Очакване на Месия: времето на Рождественския пост

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

15 ноември – 24 декември

Очакване на Месия

“Защото Ти си благ и Човеколюбец, Бог милостив.”

Още първите думи в Библията ни дават да разберем, че Бог е благ и ни обича. През всеки отделен ден от Сътворението Бог полага любящ поглед върху сътворяваното от Него и “видя Бог, че това е добро”.

Когато човекът съгрешил и отпаднал от Бога, той бил изгонен от Рая. Бог обаче не оттеглил любовта Си от хората. Той им поднесъл дума на надежда: потомък на жена ще победи дявола и ще възстанови пътя към Рая.

И оттам насетне тръгва в ход дългата и мъчителна история на човеците. История, белязана от събития, при които Бог се представя на човечеството. Той сключил съюз с човеците. Старият Завет ни описва дълга поредица от споразумения с Бога, които макар и често престъпвани, винаги са били възобновявани. Първа брънка в този низ от договори с Бога е оцеляването на Ной при потопа. Още от незапомнени времена небесната дъга, гълъбът, маслиновото клонче са запазени като символ на помирението между Бога и човека, белези на затишие след преминала буря.

С идването на Авраам и патриарсите договорът между Бога и човеците става още по-съкровен и по-личен. Ражда се нов народ, еврейската нация, народът Божий. И Бог го нарича Израил (Бит. 32:28-30).

След Моисей евреите се посвещават на своето служение и получават свобода в пустинята. Съюзът с Бога става все по-силен и по-здрав. Вече е съвсем ясно: става дума за брачен договор между Бога и Израил, Неговия народ.

Еврейският народ е народ от свободни хора – единствен техен цар и господар е сам Бог. Но Израил е измъчван от колебания и смущения, свободата го плаши. И там хората искат да бъдат като другите народи – предвождани от силен цар и покровител.

Тогава идва времето за завладяване на Обетованата земя, но враговете на евреите са многобройни и силни. А евреите са пръснати и разединени. Изпълва ги надеждата да възобновят своята сплотеност и единство, ако имат над себе си властта на цар. Хората от този народ отправили молитва за земен цар, но така само отслабили силата на сключения договор: загубили своята твърдост и забравили за обещанието на Бога винаги да предвожда израилтянските армии.

И тогава всъщност Израил станал като всички останали царства – подлаган на загуби и поражения. Гневът обаче е чужд за Бога. Бог дарил евреите с търсената от тях земна власт. Той е щедър Баща и знае как да борави дори с грешките на Своя народ, използвайки техните отклонения и заблуждения за още по-добро изпълнение на Своя план. А този план е останал непоклатим – Божият план да бъде спасен човешкият род.

След тези събития над Израил се издигнала властта на цар. Този цар е избран от пророк Самуил и името му е Саул. Но първият владетел се оказва тиранин, обзет от безразсъдство и болезнено обладан от желание за власт.

Бог е знаел, че един воинстващ водач само ще пороби Неговия народ. Но подобен неуспех не може да обезкуражи Бога. Той праща Самуил да търси друг цар. Този нов владетел ще бъде едновременно и цар, и пророк. Името му е Давид. Духът Божий е над Давид, новия цар на Израил. Самуил предава силата на Светия Дух над Давид чрез помазване (т.е. чрез изливане на елей върху главата му). Това помазване превръща Давид в Царя-пророк, предобраз на Месия.

Думата “месия” на иврит означава “Помазаник Божий”, а гръцката дума, носеща същия смисъл, е “Христос”.

Давид не присвоява това звание за себе си и не търси лична слава. Той изрича пророчеството, че Месия, Който ще дойде, е по-голям от него. Давид знае, че неговият род никога няма да умре тъкмо благодарение на този потомък, който ще възцари силата на мира за вечни времена. Той се покланя пред Сина, който ще дойде, и го нарича “Господ”. Давид живее с предчувствието, че от неговата кръв, от неговия род ще се роди наследник с божествен произход.

Сега вече заветът с Бога става точен и конкретен: очаква се идването Месия и този Месия е човек.

