Отец Томас Хопко за отец Серафим Роуз

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

„Ако някога на тази земя е живял човек, който е търсил Бога с цялото си сърце, независимо от греховете или заблудите, които е имал — а както се казва в православната заупокойна служба, няма човек, който да живее и да не греши — това беше отец Серафим Роуз.“

— о. Томас Хопко

За мнозина, които познават Семинарията „Св. Владимир“ или о. Серафим Роуз, може да бъде изненадващо, че през 2002 г. о. Томас Хопко — тогавашен декан на семинарията и зет на о. Александър Шмеман — посещава манастира „Св. Герман Аляскински“ в Платина, Калифорния, и произнася проповедта на заупокойната света литургия по повод двадесетата годишнина от кончината на о. Серафим Роуз. (Съществува дори видеозапис от тази служба, извършена върху гроба на о. Серафим на 2 септември 2002 г.) По-долу следва пълният текст на тази забележителна проповед на о. Хопко.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Божествената литургия винаги е една и съща. Независимо дали се служи в благолепен катедрален храм на велик празник на Църквата или тук, на открито, в този смирен манастир, Божествената литургия е винаги същата. Това, което изричаме в молитва, е същото; това, което чуваме, е същото; това, което виждаме, е същото. Божествената реалност, в която влизаме, е напълно същата. Това е реалността на Църквата, на живота в Христос, на Божието Царство.

Всеки път, когато се събираме като Църква за Божествената литургия, ни се дарява да познаем една и съща истина. Знаем, че сме безмерно обичани от Бога. Знаем, че Бог е с нас и че ние сме с Него — с Този, Който е благ и милостив, дълготърпелив и многомилостив (Пс. 144:8). Знаем, че Всемогъщият Бог Отец е с нас в лицето на Своя Божествен Син и Слово, Господ Иисус Христос, Който е „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“ и Който е направил всичко възможно за нашето спасение. В Христос всичко, което Бог може да каже, е казано; всичко, което може да извърши, е извършено; всичко, което може да открие, е открито; всичко, което може да дари, е дарено. Остава само да Го приемем, да Му повярваме и да се радваме в Него вовеки.

Но същевременно всяко извършване на Божествената литургия не е същото. То е винаги различно. Винаги напълно неповторимо. Всяка Божествена литургия е уникална и не прилича на никоя друга, която е била служена преди или ще бъде служена след това. Никога преди и никога след това няма да бъде служена Божествена литургия за двадесетата годишнина от упокоението на отец Серафим Роуз. Никога преди и никога след това ние, които сме тук днес, няма да бъдем събрани за Светата Евхаристия в тази обстановка.

От вечността Бог е съзерцавал този неповторим миг, който никога няма да се повтори. Той е виждал, че днес ще бъдем тук. По Своя неизследим Промисъл, според Своите непостижими пътища — защото както небето е високо над земята, така Божиите пътища са по-високи от нашите — Бог ни е дарувал Своята неизказана благодат да извършим тази Евхаристия над гроба на отец Серафим.

Уникалността на тази Литургия ни е дадена не само от милостивия Бог. В известен смисъл тя ни е дадена и от самия отец Серафим. Ние не бихме били тук сега — а аз със сигурност не бих бил тук — ако не беше двадесетата годишнина от неговото влизане във вечния живот.

Дяконът току-що прочете Евангелието. Чухме думите: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен“ (Йоан 5:24). Ние вярваме в Иисус Христос и в Бога Отца, Който Го е изпратил. Не можем да умрем. Вярваме в Него и влизаме в живота.

Чухме и думите на апостол Павел: „Но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8).

Ние, които сме Господни, сме тук днес, защото преди двадесет години на този ден отец Серафим влезе във вечния живот. Ние, които сме Господни, празнуваме тази Света Евхаристия днес, човешки погледнато, заради него. Ето защо вярваме, че има и едно особено слово на отец Серафим, което трябва да чуем днес. Трябва да чуем какво ни говори той сега отвъд гроба.

