Благолепие или пищност

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Някои критикуват Православната църква, че е прекалено пищна. Те твърдят, че Иисус е полагал главата Си върху камъни и не е живял в разкош.

Но често забравят откъде е дошъл Той, къде се е върнал и какво ще бъде нашето бъдеще в Него.

Защо някои православни храмове са покрити със злато и изпълнени с икони? Дали става дума за лукс? Дали става дума за украса? Или за нещо много по-дълбоко?

Православните храмове не са проектирани като лекционни зали. Те не са само места за събрания. Те са изградени като проявления на Небесното царство на земята. Когато се събираме за Божествената литургия, ние не се преструваме. Ние участваме.

Пророк Исая го видя (Исая 6). Св. Йоан Богослов го видя (Откровение 4–5) – златни светилници. Издигащ се тамян. Бели одежди. Старци пред престола. Сияние и слава.

Литургията е нашето влизане в това небесно богослужение.

Златото не е символ на богатство. То възвестява нетварната светлина, божествената слава, която не потъмнява. Златото отразява светлината. То загатва за вечността. То нашепва: „Божието царство има тежест, цвят, звук и сияние.“

А иконите?

Те са богословие в цветове.

Когато Словото стана плът (Йоан 1:14), материята не беше отхвърлена. Тя беше осветена. Понеже Христос стана видим, Той може да бъде изобразяван. Седмият вселенски събор през 787 г. защити тази истина: почитта, отдавана на иконата, преминава към Първообраза.

Ние не се покланяме на дърво и бои. Ние почитаме Христос и Неговите светии – „големия облак свидетели“ (Евреи 12:1), които се покланят на Бога заедно с нас.

Иконите възвестяват Въплъщението. Те провъзгласяват, че Невидимият стана видим.

Православието отказва да разделя материалното от духовното. Водата предава благодатта на Кръщението. Хлябът и виното стават Евхаристия. Елеят помазва. Тамянът се издига като молитва (Псалом 140:2).

Това е тайнствен, сакраментален мироглед. Това е тайната на спасението, осъществявана чрез самото творение.

Следователно красотата не е сантименталност. Тя е откровение.

Бог не е създал сива вселена. Той е създал светлина. Цветове. Хармония.

Да лишим богослужението от красота би означавало мълчаливо да внушим, че материята е духовно незначителна.

Но Църквата възвестява нещо друго: Творението е добро. То може да бъде преобразено. То може да участва в обòжението. То може да бъде преобразявано от божествената благодат.

Целта не е разкошът. Целта е преобразяването.

Когато прекрачите прага на православен храм, трябва да почувствате, че сте влезли в друга реалност.

Защото в Христос това е така.

Елате и вижте.

Източник: Фейсбук профил на автора

Дарение с кредитна/дебитна карта