Цел и средства на православната християнска антропология

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

„Обновяване на пола: Православна перспектива“, от Жан-Клод Ларше. Джорданвил, Ню Йорк: Holy Trinity Seminary Press, 2025.

Рецензия от прот. проф. Пол Сивърс, Ph.D.

Православната християнска антропология на пола и семейството (тясно свързана с космологията, сотириологията, апологетиката и нравственото богословие) отдавна е сред основните ми научни и преподавателски интереси като православен преподавател и изследовател в областта на хуманитарните науки в светски университет. Ето защо с голяма радост посрещнах английския превод на тази изключително полезна книга на д-р Жан-Клод Ларше, публикуван от Holy Trinity Seminary Press. Тя представлява сериозна подкрепа за всички нас, които сме на първа линия в съпротивата срещу лъжливата „куиър идеология“ в американското образование. Книгата следва по-ранното сродно издание на същото издателство, което имах честта да редактирам заедно с проф. Дейвид Форд и свещ. проф. Александър Уебстър – Healing Humanity: Confronting Our Moral Crisis („Изцеление на човечеството: Срещу нашата нравствена криза“, 2020), основано върху конференция, проведена в семинарията.[1]

Книгата на Ларше съдържа най-доброто кратко изложение на православното учение по тази тема, което съм срещал, в главата „Сътворяването на мъжа и жената по образ Божи“ (стр. 57–72). Темата на цялата книга обаче е особено актуална, защото една монолитна западна идеология за пола и семейството се е превърнала в основа за нападките срещу традиционното християнство (както и срещу други традиционни култури) по целия свят. Ние, православните християни, сме изправени пред вълна на културен неоколониализъм по този въпрос в съвременния дигитален свят – вълна, която се стреми да прекъсне предаването на нашето Предание от поколение на поколение.

Въпреки това книгата на Ларше бе подложена и на критика (така да се каже, „от свои“), която според мен в своята същност е несправедлива, макар и не лишена от известен реторичен смисъл. Но преди да разгледам тази критика, бих искал – макар и недостойно – да обобщя пет основни положения на православното учение за пола, които книгата на Ларше разяснява по особено полезен и необходим начин за преподаватели, родители и, разбира се, за младите хора, които днес се намират на първата линия на атаката на „куиър богословието“ срещу християнското Предание.

Първо, ние не можем да се отъждествяваме със своите страсти. Това означава, че не можем да превръщаме страстите си в есенция на своята личност. Един „Парад на гордостта“ (Pride Parade) не носи порок само в своето название.

Гордостта е грях, а „Парад на смирението“ би бил вътрешно противоречиво понятие.

Второ, нашата идентичност няма самостойна същност, освен доколкото е отношение към Христос. Покойният православен поет Доналд Шийхан отбелязва една основна тема в творчеството на Достоевски, която е приложима и тук: като човешки същества сме призвани да се изпразним от себе си в Христос, а не да утвърждаваме собственото си „аз“.

Трето, това, което свети Максим Изповедник нарича „усредненото“ в човешката антропология, представлява начина, по който съществуваме в този паднал свят като мъж или жена. Разделението на човечеството на мъж и жена е било предвидено още преди грехопадението като подготовка за него – за да посрещне необходимостта от възпроизводство на човешкия род и от духовно назидателно общение между хората.

Самият наш Господ, Бог и Спасител Иисус Христос казва:

„Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк 10:6–9).

Това духовно единство намира израз и в славянското понятие съборност, което изяснява съборния, „католичен“ характер на Църквата. Възстановеното единство между мъжа и жената се преживява в Църквата както чрез брака между един мъж и една жена, така и чрез духовния брак между монашеската общност и Христос, както и между цялата Църква и Него.

Четвърто, това, което свети Максим нарича „крайното“ състояние на човека – неговото начало и неговият край – означава начина, по който сме били сътворени първоначално, както и начина, по който, по Божията воля, ще достигнем своето окончателно предназначение (Бит. 1:26; срв. Гал. 3:28, където апостол Павел казва, че в Христос няма нито мъжки, нито женски пол).

Поради това Господ казва, че след Възкресението хората нито ще се женят, нито ще се омъжват. Тази истина намира живо и въплътено символично изражение във факта, че Христос е Женихът, а Църквата е Неговата Невеста – цялата църковна общност, в която отделните личности остават мъже или жени. В Книгата Откровение бракът става образ на съвършената близост между Бога и човека, в която – както отбелязва свети Максим – разделението между мъжко и женско ще бъде преодоляно, макар че определени аспекти на мъжкото и женското ще останат като тайна, както това виждаме в отношенията между Христос и Пресвета Богородица – нещо, което Ларше също отбелязва.

Пето, православното разбиране за естествения закон по отношение на пола е динамично и е свързано с осъществяването на спасението чрез благодатта. То обхваща както „средството“, така и „целта“ според свети Максим, в тайната на Божиите щедри милости (Псалом 50). Това намира своето разрешение единствено в Църквата като Тяло Христово, където се съдържа единството както на брака в света, така и на монашеската общност в Христос.

