Химнография на Великата седмица

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Великата седмица обобщава цялата човешка история – сътворението, падението, обновлението и новото сътворение в Христа. Христос – разпнатият и възкръснал Господ на Църквата и на историята – се разкрива чрез светите богослужения като Този, Който дава решение на вечната трагедия на човека и придава смисъл на историята.

Съществува вътрешна свързаност и последователност в това, което се чете, пее и извършва в богослужението, но тя се отслабва от откъслечното участие, за разлика от монашеската литургична практика. Затова и стремежът на ревностните богомолци през тези дни към манастирите, особено към светогорските, има именно този смисъл – възможността да преживеят цялото богатство на богослужебното обобщение на спасението на човека и света.

Осъвременяването (превръщането в „настояще“) на историческите спасителни събития, свързани със Страданията Христови, се осъществява чрез богослужебните действия (литийното изнасяне на иконата на Жениха, на Тайната вечеря, на Кръста, на Плащаницата, Снемането от кръста), но преди всичко чрез най-основното средство на нашето църковно богослужение – словото на химна и неговото музикално облекло, този удивителен двоен носител и изразител на православната вяра. Богослужебният химн е сърцето на църковното служение, защото възможностите на поетичното слово правят химнографията най-подходящото средство за въвеждане в тайнството на църковното събрание. Химнът превръща богослужението в непрестанно говорещи уста на църковната общност, която ежедневно свидетелства и изповядва своята вяра и опита си от спасението.

Поетичното слово и мелодията се съединяват в православния богослужебен химн по необходимост, тъй като църковното изкуство в Православието никога не съществува самостоятелно и само за себе си, а има служебно значение – като средство за приближаване към тайнството на спасението. Изкуството на Православието се движи на границата между тварното и нетварното, като благодатно преодолява разстоянието между тях като историческа плът на богочовешката реалност на Църквата.

Така химнът, като слово на отците, се превръща в пастирско средство за съграждане на вярващите. Той предлага богопознанието и богословието на очистеното и просветено от Светия Дух сърце на светиите, които богословстват поетично, потапяйки перото си в изворите на своята вяра и в сълзите на своето покаяние. Велики отци и майки на Църквата са поети и творци на песнопенията на Великата седмица – Софроний Йерусалимски, Козма Маюмски, Марк Идрунтски, Андрей Критски, Касиана (Касия) – най-известните имена, които превръщат своя духовен и сърдечен опит в „песен“ на църковното тяло и в богословие.

Ако обаче химнографското слово е гласът на Църквата, то музиката (мелодията) е неговото подходящо облекло. Тя съществува заради словото, „за силата на думите“, а не като самостоятелно художествено средство. Нейната цел не е удоволствие или емоционално въздействие, а да подпомогне словото да проникне в дълбините на човешкото същество, създавайки молитвено настроение, умиление и покаяние. Това не е музика за слушане („Църквата не е театър, за да слушаме за удоволствие“, отбелязва св. Йоан Златоуст), а богослужебна. Тя служи на тайнството на въплътения Логос, обличайки богословското слово, за да може църковното тяло да „плете“ към Божествения Логос – Христос – „мелодия от слова“. Затова и музикалните инструменти никога не са намерили място в богослужението на Православната църква. В Църквата „инструментът“ с благозвучие на Светия Дух става самият вярващ („самият човек става псалтир“, според св. Атанасий Велики) със сърце, очистено от страстите.

Без чистота на сърцето човек не може да преживее събитията на Великата седмица и Пасха. Пристъпвайки към „тържеството“ на Възкресението в нощта на Велика събота, ще пеем: „…и нас, благочестивите, удостой с чисто сърце да Те славим“. Това е „доброто сърце“, за което нашият народ си пожелава на празници, вдигайки чашата. Защото без „добро сърце“ няма общение с ближните, а без „чисто сърце“ се губи възможността за участие в нетварната Божия благодат.

Това са църковните и богословските принципи, които определят химнографското слово на Великата седмица и неговата музикална мелодия – утвърдени от духовния опит на Църквата и съвпадащи с православното самосъзнание. Затова и народът – всички ние – участва с умиление и съпява основните песнопения („Ето, Женихът идва…“, „Твоята брачна стая виждам…“, „Опелото“ над Плащаницата и др.). Когато обаче църковното тяло изгуби възможността да следи химнографското слово и да съпява, тогава се разкрива проблемът на (понякога небогословстващото) певческо изкуство, което става повече „изкуство“ и по-малко служебно облекло на словото. Тогава цел става слушането, а не съучастието в умиление. Така обаче църковното изкуство се „озападнява“, а богослужението се секуларизира.

Източник: www.paron.gr

Дарение с кредитна/дебитна карта