Това също е слово, което никога не е било изричано преди и никога няма да бъде изречено отново; слово, което никога не е било чувано преди, но ще остане завинаги запечатано в сърцата ни. Това е уникалното Божие слово, дадено ни чрез отец Серафим за този конкретен момент. Слово, дадено ни днес за нашето спасение. Това е нашата вяра.

В своето Послание до Римляните свещеният мъченик св. Игнатий Богоносец казва, че когато обичаме нечий човешки живот в този свят, ние получаваме само ехо или звук от Бога. Но когато човек умре, особено ако влезе в живота чрез мъченическа смърт, тогава Божието слово започва да звучи в него.

Св. Игнатий казва и още нещо интересно. Той пише, че желае да умре като мъченик, за да може най-после да бъде не просто християнин или светец, а истински човек. Когато един верен човек умре с вярна смърт, той сам става живо Божие слово и жива икона. Всичко, което принадлежи на този век, отминава. Всичко, което принадлежи на падналата човешка природа, изчезва. Остава само сияещият Божи образ, уникалното Божие слово.

И без съмнение отец Серафим е уникално Божие слово за всеки един от нас, който е тук днес. Но той не е едно и също слово за всички.

Лично не познавах отец Серафим. Никога не съм го срещал, не съм го виждал и не съм го слушал. Виждал съм снимките му и съм чел написаното от него. Но заедно с всеки човек тук днес трябва да се моля на Бога и да Го моля да ни даде да чуем онова, което Той иска да каже на всеки от нас чрез отец Серафим. И може би — простете ми, но аз действително вярвам, че е така — според Божия Промисъл Бог непременно ще даде на всеки от нас словото, което трябва да чуе.

Днес е първият понеделник от единадесетата седмица след Петдесетница. Имаме обичайните четива за този ден, както и специалните четива за упокоените. Вярваме, че по Божий Промисъл сме били предопределени да чуем именно тези четива. Бог желае да ги чуем във връзка с живота и смъртта на отец Серафим.

Апостолското четиво (2 Кор. 2:3–15) започва с думите: „Моята радост е радост и за всинца ви“. Няма съмнение, че отец Серафим би желал неговата радост да бъде радостта на всички нас.

След това апостолът казва: „От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи“. Мисля, че това важи и за отец Серафим. Той би могъл истински да ни каже, че е писал за нас именно тук — с много скръб, с много болка на сърцето и с много сълзи.

Апостолът продължава: „…не за да ви огорча“. Когато човек чете писанията на отец Серафим, понякога може да изпита дълбока болка; но той със сигурност не е писал, за да причинява болка. „Не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас“.

Св. апостол Павел пише своето Второ послание до Коринтяните по повод човек, който е трябвало да бъде отлъчен от общността. Той обяснява, че не е писал, за да предизвика светска скръб (του κόσμου λύπη), а за да предизвика богоугодна скръб (κατὰ Θεὸν λύπη; на славянски: печаль по Бозе) — тоест тъга според Бога.

Затова, ако днес ни споходи болка или скръб, нека тя бъде за нашето покаяние, за нашето спасение, за нашето изцеление и очистване (срв. 2 Кор. 7:10).

В днешното четиво св. Павел казва: „Ако ли пък някой ме е огорчил… по-добре да му простите и да го утешите“.

И продължава: „Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли“.

Наистина, замислите на сатаната не са ни неизвестни! Ще има болка. Ще има скръб. Дори докато празнуваме тази Литургия — мисля, че трябва да бъдем честни — днес има и една особена тъга. И за нея говори апостолското четиво, което току-що чухме.

Св. Павел казва: „Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита“ (2 Кор. 2:12–13).

Днес Бог отвори вратата и ни позволи да бъдем заедно, позволи и на мен да проповядвам, но в духа ми има скръб, защото не намираме тук нашия брат Герман. Молим Бога, Чиито пътища са неизследими и непостижими, да ни дарува любов, прошка и молитва… и да ни събере в единство. Молим Бога, по известни само Нему начини, да извърши онова, което ние не можем.

