Човешкото търсене в цифровата епоха и раждането на една книга

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Преди около две години, в разгара на обявената пандемия, довела до безпрецедентни социално-политически условия в много държави по света, започна все по често да се чува една не толкова разпространена дума. Терминът „постхуманизъм“ се появяваше все по-често, предимно в онлайн публикации, а описанията му – макар и донякъде неясни – очертаваха едно бъдеще, което беше изключително различно от нашето настояще.

Ставаше ясно, че постхуманизмът е една от доминиращите тенденции в развитието на човечеството, с която печатните и електронните медии се заеха да ни запознаят и затова нуждата ми да разбера света, съчетана с достатъчна доза вродено любопитство, превърна търсенето на повече информация и подготовката на съответното изследване в еднопосочна улица. Това изследване продължи няколко месеца и отвори прозорец към очертаващото се бъдеще, което бавно ни навестява, като основната му характеристика е интегрирането на цифровото измерение чрез технологиите във всеки аспект на живота за прехода към цифровата епоха.

Натрупването на теоретични знания за новите технологии обаче не е достатъчно, за да се разбере тяхната динамика и преобразуваща сила. Ето защо свеждането им до приложението в ежедневието на съвременните хора засега е добър начин да се разберат промените, които цифровата епоха е на път да предизвика.

Какво означава на практика за всеки от нас тази постмодерна вълна, която неразривно носи със себе си една нова, цифрова реалност? Именно този въпрос, заедно с възможните разсъждения, даде повод за появата на книгата „Докосвайки човека на бъдещето“.

***

Цифровото измерение вече е навлязло в живота ни. Почти всеки има свое цифрово „аз“. „Цифровото измерение на човешкото същество е нещо съвсем ново в историята на Homo Sapiens. Без да е съществувала психобиологична инфраструктура или специална подготовка, се появи цифровото измерение на нашата личност, което сме призвани да опознаем, интегрираме и управляваме. Възникването и интегрирането на цифровото “аз” стана, може да се каже, толкова постепенно и безшумно, че един ден се събудихме и открихме, че без него няма да сме същите.“ (Σωτηρία Ορφανίδου, Ψηλαφώντας τον Άνθρωπο του Μέλλοντος, εκδ. Διαδρομή, 2023, σ. 14, 15).

Въпросите, които възникват тук, не са малко. „Дали цифровото измерение ще може да работи хармонично с останалата психосоматичната същност и особено с психоемоционалния свят на човека? Или пък вече става дума за един “подобрен” човек? Дали вървим към неизбежна физическа или изкуствена еволюция на човека в Homo Digitalis, както твърдят техноутопистите, или, както се изразяват техноскептиците и технофобите, това може да промени необратимо самата човешка природа? Съществува ли дори и най-малкият риск нашето цифрово аз да се наложи над другите аспекти на нашето съществуване в една игра на доминация с непредвидими последици?“ (Пак там, стр. 17).

Цифровото въплъщение на този нов аспект на човешкото аз все става все по-видимо; цифровата субективност, нуждата на цифровото аз да съществува, води до формулирането на новото понятие „цифров екзистенциализъм“ (Пак там, стр. 18). Докато сме свидетели на „сливането на физическия и цифровия свят“ (стр. 29, 30), ние едновременно преживяваме сливането на собственото ни физическо и цифрово “аз”. Нашето цифрово „аз“ се въплъщава с помощта на технологиите, без които е невъзможно да съществува. Днес това са различните приложения, социалните медии, онлайн игрите и т.н., а по-късно те ще бъдат обогатени от виртуалната реалност, разширената реалност, средата на метавселената, технологията на цифровия близнак, интернет на всичко и т.н.
Основна характеристика на цифровата епоха е широката взаимосвързаност. Това означава, че взаимното свързване на всичко – хора, устройства, системи, обекти и т.н. – чрез обширен интернет, поддържан от мрежовата технология 6G, е предпоставка за развитието на четвъртата индустриална революция. Днес вече живеем постоянно свързани чрез мобилните си устройства, напр. смартфони, смартчасовници, таблети и т.н., и „сливането между нас и мобилния ни телефон е напреднало до такава степен, че от 2008 г. е формулирано понятието номофобия, от съкращаването на думите на английския израз no mobile phobia, изразяващо фобията, дължаща се на лишаването от мобилния ни телефон, неговата неизправност или невъзможността да се свържем с интернет. Тъй като смартфонът е нашият прозорец, а често и паспорт към външния свят, следва, че когато той не работи или не успява да се свърже, ни обзема несигурност и се чувстваме откъснати от света. Свързването с интернет, което включва и свързване с други хора чрез техните собствени устройства, се е превърнало в екзистенциална необходимост“ (Пак там, стр. 40, 41).