Покойният православен специалист по биоетика Херман Енгелхардт пише:

„Естественият закон е, в крайна сметка, искрата на Божията любов в нашата природа, а не биологичното състояние, което откриваме в падналата природа. Естественият закон не е външно обективно ограничение, а волята на живия Бог, преживявана в нашата съвест… Традиционните християни разбират, че отправната среда за човека е Едем, а целта на всяко приспособяване е придобиването на святост.“[2]

Енгелхардт основава това описание на естествения закон върху едно изказване на свети Василий Велики, който говори за „искрата на божествената любов, скрита във вас“. Това разбиране се различава от по-юридическия и по-ригористичен католически възглед за естествения закон. Именно този последен възглед исторически не успя да възпре възхода на „куиър богословието“ на Запад и дори може да се твърди, че чрез своя рационалистичен подход неволно допринесе за неговото възникване. Днес куиър идеологията агресивно заплашва дори православните страни, подхранвайки културни и дори – може да се каже – военни конфликти.

Всичко това ми напомня за думите на моя приятел проф. Серафим Брус Фолц относно студентите му, които приемаха Православието. Той разказваше, че споровете с тях по въпроси като еднополовите бракове не давали никакъв резултат и само ги отдалечавали от обръщането към Църквата. Но след като се докоснели до красотата на Православието, възгледите им постепенно започвали да се преобразяват в съгласие с православното Предание.

Книгата на Ларше подпомага именно тази „красива борба“ на православния аскетизъм – както в света, така и в монашеството – като полага здрава основа за разбирането на тайната на православната антропология по начин, който е особено полезен за съвременната православна апологетика.

Православното разбиране за естествения закон по отношение на мъжа и жената е свързано с едно от многобройните значения на думата logos – „принцип“. Логосите (logoi) на Логоса в творението, както ги описва свети Максим Изповедник, изразяват нетварните енергии на благодатта и именно като такива оформят както „средството“, така и „целта“ на съществуването като мъж и жена в човешкия опит.

Мъжествеността, разглеждана в тази перспектива на „средството и целта“, както отбелязва Ларше, е мярката за добродетел както при мъжете, така и при жените. В житията на светците жените-светици и подвижнички често са наричани „мъжествени“ – не в светския смисъл, който би вложила съвременната „куиър“ идеология, а като признание за връзката между добродетелта и благодатта в православното разбиране. Не е случайно, че и английската дума virtue („добродетел“) етимологично носи значението на истинска мъжественост – независимо дали се отнася до мъж или до жена.

Един мой приятел, протодякон Брайън Патрик Мичъл, разпространи широко критика срещу книгата на Ларше, определяйки я като неправославна. В крайна сметка това становище се основава на факта, че Ларше – както и цялото православно Предание – приема учението на свети Максим Изповедник, срещу което протодякон Патрик възразява.

С присъщите му красноречие, ерудиция и смелост Мичъл твърди, че макар православните християни в продължение на тринадесет века почтително да са приемали едно всъщност неправославно учение на свети Максим като православно, именно той днес предлага правилния отговор. Според него този отговор се съдържа в собствената му теория за „архето“ (първоначалния принцип) на пола. Според мен тази теория е по-скоро есенциалистична, макар и да съдържа ценни прозрения. Но отдалечаването му от свети Максим вероятно води до онова, което самият той представя като недостатък в труда на Ларше, като потенциално играе в полза на онези, които се стремят да превърнат половата идентичност в нова форма на неизменна същност.

Разбира се, това не е намерението на Мичъл. И, за да бъдем справедливи, неговите опасения, че езикът на Ларше на места издава едно „умерено феминистко“ влияние, не са напълно лишени от основание. Според мен обаче това е преди всичко въпрос на реторика. Ларше пише като интелектуалец – макар и православен – в контекста на светската френска интелектуална среда и с ясна апологетична цел.

Следователно тази критика на Мичъл е второстепенна спрямо споменатото вече основно различие между него и Ларше и според мен като цяло не представлява съществен проблем. В по-дълбок контекст подходът на Ларше дори може да бъде разглеждан – колкото и изненадващо да звучи – като по-малко склонен към модернизъм от този на Мичъл, именно поради по-голямото си уважение към Преданието.

Всички ние, православните преподаватели и интелектуалци днес, сме изправени пред изкушението да мислим: „Ние знаем по-добре от светите Отци, защото разполагаме с предимството на съвременната академична наука.“

Виждаме това например в дейността на Православния изследователски център към университета Фордъм, който насърчава възгледи по ЛГБТК въпросите, отклоняващи се от православното Предание, макар и представяни чрез учени, свързани с Вселенската патриаршия. Подобни тенденции се наблюдават и в проекти като списание The Wheel, в инициативите на т.нар. Православно богословско общество на Америка (Orthodox Theological Society of America), както и дори в някои популярни тълкувателни публикации в по-умерените среди около Ancient Faith.

