За белезите от раните

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В историята на явяването на Христос след Възкресението Му пред учениците има един поразителен момент. Той идва при тях с рани по ръцете и нозете, със следата от удара с копие под сърцето.
Какво Му е пречело да се яви пред тях изцелен и обновен – в тяло, което да излъчва светлина, както в момента на Преображението на планината? Само ли неверието на Тома е било причината за това?

Възможно е тези рани и белезите от тях да са вечно напомняне за страданието, което Той е преживял. Ние не бихме сбъркали нашия Спасител, Бога, на Когото служим, защото Той вечно носи върху тялото Си следите от Своите земни скърби.

Това е напомняне за цената, с която сме изкупени от смъртта.

„Смърт, не се възгордявай: ето – човешка лъжа,
че непобедима е сякаш твоята сила…
Но ти не убиваш тези, които убиваш,
и мен, бедничка, няма да убиеш“, — е написал някога Джон Дън.

И това е така: Бог няма да позволи смъртта да победи. Раните и белезите на Христос напомнят за онзи най-страшен ден в човешката история, когато Милосърдието, Състраданието, Кротостта, Любовта бяха подложени на ужасни мъчения и предадени на мъчителна смърт.

Но утрото на Възкресението превърна всичко това в спомен. Всичко това беше, но отмина. Започна нов живот, в който мъчението и страданието са невъзможни; в който Рабът стана Цар.

Благодарение на Възкресението ние придобихме надежда — а това не е малко, когато всичко наоколо изглежда безпросветно тъмно. Гледайки раните и белезите на Възкръсналия, ние се надяваме, че болката и страданията, които преживяваме, също ще станат просто спомен, ще останат далеч в миналото.

Над дясната ми вежда имам малък белег. На около седем години паднах с лице върху острата дръжка на една кофа. Металът мина на няколко сантиметра от окото. Виждам този белег всеки път, когато се погледна в огледалото, но не помня нито сълзите си, нито болката. Не съм забравил какво се случи тогава, но не мога да почувствам това, което чувствах в онзи ден.

Белезите никога не изчезват напълно, но вече не могат да причинят болка.

Гледайки раните на Възкръсналия Христос, виждаме също, че никакви мъчения и унижения не са способни да направят Милосърдието немилосърдно, да превърнат Любовта в Омраза. Виждаме, че Любовта побеждава и злото, и страданието, и смъртта.

Ние придобихме надежда, а с нея — и вяра, че даденото ни обещание няма да остане лъжливо. Тъмнината ще изчезне, злото ще бъде победено, смъртта ще бъде унищожена; всички, които обичат, са обичали и са били обичани, ще живеят вечно — без болка и страх.

„О ти — робиня на съдбата и войната,
в ръцете ти – война, и болест, и отрова.
Но от магии и от мак се спи дълбоко:
защо тогава тъй от себе си си горда?
Ще бъдем всички разбудени внезапно,
и ти, о смърт, сама ще си умреш тогава…“

Дарение с кредитна/дебитна карта