Взаимовръзката, която днес е под формата на цифрова комуникация чрез социалните медии, променя не само средата, но и начина, по който се свързваме с другите, и дори начина, по който изразяваме емоциите си. „Хората вече не даряват усмивките си на другите, а просто натискат един бутон, с който пращат емотикона да се усмихне вместо тях“ (Пак там, стр. 44). Любовните търсения също са намерили своето място на дигиталния небосклон. Онлайн приложенията за запознанства привличат все повече потребители, търсещи компания, и пейзажът се променя драстично.

„Тъй като все повече възприемаме любовното общуване чрез цифрови платформи, традиционното ухажване с намигване, докосване или един сладостен, обещаващ поглед е на път да изчезне. Емоционалното и любовно изразяване също следва модела на компютърния клавиш и докосването на сензорния екран; с едно кликване изпращаме чувствата си на познати или непознати, под формата на сърце, емотикон или аватар, като безвкусна и безлична цифрова бележка“ (Пак там, стр. 83).

Възможностите на биотехнологиите, роботиката, нанотехнологиите и други технологии особено стимулират желанието на техно-утопистите – което е идентично с желанието на повечето хора – да намерят решение на нерешения досега проблем със смъртта. „В контекста на техномесианството, породено от постмодерната епоха, науката и технологиите обещават да предложат решения на всички човешки проблеми, дори на тези, които са дълбоко онтологични. Така, поставяйки въпроса за безсмъртието на първо място в дневния си ред, технологията неизбежно се доближава до есхатологията и в резултат на това се подхранва от един вид религиозна вяра. Щом технологията, създадена от човека-творец, ще може да осигури нетленност и безсмъртие, които човекът най-често отъждествява с върховното щастие, тогава тя има всички качества да се превърне в нова религия“ (Пак там, стр. 97, 98).

Друга ключова характеристика на епохата на Четвъртата индустриална революция са виртуалните реалности. Светът на виртуалната реалност е изкуствено пространство, което предлага не реални, а интензивни цифрови стимули и триизмерно усещане за дълбочина, поради което тези светове се описват като потапящи среди. Взаимодействието и обменът на данни с други потребители или системи се постига с помощта на устройства като сензори и стимулатори (Пак там, стр. 129-131). По този начин потребителят може да си взаимодейства с реални или виртуални лица в рамките на триизмерната мрежова мултивселена на Метавселената (Пак там., 131-134).

Възникват обаче ключови въпроси. Реална ли е виртуалната реалност или не? Как ще се оформи животът, когато хората живеят, общуват, взаимодействат с другите, работят или се обучават в средата на Метавселената? Каква е връзката между живота в Метавселената и Виртуалната реалност и живота извън интернет? Ще има ли достатъчно пространство и време за живот извън интернет?

Факт е, че възникват въпроси, които се задават за първи път в човешката история, и човечеството е призвано да има добри рефлекси, за да може да даде отговори навреме. Сътрудничеството между учени и изследователи от всички дисциплини е от съществено значение, за да се проучат начините, по които цифровото измерение може да бъде безпроблемно интегрирано в съвременната реалност. Цифровите технологии обаче не са панацея, нито са достатъчни, за да осигурят сами по себе си решения на ключови глобални проблеми като глада, бедността, безработицата, социалното неравенство, престъпността, екологичното унищожение и т.н., които далеч надхвърлят рамките на интернет бита (Пак там, стр. 149). При това „днес, след като човечеството е живяло почти два века в индустриално общество, е станало ясно, че основните социални проблеми, които трябва да бъдат решени, изискват преди всичко нравствени, а не технически или изчислителни решения. […] Цифровата технология, както и нейните предшественици, ще ни даде това, което поискаме от нея“ (Пак там, стр. 153).

Въпросите, за които става дума, са още по-широки; те засягат правото на личен живот, демокрацията и свободата. Изглежда, че в днешната култура на „доброволно отказване от неприкосновеност на личния живот“, което се извършва чрез споделяне на лични данни (снимки, местоположение, лични данни, емоции, семеен и професионален статус и т.н.), широкото взаимно свързване – т.е. интернет връзката на всичко, непрекъснато и в реално време – е нещо, което ще бъде постигнато без много пречки. Човекът обаче не трябва да се разглежда като поредното устройство, свързано с интернет, а като уникално битие с различни психобиологични характеристики.

Защитата на свободата и правата на човека е от съществено значение, за да се избегне рискът от изпадане във възможен цифров тоталитаризъм (Пак там, стр. 47-57 и стр. 170-176). Защитните мерки, както технически, така и правни, следва да бъдат особено силни, тъй като „тези, които контролират големите данни и интернет на всичко, ще имат в ръцете си практически „ключовете за всичко“, включително за хората, чрез мощен изкуствен интелект, който ще знае почти всичко за миналото, настоящето и бъдещето“ (Пак там, стр. 170).

В днешната техноцентрична епоха, както във всяка епоха, този, който трябва да има първа дума за нейното развитие, е самият човек. И единственият начин той да не изгуби част от своята човечност и хуманност в този нов курс е постоянно да се консултира с непогрешимия си „човешки компас“ (Пак там, стр. 185).

Източник: alopsis.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта