напоили ли са жадни, изпълнили ли са тази главна и първа заповед на Божия закон?

И ще се оправдае онзи, който живее чрез любовта, чието сърце е дълготърпеливо, милосърдно, не се превъзнася, покрива всичко, понася всичко, както казва св. ап. Павел в своето Първо послание до коринтяните.

Господ да укрепи всички нас в любовта и да ни дари щастието на вечния живот!

Източник: www.azbyka.ru; из сборника „Радост и утешение на християнина“
Превод: Радостина Ангелова

Дарение с кредитна/дебитна карта