Ето, възлизаме за Иерусалим

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Скъпи читатели, с помощта и благодатта на Бога стигнахме до края на Светата Велика Четиридесетница. Както е известно, Великият пост по същество завършва в съботата на Възкресението на Лазар, на Цветница се разрешава риба, а от вечерта с Последованието на Жениха започва строгият пост на Страстната седмица.

В тази статия ще се спрем върху съдържанието и смисловата перспектива на думите на нашия Господ, които сме поставили и в заглавието: „ето, възлизаме за Йерусалим…“. Това е израз от Евангелието според Марк, който се чете в Петата неделя на поста, но е добра възможност да си припомним целия съответен евангелски откъс:

„Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.“ (Марк 10:32–34).

Тоест Господ, обръщайки се към Своите ученици и подготвяйки ги за Своите страдания и Възкресение, им казва съвсем ясно: „Отиваме към Йерусалим и Син Човечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, ще Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците (римските войници), и те ще Му се поругаят, ще Го бичуват, ще Го заплюят и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне“.

Разбира се, не за първи път Христос подчертава нещо подобно пред Своите ученици. Със сигурност и друг път ги е предупреждавал и им е говорил за това, но може би това е един от малкото случаи, в които е толкова конкретен относно тези събития и подчертава, че те ще се случат именно този път, когато отиват към Йерусалим, а не в неопределено бъдеще.

Ние, вярващите, близо 2000 години след събитията, които изучаваме и четем в Светите Евангелия, разбираме и осъзнаваме, че Господ говори на учениците Си за конкретно място (Йерусалим) и за конкретен начин (светите страдания и Възкресението Му), чрез които ще изпълни доброволното Си страдание, проявявайки послушание към волята на Бог Отец. Но освен това, което Богочовекът извърши веднъж и неповторимо, ние разбираме, че всичко това засяга и нас – членовете на Църквата, които сме призвани по конкретен начин да преживеем лично спасителните страдания и Възкресението на Господа.

Това всъщност е и най-дълбоката и съществена цел на Светата и Велика Четиридесетница – да ни подготви и въведе възможно най-готови духовно – не просто да „наблюдаваме“ богослуженията на Страстната седмица, както погрешно казват някои (това не е театър или филм!), а най-вече да участваме в тях и реално да състрадаваме, да се съ-разпъваме и да съ-възкръсваме заедно с Христос. Това, което Господ извърши веднъж, литургично се случва непрестанно във всяко богослужение, във всяко тайнство и при всяка духовна възможност. Както свидетелства и апостол Павел в апостолското четиво, което се чете при тайнството Кръщение:

„…Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението…“ (Рим. 6:3–5).

Това означава подражание на Христовия път – път на Кръст, Голгота, но и на Възкресение.

За да се случат всички тези неща обаче, е нужна вяра, нужно е доверие, нужна е любов към Бога и към ближния, нужно е придобиване на добродетели и борба със страстите и греха. Нужно е да се насочим към „Йерусалим“ и да се отдалечим от „Содом и Гомор“ – както буквално, така и преносно. Това не е лесно, не можем сами, а винаги с помощта и благодатта на Бога, както и с молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица и всички светии. Щом те са успели, можем и ние, стига да се каем и да желаем да им подражаваме. И те са имали много трудности, но са имали духовна смелост, решителност, постоянство и търпение в трудностите и в клопките на дявола.

В заключение, скъпи читатели, не знаем колко от вас са имали благословението да посетят и да се поклонят на Светите места – Йерусалим. Наистина си струва поне веднъж в живота вярващият да предприеме това свято поклонническо пътуване. Освен географския Йерусалим, всеки храм, където и да се намира, е Йерусалим, Гроб Господен, Голгота, река Йордан и т.н. Защото Светият Дух духа, където иска, но преди всичко нашата вяра търси начин, а чак след това и място. Затова нека оставим диваните в домовете си и през тази Страстна седмица да се устремим към храма на нашата енория, за да преживеем всички спасителни събития на Великата седмица и най-вече да седнем на Пасхалната трапеза в нощта на Възкресението, причастявайки се с Тялото и Кръвта на възкръсналия Господ, в най-светлата и тържествена Божествена литургия на годината. Амин!

Източник: www.pemptousia.gr

Дарение с кредитна/дебитна карта