За разлика от така наречените „фордъмци“, трудовете на Мичъл се стремят да защитят традиционната православна християнска антропология и нравственост.

И все пак, макар той правилно да отбелязва, че защитниците на светската и еретическа „куиър теология“ се опитват да присвоят писанията на свети Максим относно пола, това по никакъв начин не обезсилва учението на самия светец.

Културните марксисти например отдавна се стремят да присвоят традиционното християнско учение. Същото са правили толстоистките пацифисти, деистите и унитаристите, последователите на „Християнска наука“, различни икуменически течения, идеологията на „уокизма“ (wokeness) и други подобни движения.

Те грешат, защото се стремят да отделят християнското учение от Църквата. Но това по никакъв начин не разрушава самото Предание. Подобни демонични моди идват и си отиват, но, както обеща нашият Господ, „портите адови няма да ѝ надделеят“.

Православието, разбира се, не смята светците за непогрешими. Но уважението към нашето Предание изисква изключителна предпазливост и смирен тон, когато недостойни грешници като мен – независимо от академичните си титли – си позволяваме да критикуваме писанията на светите Отци. Академичният анализ не бива да засенчва ценните ресурси, които Преданието предоставя на хората, изправени пред реалните предизвикателства на съвременните обществени дебати, каквато именно е книгата на Ларше.

По същия начин самият факт, че книгата е издадена от Holy Trinity Seminary Press – издателство, произхождащо от една крепост на Православието – заслужава уважение, дори когато сме готови да отправяме критики.

Според мен да се представя книгата на Ларше още в заглавието като неправославна, феминистка и оригенистка (а следователно фактически и като еретическа) означава по-скоро да се възприеме един характерен за американския консервативен дискурс на XXI век стил на полемика, отколкото духът на традиционната православна апологетика в съвременния свят.

Казвам това като човек, когото по собствените му публикации – например в списание The Federalist – спокойно биха могли да определят като американски консерватор.

В този смисъл съществува разлика между консервативното и традиционното. Първото, макар често да проявява естествено сродство с православната култура, може – подобно на католическата теория за естествения закон – да бъде по-рационалистично, отколкото съответства на опитното познание за тайната, което е присъщо на традиционното Православие.

Епископ Лука (Мурианка) от Сиракуза, игумен на Светотроицкия манастир и ректор на Светотроицката духовна семинария, е изложил как традиционният православен възглед за тайната на брака трябва да избягва всяко светско разбиране, според което половата страст сама по себе си има спасително значение. Неговото изложение остава изключително полезно, когато се чете заедно с книгата на Ларше „New Age, Orthodox Philosophy, and Marriage“ („Ню Ейдж, православната философия и бракът“).

Доколкото има някаква стойност моят собствен научен преглед на литературата по този въпрос, както и моят греховен опит в живота на православното Предание – едновременно като преподавател в светски университет и като православен свещеник – бих казал, че тази книга на Ларше представлява ценен ресурс за всички православни християни, които се противопоставят на демоничната светска идеология за пола, независимо дали в университетските кампуси или в собствените си домове.

Книгата стои твърдо върху основата на православното Предание. Да бъде представяна преди всичко като произведение с феминистка насоченост означава, според мен, погрешно разбиране на нейната същинска апологетична стойност.

В тази област на съвременната културна борба ние се нуждаем от всяка вярна помощ, която можем да получим. Но, разбира се, над всичко и преди всичко се нуждаем от Божията помощ и сме длъжни непрестанно да я просим.

Бележки

[1] Моят принос към този сборник е статията „ICXC NIKA: Свободата на обòжението“ (ICXC NIKA: The Liberty of Theosis), стр. 92–112. Друга моя публикация по същата тема е „Трансхуманистичният тоталитаризъм срещу християнското обòжение: От руското Православие – с любов“ (Transhuman Totalitarianism versus Christian Theosis: From Russian Orthodoxy with Love), Journal of Christian Bioethics, том 26 (2020), стр. 325–344. Освен това съм съредактор и съавтор на още един тематично свързан сборник: Glory and Honor: Orthodox Christian Resources on Marriage („Слава и чест: Православни християнски изследвания върху брака“), Crestwood, New York: St. Vladimir’s Seminary Press, 2016.

Моят принос в него е статията „Мистагогично, космологично и контракултурно: съвременна православна апологетика на брака“ (Mystagogical, Cosmological, and Counter-Cultural: Contemporary Orthodox Apologetics for Marriage), стр. 353–394.

[2] H. Tristram Engelhardt, Jr., The Foundations of Christian Bioethics (Beverly, Massachusetts, 2000), стр. 246–247.

Източник: orthodoxlife.org

Дарение с кредитна/дебитна карта