Грях ли е самоубийството


Споделете

Православната църква по принцип разглежда самоубийството като грях. Защо? Защото всички ние сме създадени по образ и подобие Божие. Нашият живот и всичко в него е дар, който Бог ни е дал от любов. Самоубийството е отхвърляне на Божия дар на физическия живот, провал в настойничеството над тялото, което Той ни е дал. То е акт на отчаяние и престъпване на шестата заповед: „Не убивай“ (Изход 20:13). Нашите тела са храм на Светия Дух (1 Коринтяни 6:19); ние трябва да се грижим за тях и да устояваме в надеждата, която е нашият Господ Иисус Христос.

Чумата на моралния релативизъм

Националната библиотека по медицина определя самоубийството като „акт на съзнателно отнемане на собствения живот“. Това включва всяко действие, което може да доведе до смъртта на човек (например умишлена катастрофа с автомобил). Според Националния институт за психично здраве самоубийството е единадесетата водеща причина за смърт в Съединените щати и третата водеща причина за смърт сред хората на възраст 15–29 години в световен мащаб през 2021 г. В Америка смъртните случаи от самоубийство през 2022 г. достигат почти 50 000. И това не включва опитите за самоубийство (които са приблизително 1,6 милиона).

С разпространението на моралния релативизъм човекът се е превърнал в бог. Той вече е авторитетът за това кое е правилно, добро и истинно за него, но не и за някой друг. Поради този подход много хора виждат в самоубийството възможен начин да облекчат своята болка и страдание. Защото Бог вече не е част от картината. Той е превърнат в буца глина, която хората могат да преоформят според собствените си морални вкусове.

Самоубийството е върховното отхвърляне на Бога

Бог е Източникът, Дарителят и Поддържащият живота. Следователно съзнателното отнемане на собствения живот означава съзнателно да се отсечем от Източника на живота ни. С това изразяваме чувство на необратима безнадеждност – отчаяние, което дори Бог не може да поправи. Бог, Който изпрати Своя Син в този свят именно за да ни даде вярата и надеждата да видим, приемем и споделим Неговата божествена любов. В Него няма ситуация, няма проблем, който да е твърде голям, за да бъде преодолян – било то огромни трудности, насилствени отношения, тежко детство, зависимости или други нещастни обстоятелства. Той ни напомня, че това, което ни смазва днес, често бива забравено утре, ако само се съсредоточим върху Него с вяра, прилепим се към Него с надежда и станем едно с Него в любов. С Неговата помощ можем да преодолеем всичко.

Следователно самоубийството е и винаги ще бъде върховното отхвърляне на Бога и на Неговата любов към нас. Да убием себе си означава да отхвърлим присъствието на Бога в най-дълбокия смисъл – като част от всеки от нас. Освен това ставаме виновни за греха на гордостта, защото вземаме решение, което принадлежи единствено на Бога.

Знаем, че Бог е милостив. Но това не означава, че трябва да използваме свободата си като повод за грях. Като православни християни не можем да оправдаваме самоубийството просто защото Бог е милостив. По тази логика бихме могли да оправдаем почти всичко. Помислете колко нелепо би звучало подобно оправдание пред Бога: „Е, Боже, знаех, че [еди-кой си грях] е грешно, но го направих така или иначе, защото знаех, че ще ми простиш.“ Опитът да се възползваме от Божията любяща милост по такъв начин няма да завърши добре за никого, който се опита да го направи.

Църквата не осъжда онези, които са извършили греха на самоубийството

След всичко това, трябва да кажем нещо съвсем ясно. Църквата не съди никого, който е извършил или е опитал да извърши самоубийство. Съдът принадлежи единствено на Бога. По-скоро, като болница за душата, Църквата подхожда към всички страдащи с най-дълбоко състрадание. Тези, които обмислят да отнемат живота си, се нуждаят от медицинска и духовна помощ. Православната църква признава това и може да помогне да се запали светлина в тъмнината.

Разбира се, има много фактори, които трябва да се вземат предвид в случаите на самоубийство. Но колкото и сложен да е въпросът, едно е напълно сигурно: нашият живот не е наш собствен, а е дар от Бога; дар, който трябва да бъде използван мъдро, поддържан с любов и приеман с благодарност, независимо от трудностите на живота. Нашият живот не е наш, за да го отнемем – той е Божий. Както и съдът принадлежи на Бога.

Може ли православен християнин, който е извършил самоубийство, да получи православно опело?

Каноните и практиката на Църквата забраняват православно погребение на човек, който е извършил самоубийство. Въпреки това, в своята милост и мъдрост Църквата разбира, че не всички, които са отнели живота си, са били в здравия си разум. Светите отци ни казват, че ако човекът, извършил самоубийство, „не е владеел себе си“ или не е бил „в здрав ум – било […] вследствие на демонско влияние или на някакво заболяване“, и това бъде потвърдено от медицински специалисти и от църковното ръководство, този човек може да получи православно погребение (Въпрос XIV от 18-те канона на Тимотей, архиепископ на Александрия, „Пидалион“, стр. 898). Ако обаче психическа нестабилност липсва и/или човекът е поддържал философски възглед, утвърждаващ правото на самоубийство, или е позволил на отчаянието да надделее над здравия разум, той/тя няма да получи православно погребение.

Заключение

Самоубийството никога не е валидно решение на житейските изпитания и трудности; напротив, то ни пречи да оставим проблема зад гърба си с Божията помощ.

Оставяме ви днес с малко вдъхновение и надежда сред ужасната трагедия на самоубийството. Както пише отец Серафим Солоф:

„Ние осъзнаваме, че Иисус Христос дойде в света, за да ни спаси, и можем да се възрадваме в това. Светът – както и нашите семейства и приятели – няма да бъде по-добре без нас. Христос дойде в света и в нашия живот доброволно, познавайки ни дълбоко във цялата ни тъмнина и болка, знаейки цената и въпреки това обиквайки ни напълно, ‘докрай’ (Йоан 13:1).“

Ако вие или някой, когото познавате, обмисля самоубийство, незабавно потърсете духовна помощ. Говорете със своя свещеник. Той може да ви помогне да намерите и други източници на помощ. Нека Божията благодат бъде с всички вас.

Източник: St. John the Evangelist Orthodox Church

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. 

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215

Дарение с кредитна/дебитна карта


Споделете

Може да харесате още...