„Творчеството на Стоян Михайловски в християнска перспектива“ – нова книга на издателство Омофор

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В навечерието на Великден излезе от печат новата книга на издателство Омофор, посветена на християнския мислител, общественик и писател Стоян Михайловски, една от емблематичните личности в нашата нова културна история.  Книгата бележи и важна годишнина: авторът на стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“) е роден на 7 януари 1856 година в гр. Елена.

В уводните думи към изследването си авторът, проф. д-р Калин Михайлов, пише следното: “ 2026 г. – това е годината, в която празнуваме 170 години от рождението на Стоян Михайловски. Такъв внушителен юбилей би трябвало да ни даде отличен повод да се върнем към личността и делото на писателя философ, на сатирика и общественика, но и да се изпълним с решимост това завръщане да не е само юбилейно, да се стараем и през останалото време името му да не избледнява в културната ни памет. Към днешна дата подобни притеснения могат да се сторят някому пресилени, но те съвсем не са безоснователни: опасността значим български творец като Михайловски да изпадне постепенно в пълно забвение, е съвсем реална и може да бъде удостоверена от всеки преподавател по литература, който е склонен да задава неудобни въпроси на своите ученици или студенти. Така става ясен и вторият подтик за създаването на тази книга – борбата с неумолимата забрава. Наш дълг е да я водим, ако не искаме да се превърнем в неблагодарни (не)човешки същества. Пристъпвам към онези два подтика, в които е намесен субективно-личен елемент.

Ако сред читателите има литературоведи (това не е задължително, но поне донякъде се предполага), те няма как да не знаят от собствен опит, че изследователят литературовед е като Одисей: където и да броди и в каквито и приключения да се забърква по своя път, в ума му е загнезден неотменно остров на име Итака, от който е тръгнал и в който копнее да се завърне. Но за разлика от известната на всички ни Омирова поема, носеща името на този митологичен герой, литературоведският „Одисей“ обикновено се завръща не веднъж, а многократно при очакващата го вярно „Пенелопа“. Нещо подобно се случи и при моите занимания със Стоян Михайловски: пътят ми като литературовед тръгна от него и от „острова“ на късното му творчество, където пребивавах с отдаденост и откъдето отпътувах, натоварен с изследователски находки, превърнали се в първите ми сериозни научни статии. В изтеклите оттогава повече от три десетилетия не престанах да се завръщам периодично към Михайловски, като лека-полека разширявах периметъра на вече огледаната и проучена територия. Ако го нямаше този подновяващ се зов за завръщане към началото, нямаше да я има и настоящата книга…“

℘

Лама сабахтани!

Тежи ми, Боже, кръстът на живота…
Духа ми скръб обсажда, гина веч…
И виждам Те на твоята Голгота –
и шепна Твоята предсмъртна реч…

Живях в тълпите сам – не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро,
раздадох го… Душата ми обраха,
оставиха ми черното тегло…

Посях любов – поженах срам, вражди!
Напущам веч световните стъгди –
и в Теб подирям, Господи, подслона…

Тъй ястреб от ловеца повален,
издъхва в някой кът усамотен,
с очи, обърнати към небосклона!

Трудно е да се обхване с няколко изречения обликът на писателя, на общественика и публициста, на юриста и преподавателя Стоян Михайловски. Роден в китния старопланински град Елена, бъдещият класик на българската литература принадлежи към бележит възрожденски род, в който изпъкват имената на Никола Михайловски и митр. Иларион Макариополски. Ключова роля в образованието на юношата изиграва престоят му в елитния френски султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, а по-нататък – следването на правни науки в Университета на Екс ан Прованс във Франция. Началото на литературната му дейност е още в лицейския период, през който негови съученици са Константин Величков и Симеон Радев. Отдадеността на Ст. Михайловски на обществени дела е многообразна и дългогодишна: трикратно е избиран за народен представител, занимава се активно с публицистична и редакторска дейност, заема се дейно – и у нас, и в чужбина – да защитава каузата на македонските българи, останали под властта на Османската империя. Съвременниците му виждат в него „глас“ на една независима, будна и неподкупна гражданска съвест.
Като юрист – адвокат и съдия – работи в Свищов, а също и в Министерството на правосъдието в столицата. Преподавателската му дейност е свързана предимно с френския език, но включва и курсове по всеобща литературна история във Висшето училище в София.

Творчеството на писателя е многолико в жанрово отношение, каквато е и личността му – създава епиграми, афоризми, басни, сатири, публицистика, драми, философско-моралистични творби, стихотворения и поеми. Значителна част от произведенията му са публикувани в „Църковен вестник“. Увлича се от френската литература и култура и през целия си живот, наред с българския, пише и на френски. Автор е на повече от 15 книги, между които е и първият в България изцяло сонетен сборник – „Философически и сатирически сонети“ (1895). Сред най-известните произведения на Стоян Михайловски са неговите басни, поемата му „Книга за българския народ“, стихотворението „Напред“ и всеучилищният химн, посветен на светите братя Кирил и Методий, добил по-голяма известност под името „Върви, народе възродени“.

℘

За автора на книгата: Проф. д-р  Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет. Преподава история на западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В научните си книги той изследва отношенията между християнството и художествената литература. Автор е на четири литературоведски книги, посветени на различни аспекти в отношенията между християнството и художествената литература; на сборника с есета „Забравената мая“ (2020); на осем стихосбирки, излезли в периода между 1991 и 2023 г.; на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021) и на множество статии в литературната и нелитературна периодика. Води рубриката „Християнството в литературата“ на сп. „Християнство и култура“. Специализирал е по темата „Вяра и литература” във Фрибур, Швейцария (1993–1994), с подкрепата на Фондация „Кацаров”. Член-съосновател е на „Академичния кръг по сравнително литературознание” (CALIC-ACCL) и на българското общество „Достоевски“. Председател на Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“.

Източник: omophor.com

Линк за поръчки с отстъпка.

Дарение с кредитна/дебитна карта