Блаженствата
Заобиколен от множество народ, Господ Иисус Христос се изкачва на планината и сяда. Около нозете Му присядат Неговите ученици.
Своята проповед Спасителят започва с блаженствата, в които ни посочва пътя към небето – в царството небесно.
Бидейки кротък и смирен по сърце, Той предлага учението Си не като заповядва, а като облажава хората, които свободно ще приемат и ще изпълнят Неговото слово.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“.
Кой е бедният? Това е онзи, който не притежава нищо свое, който очаква всичко само от милосърдието на другите. А бедният духом е човекът, който искрено признава себе си за духовен бедняк, който няма нищо свое, който смята себе си за по-грешен, по-лош, по-долу от всички, който винаги укорява себе си и никого не осъжда.
Духовната бедност – това е смирение пред Бога и пред хората.
Нека винаги да помним, че в царството небесно няма да влезе гордата душа, която осъжда своя ближен и поставя себе си над другите. Няма да влезе в Божието царство човекът, в когото живее закваската на евангелския фарисей, превъзнасящ се пред митаря и останалите грешници. Наследници на царството небесно ще бъдат само бедните духом, смирените Божии раби, които смятат себе си за последни грешници, които осъзнават, че със свои сили не могат да направят нищо добро, и молят за Божието благословение във всичко, като се надяват непоколебимо на Бога, Който казва: „… без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5).
„Блажени плачещите, защото те ще се утешат“.
Спасителят облажава не просто бедните, а бедните духом. И блажени са не просто плачещите, а хората, които плачат за правдата и за добродетелите, които не притежават, за греховете си, с които са обременени.
Истинският християнин трябва да плаче за това, че е осквернявал и непрестанно осквернява в себе си образа Божи чрез своите грехове.
Нима е трудно да плачем за греховете си, ако знаем, че те ще служат за нас като преграда при влизането в царството небесно, ако знаем, че грехът е най-страшният наш враг, който отнема светлото ни бъдеще? И за да не изпада никой от плачещите за своите грехове в отчаяние и униние, Спасителят ни обещава утешение: и тук –прошка на греховете, и в царството на бъдещия век – вечно и благодатно веселие.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“.
Търпеливото понасяне на скърбите, неизбежни в живота, незлобливото отношение към всички, въобще такова разположение на духа: да не изпитваш раздразнение от никого и да не дразниш никого – ето качествата, които ни довеждат Божието благословение във временния живот и висши блага в бъдещия живот. Кроткият човек никога не отплаща за злото със зло, за обидата с обида. Когато е укоряван – не укорява; като търпи страдания и напасти от другите, не заплашва с отмъщение, а предоставя това на Праведния Съдия (вж. 1 Петр. 2:23).
В това е духовната красота на кротостта! И как можем да постъпваме по друг начин, как можем да се сърдим, да отмъщаваме, да се гневим, когато общият наш Отец, пред Когото съгрешаваме безброй пъти, винаги постъпва с нас по Своята кротост и дълготърпение? И ние трябва да бъдем кротки, снизходителни, дълготърпеливи към нашите братя.
„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“.
С изтощителното чувство на глад и жажда се сравнява тук силното желание за духовни блага: Божията правда, изпълнение на Божията воля, добродетелен живот, оправдание на човека пред Бога. И както телесното насищане, като прекратява чувството за глад, възстановява и укрепва нашите сили, така и духовното насищане внася мир и спокойствие в душата на истинския Божи раб. Съвършеното насищане на праведниците ще настъпи в бъдещия живот, но и тук те носят залога за бъдещото си щастие.
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“.
Кой от нас не иска да бъде помилван от Господа – нашия Праведен Съдия? Всички ние се нуждаем от Божията милост, от даруването на още време за покаяние, от прошка на греховете, а в края на времената – от помилване на Страшния Божи съд. Ето защо от наше лице Църквата така често на богослужението произнася: „Господи, помилуй!“.
Ако ние самите жадуваме помилване на Страшния съд, трябва да бъдем милосърдни, „съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост“ – казва св. ап. Яков (Як. 2:13). При изобразяването на последния Свой съд, Сам Господ споменава за делата на милостта, и милостта, оказана от нас на ближния, Той ще отчете за извършена на Самия Него (вж. Мат. 25:31-46). Нашето милосърдие, нашата любов, нашето състрадание ще привлекат към нас Божията милост.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Сърцето, омърсено и пълно с грехове, не може да има духовни очи и да види Бога. Чистотата се придобива само чрез усърдна молитва, покаяние, чрез помощта на Божията благодат и постоянно наблюдение на своето сърце. „Сине мой – казва Божието слово – от всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си…“ (Притч. 4:23), пази се да не стане сърцето ти роб на твоите страсти и пороци.
Едно от най-силните средства за премахване на всичко нечисто от сърцето, според учението на светите отци, е живото съзнание за Божието всеприсъствие. Помни, че Господ знае всичко и че нито едно, дори най-малкото греховно движение на твоето сърце, както и греховните намерения, не остават скрити от Неговото всезнание.
И каква награда е обещана за чистите по сърце? Тук, в земния живот – да усещат Божието присъствие, а в бъдещия живот – да видят своя Бог, да Му се поклонят и да участват в прославянето Му заедно с всички ангели и светии!
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“.
В сърцето на когото царува мир, няма злоба, ненавист, който не само че не носи зло в сърцето си, но съдейства за помиряването на враждуващите, сее мир около себе си – той ще се нарече син на своя Небесен Отец.
В Божието слово е казано: царството Божие е „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17). Истинският християнин носи в сърцето си този мир и тази радост, и ги посява около себе си.
„Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“.
Вечната радост и веселие, обещани от Господа, ще бъдат разкрити в цялата пълнота на щастието да живеем с Бога, което вече носи в земния живот всеки истински раб Божи, всеки беден духом, всеки кротък, гладен и жаден за Божията правда, милостив, чист, миротворец.
По стъпалата, посочени ни от Господ Иисус Христос в блаженствата, нека с Божията помощ всеки от нас да се въздигне към радостта на бъдещия живот!
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru, из сборника „Радост и утешение на християнина“