Надеждата и очакването на Месия тръгва да се предава през вековете. Пророците известяват за Неговото идване и предсказват какво ще съпровожда Неговия образ:

• Михей ни учи, че ще бъде роден във Витлеем като негов праотец.
• Даниил ни описва царствата, които ще се раждат и ще се унищожават взаимно, докато царуването на Месия ще бъде вечно (Дан.2:31-45).
• Исаия дава знак (видение, съвършено непонятно за човешки ум): Девица ще зачене и ще роди син (Ис.7:14-15).
• На друго място Исаия Го описва като Бог крепък, Княз на мира (Ис.9:6-7).
• И пак Исаия ни открива как Месия ще дойде като презрян и унизен слуга, за да поеме върху Себе си немощите на света (Ис.53).

Той знае, че Светият Дух живее в този Слуга: “Духът Божи е върху мен – казва той, – защото Бог ме помаза.” (Т.е. Той ме е направил Месия, Христос, чрез това помазване.) “Той ме е проводил да донеса Благата вест на бедните.”

Във всички тези пророчества как да не разпознаем Човека от Галилея?

Девет века след смъртта на Давид, една Девица от Назарет получава посещението от Архангел Гавриил. Тя е изненадана от пълния с почитание поздрав, който Архангелът й поднася. И тогава Гавриил й открива, че тя ще роди Син, Син Давидов. Той ще бъде заченат от Светия Дух и ще бъде Синът на Всевишния.

Мария, подобно на всички евреи, познава Писанието. В думите на Архангела тя различава пророчествата, изказани за Месия. Надеждата на Израил не е умряла, тя живее у нея. Давайки своето съгласие, Мария приема, от името на цялото човечество, Бог да се въплъти като човек.

Очакването

Шест седмици преди Рождество започва времето на Очакването. Подобно на Израил, подобно на Мария, и ние – тези, които сме в Църквата – чакаме идването на Месия.

През този период проследяваме – стъпка по стъпка – всички събития около завета с Бог. Вслушваме се в пророците и приемаме техните обещания. Отдаваме почитанията си на святата родословна линия на Бога – родоначалник на тази линия е Давид, предобраз на Христос. Михей ни отвежда да търсим във Витлеем, където заедно с влъхвите откриваме пещерата. Исаия насочва мислите ни към Девицата, която ще роди Емануил – “Бог с нас”.
И така, преминавайки от една мистерия в друга, напускаме Витлеем и отиваме край Йордан, за да видим – през очите на Иоан Кръстител – Светия Дух във формата на гълъб, кацнал върху Иисус.

Богоявление, Кръщението Христово, е тясно свързано с Рождеството: и двете събития се подготвят от период на очакване и пророчески вестителства. В ранната Църква са били празнувани в един и същи ден.

Именно при кръщението Месия прави Своето пълно откриване и се представя пред света: Той е Този, върху когото Светият Дух почива и живее за вечни времена. И пак чрез Господ Иисус Христос Светият Дух изпълва вселената. Това идва да ни покаже, че чрез Христос и Духа сам Бог слиза на земята.

Бог Отец дава свидетелство за божественото присъствие със Своите думи на утвърждение – чрез гласа, слязъл от небето: “Този е Моят възлюбен Син.”

Това ще рече, че вече можем да отдаваме почитание на Светата Троица и да казваме в пълнотата на цялата истина: “С нас е Бог.”

Ето и сега наближаваме Рождество и скоро ще започнем празненството. Но нека най-напред още веднъж да погледнем към периода на очакването. Двете недели, предхождащи Рождеството, са посветени на паметта на Светите Праотци на Църквата и на Светите Отци, Патриарси и Пророци. Св. ап. Павел ни представя драматичния героизъм на тези мъже и жени, изброявайки всички неволи и премеждия в живота им, дошли от тяхното очакване на Христос и надеждата им за възкресението.

“И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтея, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.”

(Евр.11:32-40)

Откъс от книгата „Въплътилият се Бог“, ИК Омофор

Дарение с кредитна/дебитна карта