“Лукав род иска личби…”

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

1.

Съществува едно изкривяване на духовния живот, на което е много трудно да се противостои. Свойствено ни е да основаваме вярата си върху чудеса – събития, които по един или друг начин пробиват тъканта на реалността.

Човек не може да придобие вяра, без по някакъв начин да се срещне с Бога. Това е естествено. Но Неговото действие в нас най-често се проявява по невидим и необясним начин – като тънката и бавна работа на благодатта върху душите и сърцата ни. И често резултатът може да бъде забелязан едва когато си спомним какви сме били преди 15–20 години.

А на нас ни се иска всекидневно да подхранваме вярата си чрез съзерцание на това как Божият промисъл се проявява в живота ни и в света около нас. Оттук пътят от търсенето на Бога и пътя към Него до търсенето на чудеса е много кратък.

Спомням си една жена, която беше посветила живота си на пътувания по манастири (макар че още свети Григорий Нисийски е казвал за подобни поклонничества: „Смяната на местата не ни приближава до Бога“). Във всеки манастир тя търсеше старци и чудотворни истории.

Беше трудно да се разговаря с нея: във всяко събитие от своя и чуждия живот тя виждаше таен смисъл, предопределеност и Божи промисъл. През това време домът ѝ се беше превърнал в сметище, а синът ѝ стана наркоман и загина (тя смяташе, че е мъченик).

Срещал съм и друга жена (вече от съвсем друга конфесия – петдесятна). Тя не обикаляше манастири, но когато синът ѝ се разболя от диабет, го изведе от болницата, където беше на изследвания, и отказа да му дава лекарства. Беше възприела съвсем буквално думите: „Искайте и ще ви се даде“, и казваше, че Бог е длъжен да отговори на нейната вяра и молитва.

Синът ѝ почина от диабетна кома, събратята ѝ от църковната общност я изгониха, но дори много години по-късно тя се опитваше да се убеди, че е постъпила правилно, смятайки, че именно така – чрез изискването на чудо от Бога – е трябвало да се прояви нейната вяра.

Познавах и още една жена, която, доживяла до деветдесет години, скърбеше, че нито веднъж през живота си не е преживяла нищо свръхестествено. Беше убедена, че Бог никога не ѝ се е откривал, въпреки че непрестанно Го е молила за това.

Познавах тази жена в продължение на тридесет и седем години. Мисля, че всеки човек, който я е познавал, би могъл да разкаже как му е помогнала в труден момент. Не си спомням нито един случай, в който да е останала безразлична към чуждите проблеми. И дори в дълбока старост, на прага на смъртта, тя искрено се тревожеше и се молеше за другите хора. Сърцето ѝ беше истински открито и оголено за чуждата болка.

Според мен е трудно да се намери по-явно чудо от това.

2.

Христос е извършил и продължава да извършва много чудеса, но на искането за чудо Той отговаря рязко: „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона“.

Всички Христови чудеса са били функционални. Нужно Му е било да стигне до учениците Си, които се намирали в беда – и Той тръгнал по водата. Необходимо било да нахрани гладните – и умножил хлябовете и рибите.

В Евангелието акцентът не е върху външните чудеса, а върху това как внезапно се променя човекът, който е срещнал Иисус. Затова, след като казва: „Искайте и ще ви се даде“, Той добавя: „Колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?“

С ума си разбираме това. Но съзнателно и подсъзнателно продължаваме да търсим чудеса. В свети Симеон Стълпник ни възхищава това, че е прекарал тридесет и седем години върху стълп, а в свети Серафим Саровски – стоенето върху камък и мечката (а също и канавката, която Антихристът няма да може да премине).

Жаждата за външно чудо, вместо за вътрешна промяна на сърцето, лесно се превръща в духовна слепота. Така йерусалимската тълпа, жадно търсеща знамения, се подигравала на разпнатия Бог, Който умирал на кръста, за да спаси хората. Те искали Той да слезе от кръста, без да разбират, че истинското чудо е в това, че се е възкачил на него.

3.

При това съвсем не е задължително търсенето на чудо да бъде свързано с празно любопитство.

В продължение на няколко години в нашия храм идваше семейство с малко дете, страдащо от тежко онкологично заболяване. Лечението помагаше слабо и през времето, когато не бяха в болницата, те обикаляха манастири и храмове с надежда за изцеление. Детето почина и след това никога повече не ги видях в нашия храм. Надявам се, че не са загубили окончателно вярата си.

Журналистът Филип Янси написа книгата „Разочарованието от Бога“, в която обобщава повече от две хиляди истории на хора, очаквали чудо от Бога, но така и не получили такова.

Тома Кемпийски е казал: „Нещастието не прави човека слаб, а показва какъв е той.“ Прочитайки тези думи в контекста на настоящата тема, се замислих, че може би именно тук се крие отговорът на въпроса защо Бог толкова рядко върши външни чудеса. Смятам, че смисълът и целта на нашия земен живот е саморазкриването. Той е отговор на въпроса, зададен от Бога: „Кой си ти? Кажи сам за себе си.“ Нашите думи и постъпки разкриват нашата вътрешна същност. Разкриваме себе си и в радостта, и в бедата. В моментите, когато Бог е с нас, и в онези, когато за известно време ни оставя. И в края на този живот, когато се изправим пред Божието лице, ще видим себе си такива, каквито сме.

Ние сме като глината, която отговаря на Божиите докосвания, но за разлика от гърнето притежаваме съзнание и свободна воля, за да участваме заедно с Грънчаря в творческия процес. От тази гледна точка прекомерното количество чудеса би могло само да ни попречи да се проявим. Както родителите пускат ръцете на детето, за да се научи да ходи.

На човека е даден ориентир – Христос. Неговият живот, смърт и възкресение са великото Чудо, което е достатъчно, за да видим пътя, да направим своя избор, да вземем решение и да се съгласим да се отдадем на действието на благодатта.

Ако в някакъв момент ми е нужна подкрепа по този път, за да не падна, знам, че Господ ще протегне ръка и ще ме подкрепи, както го е правил неведнъж. Може външно това да изглежда като стечение на обстоятелствата, но именно това ще бъде чудото, от което ще имам нужда в този момент.

Както всеки човек, и аз много се нуждая от чудо, но не го търся от празно любопитство. Знаменията и чудесата са само един от многото инструменти, които Господ използва, за да се извърши с нас и заради нас единственото истинско чудо – нашето ново раждане в Христа.

Да бъде благословено Неговото име во веки веков!

Източник: Фейсбук профил на автора

Дарение с кредитна/дебитна карта