Божият промисъл

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Нашата света вяра ни учи, че освен на своя разум, сили и трудове, ние трябва да се надяваме преди всичко на всеобхватния Божи промисъл и на всемогъщата сила Божия, защото всичко е в ръцете на Бога, всичко зависи от Неговата воля.

Още във времето на Стария Завет Господ говори на Своя избран юдейски народ чрез пророка: „… ти си Мой. През води ли ще минаваш, Аз съм с тебе; през реки ли – те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли“ (Ис. 43:1-2). Така образно Господ говори как защитава и пази верния Си раб в пътищата на Своя Божествен промисъл. Вярващият в Бога вижда във всичко действието на Божия промисъл и знае, че няма нищо случайно.

Необходимо е да вярваме в Божия промисъл със страх и благоговение. Може ли синът, който пренебрегва своите родители, не иска да изпълнява молбите им, не ги почита – да разчита на тяхната любов към себе си, да очаква и да изисква родителско внимание и ласка? Така всеки от нас, ако забравя за своя Небесен Отец, ако не иска да живее както Той повелява – може ли да изисква Божията милост към себе си, може ли да очаква помощ, когато в минути на скръб особено много ще се нуждае от нея, ако преди това, не осъзнал множеството свои прегрешения, не принесе за тях покаяние със сълзи?

Обърни се към Господа с цялата си душа, и Той ще се обърне към тебе. Бъди послушен на Неговата Божествена воля, и Той ще те послуша, когато се обърнеш към Него със своите нужди и скърби. Бъди верен на Бога до смърт, и Той ще бъде верен в Своите обещания, които ни е оставил.

Ние вярваме в Божията Премъдрост, която управлява света, която иска за всеки от нас онова, което самите ние често не искаме за себе си – вечното спасение. Вярваме в непресъхващата Отеческа Божия любов, с която Бог ни обича повече, отколкото майката обича своето дете. И тази вяра ни прави щастливи, за нас тя е източник на радост, утешение във всичко, което се случва в нашия живот, тя ще ни утеши и в смъртния ни час.

Човекът, който вярва в Божия промисъл, винаги вижда пред себе си Господа. Каквото и да прави, го прави така, както би го вършил пред Самия Бог, призовавайки Неговата помощ във всяко добро дело. За каквото и да мисли, той мисли сякаш пред Лицето на гледащия го Господ и освещава разсъжденията си с мисълта за Него – Източника на живот и добро. Желае ли нещо, решава ли се на нещо, застава ли на един или друг жизнен път – той върши всичко сякаш в присъствието на Самия Бог, като непоколебимо вярва със сърцето си, че „стъпките на човека се насочват от Господа…” (Притч. 20:24). И тази вяра в Божието всеприсъствие го пази в минутите на греховни изкушения, когато грехът или порокът чукат в неговото сърце – помага му да избягва лъжливите, погрешни, греховни стъпки в пътищата на неговия живот. А когато поради немощ на духа той съгреши, тази вяра ще му помогне да се вдигне от ямата на греха и с надежда за помилване да падне пред нозете на Онзи, Който прощава на най-омърсените, падналите, разбойниците и блудниците, каещи се пред Него, като ги прегръща със Своята любов.

Ето така живее, така вярва онзи, който знае и никога не забравя, че над него е прострян Божият промисъл и че той и води всекиго от нас по жизнения път до края на земните ни дни.

И каква любов обещава Господ на верния Свой раб! Знаем добре за това от думите на 90-и псалом на св. пророк и цар Давид: „ „Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение“ (Пс. 90:14-16).

Нека тези думи на псалома ни вдъхновяват да живеем с вяра в това, че Господ, Който вижда всичко, в ръцете на Когото са животът и смъртта на всекиго от нас, ще ни помогне във всичко, няма да остави и нас със Своята Бащина любов, ако ние не Го оставим.

С тази вяра в Божия промисъл, вярата, че Господ винаги е с нас, ще живеем, ще дишаме, ще укрепваме слабия си дух. Който премине с такава вяра при Господа, той ще се удостои да чуе същия този най-сладък Божи глас, който са чули опростените блудници, изцелените болни от Господ Иисус Христос в дните на земния Му живот: „Твоята вяра те спаси“.

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru; от сборника „Радост и утешение на християнина“

Дарение с кредитна/дебитна карта