В подножието на Кръста

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Отново стоим около Кръста Христов. Отново чухме страшния разказ за страданията на Господ Иисус Христос, за Неговата кръстна смърт.

И колкото и пъти да слушаме светото повествование за страданията на Божия Син, колкото и пъти да се изправяме духовно пред Христовия Кръст, винаги в душата ни възникват нови и нови мисли и чувства.

Кръстът Христов е непресъхващ извор за духовно назидание и утешение.

В Божието слово е казано: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Ето го семето, от което е израснало кръстното дърво. Това е любовта на Небесния Отец към хората. Св. ап. Павел казва: „… Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“ (Рим. 5:8).

Братя и сестри! Да не бъдем глухи за тази Божия любов към нас! Да отговорим на Бога със своята любов към Него! Любовта към Бога да изразим преди всичко чрез изпълнение на Неговите заповеди. Нали който не изпълнява Божиите заповеди, той не обича Бога. Сам Христос казва: „… ако някой Ме люби, ще спази словото Ми… Който Ме не люби, не спазва словата Ми…“ (Йоан 14:23-24).

Спасителят пострада тежко за нас. Да не се страхуваме и ние от онези малки страдания, които ни застигат в живота. Да не се страхуваме от страданията, с които е свързан подвигът на живота по Христовите заповеди. Винаги да помним, че страдаме заради Христа, или – по-добре казано – заради самите себе си, защото и Христос страда заради нас, заради нашето спасение.

Христос направи толкова много за нас! Да не смятаме за велико дело от наша страна, ако направим добро на някого, ако претърпим от някого обида. Да простим на хората, които са ни обидили, за да бъдем достойни за прошка от Божествения Страдалец. Злобата, омразата, гордостта, самолюбието – всичко, което е противно на духа на християнската любов, нека да отстъпи от нас!

Христос пострада заради нашето спасение. Нека не се отнасяме лекомислено към делото на спасението. Трябва да бързаме да се поправяме, освещаваме, приближаваме към Бога. Да не принасяме на дявола позорна дан във вид на различни грехове! Трябва да се страхуваме от греховете, за да не бъдем виновни пред Христовата Кръв, пролята за света.

Да си спомним апостолите, мъчениците, светителите, преподобните… Колко много подвизи са извършили те в името на Христос Разпнатия! Христовата сила ги е обличала с особено дръзновение, придавала им е особено мъжество.

От думите на св. ап. Павел знаем, че светите угодници са носили върху тялото си раните на Господ Иисус Христос (вж.: Гал. 6:17).

Братя и сестри! Господ не изисква от нас особени подвизи в делото на нашето вечно спасение. Можем да носим раните на Господ Иисус Христос върху тялото ни и без мъченичество, без особено подвижничество, в нашите условия на живот. Например: който скърби и плаче за чуждата мъка като за своя, който не изпитва раздразнение, който се бори с греха дори в мислите си, който не се отегчава от заповедта за домашна и църковна молитва, който иска да устрои живота си според Божията воля – той се уподобява на мъчениците и на преподобните.

„… Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му“ – казва св. ап. Петър (1 Петр. 2:21).

Нека дълбините на духа ни се разтрисат от бездната на Христовите страдания! Бит, оплют, с трънен венец на главата, изнемогващ от загубата на телесни сили, нашият Спасител е прикован към Кръста! Безмерната тежест на греховете на цялото човечество от всички времена и народи терзае гръдта, която изгаря от огъня на страданията… Чие вярващо сърце не се разкъсва при вида на тази картина на Христовите страдания и кръстната смърт на Спасителя?!

И нека мисълта, че тази безмерна жертва е принесена от същата такава безмерна Божия любов към хората, да подтиква сърцето ни до края на дните ни да се отдава на Христос с цялата сила на ответната любов. А в тази наша любов към Небесния ни Отец, към умрелия за нас Спасител – е източникът на щастието, което препълва всяка вярваща душа. Нашата благодарна синовна любов към Бога съединява навеки душите ни с Онзи, на Когото отдаваме нашето сърце – с най-Прекрасния Изкупител и Спасител! В това е вечното ни щастие! Милосърдният Господ да удостои с него всекиго от нас. Амин.

***

За нас е скъпо всяко събитие от земния живот на Христос Спасителя; но особено скъпи за сърцето ни са възпоменанията за последните Му дни, за Гетсиманската молитва, разказите за това как се е извършвал беззаконният съд над Невинния Страдалец, какво произнася Той на този съд, как страда и умира, какви са последните думи, излезли от устата Му.

Като си спомняме всичко това, не можем да не преживяваме чувство на благоговение; благоговейно изумление, трепет, любов към своя Създател.

И сега, стоейки в подножието на Кръста Господен, сме изпълнени с чувства на безпределна, благодарна, синовна любов към Онзи, Който в този кръстен подвиг Сам ни показа най-големите висоти на Своята бащина любов. Знаем, че на Голготския Кръст бе пролята кръв за всекиго от нас. О, християнино! Почувствай с цялото си сърце, че някаква част от тази кръв, която изтичаше от Умиращия на кръста, е пролята и за твоите грехове!

Стоейки при Кръста, в дълбините на съвестта си чуваме насочения с укор към нас глас на Разпнатия: „Ето какво направих за тебе, а ти с какво ще отговориш на Моята любов?“

Ето урок за всички нас от кръста Христов: както Христос чрез Голгота влезе в Своята вечна Божествена слава, така и всеки от нас чрез своята Голгота – неизбежните в земния живот страдания – върви към своята вечна слава.

Спасителят казва на всички нас: „… който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10:22). Спасението е нашата вечна слава, вечна радост, вечно щастие; и това спасение може да бъде достигнато само чрез търпение. Спасителят ни завещава: „.. който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34). По пътя към вечните радости всеки от нас трябва да понесе своя кръст докрай.

От какво се изгражда този кръст? Той се изгражда от нашата доживотна борба с греховете, страстите и пороците. Ако отпуснем ръце и не водим тази вътрешна духовна битка, ще бъдем победени от своя невидим враг и пред нас няма да се отворят дверите на Царството на Светлината, Чистотата, Любовта, Духовната Красота. Житейският кръст на всекиго от нас – това са болестите, страданията, които неизбежно трябва да претърпим в нашия живот.

Към каква слава върви всеки от нас чрез Голготата на своите страдания? Към вечна, пълна, съвършена слава. Той върви към живота, в който няма да познава нито болести, нито скърби, нито въздишки, няма да познава раздялата със своите близки и с Онзи, Който е по-близък, по-скъп, по-роден от всички – своя най-Прекрасен Господ.

Гледайки към Христовия Кръст, всеки от нас трябва да си напомня, че не е оставен самотен в това свое кръстоносене. С нас е светият Кръст! Христовият Кръст е непресъхващ извор на благодатна сила и утешение за всекиго от нас в земния ни път.

Знамението на кръста Христов, което целуваме в храма и което всеки от нас носи на гърдите си, нека винаги да пробужда в сърцата ни гореща синовна любов и благоговение към Пострадалия за нас, нека да укрепва нашата вяра!

Светият Кръст да пази всички нас от всякакви беди и нещастия и незатихващо да ни говори колко близък до нас е Господ, как ни обича и ни призовава да вървим след Него!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru; от сборника „Радост и утешение на християнина“

Дарение с кредитна/дебитна карта