„Като нас във всичко“

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Вярваме, че Иисус Христос не е само изцяло Бог, но и че в Своето земно служение е бил изцяло човек. Той участва в нашето съществуване по същия начин, по който и ние го преживяваме. Той е дошъл на този свят като бебе, имал е детство, имал е приятели, ходел е в храма с родителите Си и т.н. От Библията знаем, че Той е преживявал много човешки опитности. Той се е уморявал (Йоан 4:6). Плакал е (Йоан 11:35). Огладнявал е (Матей 4:2). Ожаднявал е (Йоан 19:28). Разгневявал се е (Йоан 2:15). Бил е изкушаван (Матей 4:1).

Затова, когато Христос ни казва да бъдем добри към другите, Той ни е показал чрез Своя пример как да бъдем добри. Когато ни казва да обичаме ближния си, Той ни е показал чрез пример как да обичаме ближния си. И когато ни казва, че най-голямата любов, която човек може да има, е да положи живота си за приятелите си, Той ни е показал това чрез Своя пример, като е положил живота Си за всички нас. Христос не иска от нас да правим нещо, което Сам Той първо да не е направил.

Разликата между човешкия опит на Христос и нашия е, че Той е преминал през всички предизвикателства и изкушения на живота без грях. Той е бил изкушаван във всичко така, както и ние биваме изкушавани. И все пак Той е опазил Своите действия и думи в съгласие с Божиите заповеди – да обичаме Него и да се обичаме един друг. Във всички Свои изкушения Христос не е съгрешил.

В храма, преди времето на Христос, е имало завеса, която отделяла Светая Светих от всички останали. Един свещеник – първосвещеникът – влизал в Светая Светих веднъж годишно, за да принесе жертва за греховете на народа. Той трябвало да включи в тази жертва и собствените си грехове. Той „ходатайствал“ от името на народа, влизайки от тяхно име в това свято място, за да принесе жертви за греховете на всички, включително и за своите.

Сега Христос се разглежда като „Първосвещеник“. Всъщност на епископския трон в нашите храмове има икона на Христос – Първосвещеника. Той е облечен в епископски одежди. Той пристъпва напред от името на народа, за да „ходатайства“ пред Бога за нас, защото принесе Самия Себе Си в жертва за греховете на всички. Той нямаше грях, затова, за разлика от първосвещеника, Неговото приношение не е за Самия Него, а изцяло за нас.

Подобно на първосвещениците от онова време, Христос не търси Сам тази титла, а е избран от Бога да изпълни тази роля. Четем в Евреи 5:1: „Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове.“ Христос беше избран от Бога да изпълни тази роля, действайки от наше име в отношението ни с Бога, като принася дарове и жертви за грехове. В случая с Него жертвата беше Самият Той. В Евреи 5:2: „[Той ]може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ.“ Христос почувства нашите човешки слабости, но не им се поддаде.

През вековете е имало спорове дали Христос е едновременно напълно човек и напълно божествен – съвършен Бог и съвършен човек. Един бърз поглед към Символа на вярата – в него изповядваме, че вярваме „в един Господ Иисус Христос, Единородния Син Божий, роден от Отца преди всички векове“. Това признава Христос като съ-вечен заедно с Отца и Светия Дух. След това изповядваме: „Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.“ Това признава напълно човешкото съществуване на Христос – че Той стана човек; че живя, умря и беше погребан.

Христос е наричан „Втори Адам“, защото, за разлика от първия Адам, Той живя целия Си земен живот в общение с Бог Отец. Той имаше опита на Адам от преди грехопадението, но имаше и опита на човечеството след грехопадението – Той се бореше така, както и ние се борим. Христос не само ни показва пътя обратно към Отца, но и ни показва как да живеем така, както е било предвидено за Адам – в единение с Бога.

Когато честваме Поклонението на Светия Кръст, отново си припомняме, че падението на човечеството се случи чрез ядене от забранено дърво. Спасението на човечеството стана възможно чрез Христос, Който висеше на дърво.

Някога дървото в рая ни съблече голи и чрез вкуса му врагът въведе смъртта. А сега дървото на Кръста, което заради цялото човечество носи одеждата на живота, беше посадено на земята и затова целият свят се изпълни с всякаква радост. Като го виждаме днес почитан, нека всички народи заедно да извикаме към Бога с вяра, защото славен е Твоят дом, Господи. (Трета катизма от Утренята на Неделя Кръстопоклонна)

Ако Христос стана като един от нас, за да можем ние да станем като Него, стремете се да бъдете Христоподобни днес и всеки ден!

Източник: Orthodox Christian Network

Дарение с кредитна/дебитна карта