Цифровото оглупяване като масово детеубийство

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Филип – бледо, леко затлъстяло петгодишно момченце, седнало в креслото си в една хубава октомврийска сутрин, трескаво играе на любимия си плейстейшън. Точно в този момент младият герой, изцяло слял се със своята дигитална бавачка, мечтае само за едно: да премине петото ниво и да стане най-великият „покемон треньор“ в света.

Тъй като учителката на Филип е посочила необходимостта да се премахне HD телевизорът от детската стая, тъй като според всички – както специалисти, така и неспециалисти – Филип проявява някои симптоми на нестабилност, сънливост през деня и намалено внимание, единственото нещо, което остава в ежедневното разположение на Филип, е игровата конзола и таблетът-„възпитател“ на Хектор, т.е. на по-големия брат на Филип. Таблет под много строг родителски надзор, особено след като родителите откриват два порнографски филма, скрити в паметта на устройството: „Отвори за боклук“ и „Африканска содомия“, които младият Хектор е гледал отново и отново до пет пъти седмично. Що се отнася до смартфоните, двете момчета нямат достъп до интернет, а само до детския месинджър на мобилните си телефони, така че да могат да изпращат лайкове, селфита или да туитват на живо.

12.05 ч. Филип, гладен, достигнал четвърто ниво на Pokemon Gold, напуска мястото си и се появява в кухнята, където майка му дочита препоръчана от приятелка книга, чието заглавие звучи, макар и със закъснение, като предупреждение: „Конструирането на дигиталния идиот“ от Мишел Десмурже (1).

Процес на масово оглупяване

Сцена на обикновен живот за обикновен начин на живот, който съвсем не е здравословен. Мишел Десмурже, след добре известната си творба „Телевизионна лоботомия“, продължава своята борба. Доктор по неврология и директор в INSERM, той повече от всеки друг вижда на практика процеса на масово кретенизиране, прилаган върху мозъците на младите хора още по време на тяхното ранно развитие. Възмутен, той методично анализира това детеубийство на планетарно равнище, чието име се опитва да скрие. Този процес днес засяга всички континенти и всички социални слоеве, с изключение може би на малцина избрани, на малцина щастливци – защото, разбира се, най-информираните родители за възможностите на тези механизми за кретенизация, като самият Бил Гейтс, се грижат децата им изобщо да нямат досег с тези устройства поне до 14-годишна възраст…

В книгата си „Конструирането на дигиталния идиот“ Мишел Десмурже разкрива пълния мащаб на непростимата атака срещу новите поколения: „Още от двегодишна възраст децата в западните общества прекарват средно почти три часа на ден пред екраните. На възраст между 8 и 12 години те прекарват четири часа и 45 минути от деня по същия начин, а между 13 и 18 години – шест часа и 45 минути. Като се съберат годишно, тези употреби представляват 1000 часа за ученик в детска градина (т.е. повече от часовете, прекарани в училище през годината), 1700 часа за ученик в начално училище (т.е. еквивалент на две учебни години) и 2400 часа за ученик в гимназия (еквивалент на две години и половина). Поколенията, родени след 2000 г., бомбардирани от мултиекран (смартфон, таблет, компютър, телевизор), са първите поколения, чийто коефициент на интелигентност ще бъде по-нисък от този на предишните поколения. В допълнение, с цяла гама от симптоми и проблеми, които, изглежда, ще поддържат легиони от детски психиатри през следващите десетилетия: проблеми в областта на езика, креативността, паметта, вниманието, концентрацията, адаптацията към социалната училищна среда, емоционални проблеми, агресия и антисоциално поведение, но също така и проблеми, свързани с класическата педиатрия: затруднения в придвижването, затлъстяване, ранен диабет… Връзката между цифровото потребление и целия този спектър от проблеми вече е неоспорима.“

Детският мозък не е създаден за екрани

Десмурже ни напомня, че човешкият мозък е архаичен и че функцията на един орган от плът и кръв не може да бъде адаптирана към екрана, неговото осветление, фрагментирането на виртуалните съобщения, към цялата тази атака. Мозъкът, в своето биологично равновесие, е създаден така, че да манипулира средата по „човешки“ начин, да разчита на „топли посредничества“, както бихме могли да кажем. Той се нуждае от спокойствие, без което ни излага на проблеми и дисфункции на съня и езиковото изразяване, или още по-лошо – на депресивни епизоди и/или опасно агресивно поведение. Хиляди изследвания се обединяват около тези констатации. Големият принос на Десмурже е, че той не само ги събира, подчертава и синтезира в своя труд, но и че систематично проследява псевдоизследванията, които от години се правят по поръчка, обикновено от лобита и компании за видеоигри. Тези псевдоизследвания очевидно стигат до заключението, че тези игри са безвредни, а някои от тях дори подчертават определен „образователен интерес“ за по-малките деца.

Сега, поканен от различни телевизионни канали, които през първата година изглеждат достатъчно нелепо, за да приемат призива му да изключат телевизора, Мишел Десмурже работи върху всякакви видове екрани, насочени към децата: екрани, смартфони, таблети, особено тези, които имат педагогически, както се предполага, претенции и наистина понякога получават подкрепата на различни „авторитетни“ кръгове, както и на отговорните министри, чиито твърдения и аргументи Десмурже опровергава от гледна точка на тяхната научна психопедагогическа стойност.

