Църквата

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Ние сме деца на Православната църква. Основана от нашия Господ Иисус Христос, светата Църква от малкото семейство на първите християни израства в огромно свето семейство. От малкото зрънце, посадено от Божествения Градинар, израства огромно многоклонесто дърво (Църквата), покриващо с клоните си целия свят. И всеки от нас e малко листенце на това дърво.

Какво е за нас Църквата? Тя е наша майка. Всеки от нас е роден телесно от своята майка. И Църквата, като наша духовна майка, ни е родила духовно в светото тайнство Кръщение. То е нашето духовно раждане; чрез него ние влизаме в оградата на светата Църква и ставаме деца на нея и на нашия Небесен Отец. Отначало майката храни своето дете с мляко, после, с напредване на възрастта, и с твърда храна (вж.: 1 Кор. 3:2). Нашата майка Църквата храни всички нас с духовна храна: със своите молитви, своите благословения, с благодатните дарове на Светия Дух, със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни, като ни чете и проповядва Божието слово: тя на всекиго подава храна, съответстваща на ума и сърцето на човека: и младенецът, и старецът, и ученият, и необразованият, и грешният, и праведният – всеки утолява своите глад и жажда чрез тази храна.

Майката възпитава детето, родено и отхранено от нея; тя го учи на това, кое е добро и кое е лошо, предупреждава го за неизбежните скърби в живота, учи го и със своя добър пример и със своя добър съвет. Нашата майка Църквата ни учи да живеем живот, достоен за християни, завещан от Господ Иисус Христос и водещ ни към вечно спасение. Църквата зове падналите в грях към покаяние; тя буди дремещата греховна съвест; каещите се грешници тя удържа от униние и отчаяние, като вселява в тях надежда на Божието милосърдие. Църквата, като истинска наша майка, съпътства всекиго от нас през целия ни земен живот: в радостите, в скърбите, във всички важни обстоятелства от нашия земен живот тя се моли за нас и призовава върху нас Божието благословение.

Майката никога не забравя своето дете, и дори тогава, когато самото дете забравя майката и се отвръща от нея, тя продължава да се моли и за своето паднало дете, и не една сълза ще се стече от очите й посред нощ по време на молитвата за такова дете. Светата Църква никога не забравя своите заблудили се или паднали деца: всеки ден тя се моли Господ да вразуми заблудените и да присъедини всички тях към лоното на Православната църква. Като майка, която се грижи за децата си, нашата света Църква ежедневно възнася молитви в светите си храмове за хората, които плават, пътешестват, боледуват и понасят скърби; тя прегръща всички със своята любов, своята молитва, своето благословение. О, какво щастие е да бъдем чеда на светата Православна църква!

Ще дойде смъртният час на всекиго от нас, и със своето последно напътствие и благословение нашата Църква ще съпровожда безсмъртния ни дух в пътя на вечния живот. И надгробните ридания на хората, които ни изпращат, ще се слеят с надгробните молитви на светата Църква за упокоение на нашите души в царството небесно. Тя никога няма да забрави нас, своите деца: и тогава, когато ние с вас няма да бъдем тук, когато няма да бъдат на земята и онези, които след нашата смърт от любов към нас още биха могли да подадат записка с възпоменание за упокой на душата ни – никога няма да замлъкне молитвата на светата Църква за нас. В дните на Задушница Църквата до свършека на века ще поменава всички починали православни християни.

И като умрем, ние няма да излезем от оградата на светата Църква. Само ще преминем от земната в небесната Църква. Земната Църква, която светите отци наричат „войнстваща“, защото нейните членове трябва да воюват с греха, и небесната Църква, наричана „тържествуваща“ – изграждат една Църква, Глава на която е Христос. Небесната Църква е съставена от всички светци и от душите на всички верни Христови чеда. Ние – които живеем на земята, и те – чедата на небесната Църква, се намираме в непрекъсната молитвена връзка помежду си. Ние се молим на светците като към наши застъпници пред Божието лице, а за починалите близки принасяме молитви за упокоение. Молитвите към светците измолват за нас Божието благословение, а молитвите за починалите облекчават посмъртната им участ. И когато самите ние умрем и се присъединим към небесната Църква, ще бъдем щастливи да усещаме повея на молитвите за нас от земната Църква. Само трябва да бъдем достойни да влезем в тази небесна Църква! Трябва да живеем и да умрем като християни и верни чеда на земната Църква, и тогава нашето щастие в обятията на небесната Църква няма да има край.

Да бъдем верни до смърт на нашата майка – Христовата Православна църква!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru, от сборника „Радост и утешение на християнина“

Дарение с кредитна/дебитна карта