Обетована земя? Православен поглед към християнския ционизъм

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

През последните години ционизмът отново се оказа в центъра на обществения и политическия разговор. Повод за това стана решението на президента на Съединените щати да признае Йерусалим за столица на държавата Израел, както и намерението американското посолство да бъде преместено от Тел Авив (където се намират дипломатическите мисии на всички държави, поддържащи отношения с Израел) в Йерусалим. Към момента на написването на този текст (януари 2018 г. – бел. ред.)  единствено Гватемала е заявила готовност да последва Съединените щати в тази политика.

Политическата логика на подобно решение е дълбоко свързана с идеологията на ционизма. В Съединените щати тази идеология често се проявява под формата на т.нар. християнски ционизъм, разпространен в определени среди на американския протестантизъм. Той се вписва в по-широка есхатологична схема, известна като диспенсационализъм. В следващите редове ще се опитаме първо да разгледаме произхода и богословските основания на това учение, а след това да го съпоставим с древното православно разбиране за Израил и за последните времена.

Джон Нелсън Дарби (1800-1882)

Учението за диспенсационализма възниква през XIX век в Англия и е свързано с името на англиканския свещеник, а по-късно проповедник сред т.нар. „братски общности“, Джон Нелсън Дарби. Именно Дарби пръв изгражда стройна система на това учение, според която Бог действа по различен начин в различни исторически периоди, за да осъществява Своя промислителен план за света. Макар подобни идеи да могат да бъдат проследени още до св. Ириней Лионски през II век, Дарби ги развива и систематизира в много по-радикална форма.

Особено характерна за неговото учение е тезата, че старозаветните пророчества за вечния Израил (например тези в 60-та глава на пророк Исая) предполагат буквалното възстановяване на държавата Израел на земята. Според Дарби това възстановяване е отделно от създаването на Църквата и трябва да се осъществи преди настъпването на „последните времена“. Той ревностно проповядва тази идея, пътувайки из Европа и Северна Америка. Постепенно тя намира широко разпространение в редица протестантски среди и за мнозина се превръща почти в неоспорима истина: Израел трябва да бъде възстановен и признат като държава, преди Христос да се завърне.

Дарби прави и едно друго разграничение — между Бащинството и Царствеността в Бога. Той пише:

„Един и същи човек може да бъде цар на една страна и баща на едно семейство; такава е и разликата между Божието отношение към нас и към юдеите. Към Църквата Той се отнася като Отец, а към юдеите – като Йехова, Цар.“
(„Възстановяването на Израел: начинът на неговото осъществяване“, в Collected Writings of J. N. Darby)

Дарби открива потвърждение за тази своя теза в множество старозаветни пророчества, в които царството се свързва с Израил, докато спасението е отворено за всички народи. Подобни текстове се срещат в книгите на Исая, Даниил, Амос, в Псалмите и на други места. Дори думите на Самия Христос той тълкува в тази посока:

„Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе!… Ето, оставя се вам домът ви пуст…, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!“ (Мат. 23:37–39).

Според Дарби тези думи представляват обещание, че Христос ще се завърне, за да възстанови Израил и да царува сред него.

Подробното разглеждане на подобни текстове излиза извън рамките на настоящата статия. Все пак би било полезно всеки, който се интересува от гледната точка на Дарби, внимателно да съпостави неговите тълкувания с библейските пасажи, които той цитира и най-вече да се вслуша в свидетелството на светите Отци на Църквата. Защото подобна идея не се среща никъде преди Дарби. Нито Свещеното Писание я утвърждава по този начин, нито тя е позната на Отците или дори на протестантските реформатори.

Св. апостол Павел ясно свидетелства, че Църквата Христова е Новият Израил. До времето на Дарби всички християни са разбирали Църквата именно като продължение и изпълнение на Израил. Апостолът говори за „Израиля Божий“ (Гал. 6:16) и напомня, че „Няма вече иудеин, ни елин… защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).

Цялото Послание до галатяните е насочено срещу юдействащата ерес, с която св. Павел се сблъсква през I век. В него той обяснява, че Тялото Христово се е превърнало в Новия Израил, че Старият Завет е намерил своето изпълнение и че спасението вече е отворено за всички. В Божиите очи разделенията между „юдеин“ и „елин“ губят своето значение – всички са едно в Христос.

Същото разбиране срещаме и у древните Отци на Църквата. Така например св. Юстин Философ пише през II век:

„…В кого ще се уповават езичниците и вие — в патриарх Яков или по-скоро в Христос? Защото както Христос е истинският Израил и Яков, така и ние, които сме извадени от недрата Христови, сме истинският израилски род.“
(Диалог с Трифон, 135)

Тертулиан, пишещ в края на II и началото на III век, също вижда това ясно в Писанието. Коментирайки същото послание, той отбелязва:

„Ако Творецът е обещал, че ‘старото ще премине’, за да бъде заменено от нов ред на нещата, а Христос посочва времето на тази промяна, когато казва: ‘Законът и пророците бяха до Йоан’…“
(Против Маркион, кн. V, гл. 2)

Следователно мисълта, че Бог има някакъв особен и отделен спасителен план за народа, който е отхвърлил Христос, би звучала напълно чуждо за всеки християнин, живял преди повече от два века. Това е ново учение — рязко отклонение от онова, в което християните по целия свят винаги са вярвали. Мнозина биха го нарекли просто „различно мнение“ – което е и буквалното значение на думата ерес – спрямо цялото предходно християнско предание.

И въпреки това днес тази идея е придобила толкова широко влияние, че значителна част от евангелските християни в Америка приемат като безспорна истина нещо, което е чуждо на почти осемнадесет века християнско учение.

Бенджамин Еймис е изучавал библейско богословие, философия и древни езици в университета „Asbury“ в Уилмор, щата Кентъки. Той е енориаш на православната църква „Св. Мария Египетска“ (OCA) в Норкрос, щата Джорджия.

Източник: orthodoxyindialogue.com

Дарение с кредитна/дебитна карта