Свети Атанасий Атонски

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

(Галатяни 5:22 – 6:2)

Св. Атанасий Атонски живял през X век. Той основал манастира Великата лавра на Света гора Атон, който съществува и до днес. Водил благочестив живот и бил известен по целия свят като човек на вярата, благодатта, смирението и молитвата. Един ден, докато заедно с още петима монаси работел по купола на храма на Великата лавра, куполът се срутил и всички загинали. Тялото на св. Атанасий останало нетленно, на неговото застъпничество били приписани множество чудеса, а по-късно той бил прославен като светец.

Светците се разделят на няколко основни групи. Сред тях са мъчениците – онези, които са били убити заради своята вяра. Макар че думата „мъченик“ означава „свидетел“ и всеки светец е свидетел на вярата, в църковната традиция този термин се използва по-специално за онези, които са пострадали до смърт заради Христос. Има също светители – епископи, някои от които също са били убити заради вярата си. Те се наричат свещеномъченици, но обикновено се причисляват към светителите. Съществуват и безсребреници – светци, известни с дарбата си да изцеляват, както и преподобни – светци, водили монашески живот.

Към преподобните принадлежат личности като св. Антоний Велики, св. Евтимий Велики, св. Сава Освещени, св. Паисий Светогорец (съвременен светец) и св. Атанасий Атонски. Не е необичайно едни и същи библейски четива да се използват за светци от една и съща категория. За преподобните има няколко определени апостолски и евангелски четива. Едно от тях е откъсът от Посланието до галатяни 5:22–6:2, в който се говори за плодовете на Духа. Тези думи се четат за преподобните, защото те са ги въплътили в живота си. Рядко се случва този апостолски откъс да се падне в неделя, тъй като не е част от обичайния неделен богослужебен цикъл. Но когато паметта на велик преподобен се чества в неделен ден, четивото от Галатяни заменя редовното неделно апостолско четиво.

За плодовете на Духа са написани цели книги. Само в тези няколко стиха е събрано неизчерпаемо духовно богатство. Всеки от деветте плода изисква цял живот, за да бъде усвоен. Те са взаимно свързани – не можем да имаме любов без радост, нито радост без мир и т.н. Затова, ако човек реши да работи само върху един от плодовете, неизбежно ще развива и останалите. Например липсата на вътрешен мир често е следствие от недостатъчен самоконтрол. Работете върху самоконтрола и вътрешният мир ще започне да расте. Работете върху мира и самоконтролът също ще се укрепи. Добра духовна практика е човек да избере по един плод на Духа всяка седмица или всеки месец и ежедневно да се изследва доколко го проявява.

Плодът на човешкия труд обикновено се изразява в пари, материални придобивки, признание и професионално развитие. Повечето от нас полагат усилия именно заради тези плодове. Но трудът има и друг плод – чрез него прославяме Бога, Който ни е дарил с талант, и служим на ближния, който получава полза от нашия труд. Мнозина обаче не мислят нито за Бога, нито за ближния, а единствено за материалната и финансовата изгода. В крайна сметка материалните придобивки остават неизползваеми след смъртта ни. Духовните плодове обаче имат пряко отношение към вечния живот и към нашия съд пред Бога. Именно затова е много по-важно да се стремим към духовните плодове, отколкото към материалните.

Св. апостол Павел пише, че няма закон, който да забранява плодовете на Духа. Никога не е погрешно да обичаме, да търсим радост и мир, да проявяваме търпение, доброта, благост, вярност, кротост или себеобуздание. Онези, които принадлежат на Христос, избират да развиват тези плодове, а не делата на плътта. Непосредствено преди да изброи плодовете на Духа, св. Павел говори за делата на плътта: блудство, нечистота, сладострастие, идолослужение, магьосничество, вражди, раздори, ревност, гняв, користолюбие, разцепления, разпри, завист, пиянство, безчинни гуляи и други подобни (Галатяни 5:19–21). Той предупреждава, че хората, които живеят по този начин, няма да наследят Божието царство. Плодовете на Духа, напротив, ни учат да живеем и да ходим по Духа. Именно те ни помагат истински да обичаме Бога и ближния.

Едно от най-забележителните неща при многократното четене на Свещеното Писание е, че човек може да открие нова мисъл в текст, който е чел безброй пъти. При сегашния прочит на този откъс – върху който съм размишлявал и писал многократно – нещо ме порази по начин, който досега не беше привличал вниманието ми.

Често преминаваме направо от плодовете на Духа към Галатяни 6:2: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.“ Така пропускаме Галатяни 6:1: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.“

С други думи, една от тежестите, които сме призвани да носим заедно с братята си, е да им помагаме и да ги насърчаваме, когато са паднали в изкушение. Ако сме прекалено сурови или осъдителни, рискуваме сами да изпаднем в гордост. Или, както казва Христос, ще се опитваме да извадим сламката от окото на брата си, без да забелязваме гредата в собственото си око.

Когато някой съгреши, трябва да се стремим да го поправим и възстановим с дух на кротост. И когато самите ние паднем, трябва да се надяваме, че и към нас ще бъде проявена същата кротост. Христовият закон е да носим теготите един на друг – било материални, като да нахраним гладния или да посетим болния, било духовни, когато някой е паднал в изкушение и се нуждае от наставление, кротко изобличение и насърчение.

Тропар на св. Атанасий Атонски

Ангелските сили на небесата се удивиха, като видяха твоя живот в плът: как, облечен в тяло, ти мъжествено излезе на борба с невидимите врагове и нанесе тежки рани на демонските пълчища. Затова Христос, твоят Владика, те удостои с изобилие от дарове. Свети отче Атанасие, моли Христа Бога за нас, за да спаси нашите души.

Ние влагаме толкова много усилия в плодовете на своя труд. Но не бива да пренебрегваме плодовете на Духа.

Източник: Orthodox Christian Network

Дарение с кредитна/дебитна карта