Лоботомия, по-ефективна от репресията

Да докараш младия гражданин до състояние на консуматор на сигнали и образи, с мозък, залят с допамин, и зависимост от екраните, затвърдена още от ранно детство, така че постепенно да се пристрасти или към порнографията или към различни модни тенденции, е, разбира се, манна небесна за една система, чиято основна мания е да премахне всякаква задръжка спрямо потреблението и да намали до изчезване всякакъв критичен дух и всякаква способност за определяне на приоритети. Разпространението на слабохаратерни отношения и отношения с другите (с различните „лайкове“), които се появяват в социалните мрежи, прави все по-трудно изграждането на по-силни отношения и стабилни връзки. Попаднал в капана, „омагьосан“, бихме казали, от техническото постижение на една сглобяема, въображаема реалност, която скоро ще стане hitech, Хектор в крайна сметка ще смята специалните моменти от срещата с младата си приятелка, чиито извивки вече са чудесно женствени, за изключително скучни и банални. Веригата на възнаграждението, така изобилно достъпна във виртуала и така имплицитно изискваща, възпрепятства прекия достъп до удоволствието… С други думи, именно до дълбините на детските ни сърца, като крайно въоръжена ръка на системата, цифровото бавно, но сигурно разпространява своята отрова. Тази лоботомия е много по-ефективна от всяка репресия в изрично заявения или неявно подразбиращия се план за тотален контрол. Историята ни показва, че почти винаги завършваме в желанието да се откъсне интелектуално, идеологически лоботомирания гражданин от неговото семейство, приятели и социална среда.

Детето, което живее далеч от екраните, приема средно по хиляда думи на час от човешката среда – думи, които ще играят решаваща роля в по-нататъшното му развитие. С екраните остават само 150 думи на час. Последиците? Прекалено опростяване на описателното езиково изразяване, потискане на ранните социални взаимодействия, които формират фона на езиковото и когнитивното развитие, увреждане на мозъчната пластичност.

Преди 6 годишна възраст – никакви екрани

Книгата на Мишел Десмурже е пълна с конкретни указания за родителите и възпитателите. Преди 6-годишна възраст – никакви екрани!

На детето трябва да се говори, да се четат приказки (бихме добавили – да играе, да се занимава с ръчни дейности, да строи, да взаимодейства с природната и социалната среда и т.н.). Дори скуката понякога е за предпочитане, ако не и добре дошла: креативността на детето, което в някакъв момент се чувства отегчено, ще бъде развита чрез рисуване, музикално и двигателно обучение или Лего. Но преди всичко малчуганът има абсолютна нужда да тича, да скача, да пее.

След шест години – не повече от половин час до максимум един час на ден. На пазара има много системи за родителски контрол, които позволяват блокиране на устройствата след този срок. Нищо в детската стая, което би могло да предизвика затруднения в съня. Систематично трябва да се избягват изображения с насилие или предавания със сексуално съдържание.

Никога игра с устройства сутрин преди училище. Резултатите на ученика ще се подобрят незабавно и значително. Никога вечер преди лягане – час и половина преди лягане всички видове екрани трябва да бъдат изключени. Многобройните екрани са напълно неуправляеми от мозъка или – както посочва Десмурже – колкото по-дълго развиващият се мозък е подложен едновременно на много задачи, толкова по-вероятно е той да бъде разрушен от разсейването и неспособността за съсредоточаване на вниманието, които ще стават все по-постоянни.

Насаждането на визия за света, ценностна система или по-просто казано, на някакво знание в мозъците на нашите деца и потомци рискува да се превърне в Голгота, ако не се опитаме спешно да изчистим умственото замърсяване, на което понастоящем са подложени младите поколения. Това пречистване изисква отдалечаването на най-малките деца от дигиталния свят и връщането към топлото, символично посредничество на всички хора с тяхната човешка, социална среда.

„Вашите деца ще ви бъдат благодарни, ако предложите на техния живот и съществуване освобождаващото плодородие на спорта, мисълта и културата, а не коварната стерилност на екрана“, пише Десмурже. Религиозните фанатици на прогреса от Силициевата долина, модните неолиберални предприемачи, които боготворят технологичните иновации без ни най-малка критика, вярващите в дигиталния човек, в homo numericus или метачовешкото „розово бъдеще“ очевидно няма да оценят такава глътка кислород, такъв зов за живот на чист въздух.

Наистина забележителният научен принос на Десмурже все още не е срещнал и най-малкия критичен аргумент от страна на кръговете, чието дело заклеймява. Въпреки това този глобален подход към темата, подкрепен от безпрецедентна аргументация чрез подробни препратки към международни научни изследвания на екраните и техните ефекти, започна да създава спасително съзнание, което потенциално би могло един ден да промени настоящите нагласи, регулаторни рамки, образователни системи и диагностични техники. И когато „треньорът на покемони“ възвърне здравословното си желание да плюе в лицето на най-новия дигитален супергерой, тогава може би ще видим в погледа му нещо, което надхвърля сивотата на настоящия пейзаж: проблясък на надежда и сериозна причина да вярваме в нея.

Мишел Десмурже е доктор по неврология, директор на отдела за изследване на мозъчните функции в CNRS (Лион).

Източник: antifono.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта