Америка 250

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

„Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.“

Иисус Навин 1:9

На 4 юли Съединените американски щати отбелязват своята 250-годишнина. Денят традиционно се празнува с фойерверки, семейни барбекюта, излети на плажа и спортни събития. Това е официален почивен ден. Повечето от нас вероятно няма да се замислят за Бащите-основатели и за това какво всъщност се е случило преди 250 години. Едва ли ще разсъждаваме върху тяхното „защо“. Вероятно в някои части на Америка ще има протести, а ще има и хора, които ще използват случая, за да отправят критики към страната ни. Нека обаче отделим няколко минути, за да се замислим върху значението на този знаменателен ден и върху свободата като цяло.

Трудно е да си представим атмосферата в Залата на независимостта във Филаделфия на 4 юли 1776 г. Летните жеги – също като тези, които преживяваме днес. Без климатик. Без вентилатори. Група достойни английски джентълмени, облечени според тогавашните изисквания (доста по-тежко, отколкото бихме си представили днес), обсъждат революция, пишат Декларацията за независимост и полагат основите на нова държава. Никой от тях не е имал опит в подобно начинание. Ако всичко се беше провалило, ги очакваше сигурна смърт. А ако успееха, това неизбежно щеше да означава война и гибелта на хиляди други, които щяха да се сражават за тази кауза.

Аргументът в полза на независимостта се основаваше върху неотменимите права на живот, свобода и стремеж към щастие. Те щяха да създадат управление на народа, от народа и за народа. Щяха да изградят Конституция, която гарантира свободата на словото и свободата на вероизповеданието.

Бащите-основатели са били християни. Но те не са възнамерявали да наложат християнството като задължителна религия на държавата. Религиозната свобода е един от основните принципи, върху които е изградена новата нация. Всеки е свободен да изповядва своята религия. Всеки е свободен и да не изповядва никаква религия. Но никой не бива да бъде принуждаван към вяра.

Хората получават правото на свободно слово и свободно събрание. Ако някой не е съгласен с нещо, той има право да го заяви открито. Акцентът обаче е върху това да изразиш мнението си, а не да участваш в безредици, грабежи, палежи или да блокираш движението.

Правото на един човек на живот, свобода и стремеж към щастие не може да нарушава същите права на друг човек. Съществува известната максима: „Правото ти да размахваш юмрука си свършва там, където започва моето лице.“ Всеки е свободен да изразява себе си, стига с това да не причинява вреда на другите. Свободата има граници – тя не е абсолютна. Именно тук се проявява значението на закона и обществения ред. Ако всеки беше свободен да прави каквото пожелае, бихме живели в хаос и страх, а не в мир и спокойствие.

Затова не сме свободни да управляваме автомобилите си както ни хрумне. Съществуват ограничения на скоростта и светофари, за да може всеки безопасно да стигне до своята цел. А когато някой наруши закона, следват последствия – глоби и санкции.

Човек може да протестира на улицата, но няма право да възпрепятства движението. Може да защитава каузата си с всички сили, но няма право да принуждава другите да я приемат.

И именно това, изглежда, започва да се губи в нашата страна. „Моята истина“ измества „истината“. А когато толкова много хора защитават толкова различни „истини“, самото понятие за истина започва да изчезва. Хаосът измества реда.

Нашите Бащи-основатели не са били съвършени хора, както и ние не сме съвършени. Но те са оставили някои изключително добри, устойчиви и непреходни идеи. Ако проявявахме своята „свобода“ по начина, по който често го правим днес, в много други държави по света това би довело до затвор или дори до смъртно наказание.

Затова трябва да бъдем благодарни за свободата, която имаме, и да я пазим, а не да я използваме безразсъдно или егоистично. Защото най-висшият израз на свободата не е независимостта или независимото мислене, а любовта. Човек е най-свободен тогава, когато преживява любовта.

Ето защо, макар никога да не трябва да налагаме Бога на другите, сме призвани да проповядваме Божията любов, защото именно в нея се открива истинската свобода. И не само да проповядваме тази любов, но и да я живеем. Посланието за Божията свобода не се изразява във външни символи като фойерверки или протести. То се открива в невидимите моменти, когато позволяваме на другия да живее свободно и с достойнство. Свободата се проявява чрез прошка и помирение, чрез доброта и щедрост.

Днешният библейски стих е от началото на книгата Иисус Навин. Моисей вече е починал. Иисус Навин е новият водач на израилтяните – стотици хиляди хора. Те са уморен и неособено организиран народ, който четиридесет години е странствал из пустинята по пътя към Обетованата земя.

Сега, когато са на прага да влязат в Ханаан, те са не само изтощени, но и изпълнени със страх от неизвестното. Какво ги очаква? Каква ще бъде новата земя?

Тогава Бог възлага на Иисус Навин мисията да поведе народа и му казва: „Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.“ (Иисус Навин 1:9).

Представям си, че именно тези думи са вдъхновявали и Бащите-основатели, когато са създавали новата държава и са започнали революцията.

Докато отбелязваме Деня на независимостта и се наслаждаваме на храната, семейството и празника, нека не забравяме да празнуваме и самата свобода. Нека благодарим на Бога за свободите, които притежаваме, но и да разбираме, че свободата не означава: „всичко е позволено“.

Истинската свобода изисква ред, структура и закон. Тя изключва поведение, което вреди на другите. А ние, като християни, знаем, че истинската свобода се намира в Бога. Но Бог не се налага със сила и ние не принуждаваме никого да вярва така, както вярваме ние. Вместо това свидетелстваме за Божията любов чрез добри дела и служение. Посяваме семената, а след това оставяме Светия Дух да ги отгледа в сърцата на другите.

Четвърти юли не трябва да бъде просто празничен ден, а и свят ден. Макар че в центъра на празничната трапеза може да стои хамбургерът или пържолата, в центъра на сърцата ни трябва да бъде свободата, а в центъра на живота ни – Бог.

Господи, благодаря Ти за дара на свободата. Благодаря Ти за възможността всяка сутрин да се събуждам в страна, където всеки от нас има свободата да се усъвършенства. Помогни ми честно да погледна към себе си и да видя областите, в които трябва да се променя, за да допринасям за обществото по начин, който утвърждава свободата и достойнството на всички. Прости греховете на младостта ми, помогни ми да оставя зад себе си детските мисли и постъпки и да въплъщавам в живота си вярата, надеждата и любовта. Амин.

Боже, благослови Америка – земята, която обичам. Бъди до нея и я води през нощта със светлината, която идва от Теб.

Бог да благослови Америка!

Източник: Orthodox Christian Network

Дарение с кредитна/дебитна карта