Богословите на опита и разсъждаващите мислители

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Виждам начина, по който богословстват богословите на опита (светците), и начина, по който богословстват философстващите мислители, и разбирам голямата разлика между тях. Опитни богослови са боговидците светци (пророци, апостоли, светци), докато разсъждаващи богослови са тези, които размишляват върху догматични въпроси, отнасящи се до Бога, Пресвета Богородица и светците. И така, съществува огромна пропаст между тях.

Ще спомена два примера, чрез които това ще стане очевидно, и те се отнасят до начина, по който са богословствали Отците на Първия вселенски събор, в противовес на философстващия Арий.

1. Опитни богослови

Свети Йоан Богослов, Евангелистът на любовта, възлюбеният ученик на Христос, се озова на планината Тавор, видя славата на Христос, после Го последва на Голгота, видя Го възкръснал, прие Светия Дух в деня на Петдесетница.

В началото на своето Евангелие той говори за Словото Божие, което е истински Бог. Той пише:

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:1-5).

Неговото свидетелство е напълно ясно. Божието Слово винаги е съществувало в единство със Своя Отец и Той е Бог; всички създания станаха чрез Него и Той е Животът и Светлината на хората. Бог Слово е Бог и се открива на хората като Светлина.

По-нататък евангелистът продължава:

„Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1:9-12).

Бог Слово е Светлина и просвещава хората. Йоан пише, че Христос е Слово Божие и Светлина, защото сам е видял как от Христос се излъчва това божествено сияние – светлината на Божеството – и всички, които се съединяват с Него, стават Божии чеда.

Той продължава:

„И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йоан 1:14).

Бог Слово, Който винаги е бил в единство с Бог Отец, стана човек, и ние видяхме Неговата слава – сиянието на Неговото Божество.

„И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат“ (Йоан 1:16).

Съединението с Бога е боговидение и то дава на човека благодат – божествена енергия – и така и човекът става бог по благодат.

Друг Христов ученик – апостол Петър, който заедно с апостол и евангелист Йоан присъства на великото събитие на Преображението на Господ на планината Тавор – свидетелства, че е станал очевидец на „величието Божие“ и противопоставя този опитен факт на „хитро измислените басни“ на философите. Той пише:

„Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:16-19).

И този апостолски текст ясно определя що е православно богословие, защото „от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр. 1:21).

2. Разсъждаващи мислители

Това е православното опитно богословие, както е записано в Символа на вярата: „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“.

Обратно на опитните богослови, философски „богословстват“ разсъждаващите богослови – както виждаме при еретика Арий.

Арий, следвайки философски и разсъдъчни принципи, без да има опит от православното богословие, твърдял, че Синът е сътворен във времето: „Имаше време, когато Той не съществуваше“, „имаше само Бог (Отец), и Словото и Премъдростта още не съществуваха. Когато пожела да сътвори нас, тогава сътвори някой и го нарече Слово и Премъдрост и Син, за да сътвори чрез него“.

„Не винаги Бог е бил Отец, а е имало време, когато е бил сам и още не е бил Отец, но после станал Отец“. С тези думи Арий противоречи на боговидеца Йоан Богослов, който свидетелства: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото“.

Арий също твърдял, че Синът „не е от същността на Отца; защото е творение и произведение, и Христос не е истински Бог, а е обожен чрез участие“. Също така казвал: „Словото е чуждо и напълно различно от същността и свойствата на Отца, а по природа принадлежи към сътворените и е едно от тях… Словото е чуждо, отделено от същността на Бога… и Отец е по същност чужд на Сина, защото е безначален“.

Тук вече навлиза аристотелевата философия за същността на Бога, а Словото като „разнородно“ спрямо Отца се смята за творение.

Арий още казвал, че Синът „не е непроменим като Отца, а по природа е изменяем като творенията… изменяем и подлежащ на промяна“. „Синът не познава точно Отца, нито Словото вижда Отца напълно, нито разбира, нито точно познава Словото Отца… нито може напълно да Го види, нито да Го познае… и Синът не знае същността на Отца такава, каквато е… Отец е неизразим за Сина… но и сам Синът не знае собствената си същност“.

Тук Арий използва философията за изменяемостта и твърди, че Синът не познава същността на Отца.

3. Предпоставките на богословстването

От тези примери става ясно как богословстват боговидците светци и как богословстват философстващите разсъждаващи. Първите (боговидците) преминаха през очистване („Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“) и достигнаха до боговидение. Те са „тези, които преживяват божественото, а не го мислят“ (св. Григорий Палама). Вторите (разсъждаващите) философстват, мислят за божественото, без да го преживяват, и стават еретици.

Следователно, действа неотменимият закон, че за да богословства някой, са нужни определени предпоставки. Дилемата е: или човек сам е богослов на опита, или следва опитните богослови. Друг начин на богословстване в Православната Църква няма. Ако някой желае да разсъждава по схоластичен, протестантски или философски начин, трябва от самото начало да заяви това, за да знаят православните, че той е извън православното предание и следва еретиците.

Източник и снимка: Навпактска и Агиовласийска епархия

Дарение с кредитна/дебитна карта