Още нови тиражи на обичани заглавия на издателство „Омофор“
Издателство „Омофор“ ще зарадва своите читатели с нови тиражи на още три любими заглавия. След като миналата седмица екипът на издателството посрещна посетителите на Есенния базар на книгата“ с допечатки на „Синът Човешки” на протойерей Александър Мен, сборника с християнска проза за деца и юноши „Детски цветослов“, „2 000 000 километра в търсене на любовта“ на Клаус Кенет и „Животът на св. Сава“ на св. Николай Велимирович, отново първо в столичната книжарница „Къща за птици“ ценителите на качествената православна литература ги очакват ретиражите на три от най-търсените заглавия на „Омофор“.
Сборникът „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ включва беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914–2003), изнесени в Лондонската му енория в периода септември – декември 1994 г. Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към него.
Днес, когато духът на времето сякаш е пропит от формалистично отношение към Тайството, тази книга е особено необходима. От една страна, тя е насочена към онзи, който прави първите си стъпки към вярата. И от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но от водовъртежа на житейските стихии е изгубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасение се намират там, където е Христос, тоест в онзи център, където всички сили на бурята се срещат, и където вълнението стихва, защото там е Бог, Който е несъкрушим“.
Има една стара мисъл, че не лишаването от Тайнството, а пренебрежението към него ни отнема благодатта. Човек, който е кръстен без каквото и да било намерение да се кръсти, който е кръстен едва ли не просто „защото не е куче“, не се променя от това. Може би така в него се влага зрънцето на вечния живот, но точно както в Христовата притча за сеяча това зрънце пада или между тръни, или край пътя, или на камък и не принася никакъв плод.
митрополит Антоний Сурожки
В книжката джобен формат „Просто вярвайте. 101 християнски притчи и сказания“ ще откриете притчи и мисли на свети отци, старци и християнски философи за смисъла на живота, за вярата, молитвата, смирението и любовта.
Притчите са древен жанр на епоса, кратки истории, изпълнени със скрита премъдрост, с непостижима дълбочина и загадъчност, ярка образност и поучителност. Притчите се разказват с прости и лесни за запомняне думи, които всеки може да разбере, и се предават от уста на уста. Притчата често служи за пряко наставление – нали религиозните или морални поучения се възприемат най-добре в иносказателна, алегорична форма. По това притчата е близка до баснята, но се отличава по мащаба на обобщението, по значимостта на идеята, която съдържа.
На пръв поглед обикновена притча, а понякога така дълбоко се запечатва в душата. И не просто се помни, а действа като невидим ключ. Достатъчно е да го завъртиш в паметта си и по чудесен начин да забравиш за суетата, за всичко временно. И отново се оказваш в пространство, в което така радостно и леко мислиш за Бога, за своето предназначение в света; иска ти се да станеш по-добър и по-чист и да не се разпиляваш за дреболии. Иска ти се просто да вярваш – изцяло да се довериш на Бога и Неговия Промисъл.
„Преди да влезем в храма. Първи стъпки в православната вяра“ има за цел да даде на пристъпващия в храма съвсем кратко, достъпно изяснение на Тайнствата, някои молитви, Господски, Богородични и светийски празници на Православната църква. В края са предложени автори, заглавия и електронни страници, които могат да помогнат за задълбочаване на знанията по въпросите на вярата.
Вярата е непосредствена убеденост в притежаване на истината. Човек обикновено вярва в това, което вижда – природните дадености (законите на природата), обществените системи (институции, организации, партии, политици и т. н.). Вярва в най-близките си: родители, съпруг/съпруга, деца, приятели. Най първо обаче вярва на себе си – че мисли правилно, че може да отличава истина от неистина, добро от зло, че правилно разпознава и оценява нещата за себе си, околните и света. На основата на тази лична вяра, вътрешната непосредствена убеденост в притежаване на истината, се гради и религиозната вяра. Тя отива отвъд вярата във видимата действителност – в съществуването на висши духовни реалности, в Бога. В повечето случаи, във високо развитите религии, тази вяра е изведена до съответни религиозни учения. За св. апостол Павел вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. Християнската Църква, изграждайки своето учение, е разработила още в първите векове на своето съществуване отделни кратки текстове, които формулират основните истини на вярата.
Автори на книжката са прот. д-р Павел Събев и прот. д-р Добромир Димитров.
Редактор е проф. д-р Димитър Попмаринов.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