Ако аз мога днес да стоя тук, над гроба на отец Серафим, да проповядвам тази проповед и да служа тази Литургия — ако това чудо може да се случи — тогава всяко чудо е възможно.

Ние вярваме в чудеса. „Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)! Ти си Бог, Който прави чудеса“ (Пс. 76:14–15).

Чухме и обичайното евангелско четиво за деня. То предупреждава за книжниците и фарисеите, лицемерите, слепите водачи и казва:

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас“ (Мат. 23:13–15).

Това са думи на Самия Иисус. Те са ужасни и страховити. Знаем, че са написани и за нас днес. Когато ги чуем, можем само да кажем: „Господи, бъди милостив към мене, грешния!“

Днес се случи и още нещо промислително — нещо, което изобщо не очаквах. На полунощницата, която монахините прочетоха преди Божествената литургия (не знаех, че ще бъде четена), чухме целия 118-и псалом. Това е псаломът, който се пее изцяло на утренята на Велика събота над гроба на нашия Господ Иисус Христос.

През нощта, докато мислех за отец Серафим, без да мога да заспя, молейки се Бог да ми даде слово, именно 118-и псалом непрестанно идваше в съзнанието ми: „Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят“ (Пс. 118:1–2).

Ако някога на тази земя е живял човек, който е търсил Бога с цялото си сърце, независимо от греховете или заблудите, които е имал — а както казва православната заупокойна служба, няма човек, който да живее и да не греши — това беше отец Серафим Роуз.

Псаломът продължава:

„Как момък ще запази в чистота пътя си? – Като пази себе си според Твоето слово“. И още: „От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди“ (Пс. 118:9–10).

Отец Серафим обичаше блажени Августин. Току-що си купих книгата, която е написал за него („Мястото на блажени Августин в Православната църква“). Всъщност вече я имам, но си взех още един екземпляр. Някъде св. Августин казва, че Свещеното Писание учи, че истинските търсачи на Бога вече са блажени. Онези, които гладуват и жадуват за правда, непременно ще се наситят. Онези, които желаят Бога с цялото си сърце, вече са намерени от Него. Как това се осъществява в подробностите на живота на човека — чрез молитва, пост и проливане на кръв — това е друг въпрос. Но едно е сигурно: Онези, които търсят Бога, вече са намерени от Него.

Ако някога на тази планета е имало човек, който е гладувал, жадувал и търсил Бога, ние знаем кой е той днес.

Господ каза: „Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Лука 11:9).

Имаме дързостта — дори без прекалена дързост — да кажем, че този човек поиска и получи; потърси и намери; похлопа и му се отвори. Не само това — той не просто намери Бога, а сам беше намерен от Бога. А това е единственото важно нещо: да бъдеш намерен от Бога. Това е и учението на апостол Павел в Първото послание до Коринтяните: „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него“ (1 Кор. 8:2–3).

Ние вярваме, че отец Серафим обичаше Бога и беше намерен от Него. Когато хлопаме, вратата се отваря. Това е нашата вяра. Затова днес молим Бога да прости всички грехове, които този йеромонах може да е имал — човекът, който се е трудил толкова много и е писал толкова много, с такава болка на сърцето — заради нас.

И докато благодарим на Бога в тази Божествена литургия за всичко известно и неизвестно, явно и скрито, нека Му благодарим и за отец Серафим – за неговите страдания, за неговия труд, за неговите книги, за неговите молитви.

Нека молим Бога да предаде на забрава всяка тъмнина или заблуда, която може да е имало в него, докато Му благодарим и Му принасяме Неговото от Неговите дарове „за всички и за всичко“.

С цялото си сърце благодарим на Бога за този човек, който — човешки погледнато — ни е събрал тук днес, за да празнуваме тази Света Евхаристия.

Амин.

Източник: Orthodox History

Дарение с кредитна/дебитна карта