Психоаналитичен подход към Facebook

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В тази статия ще се спра на психоаналитичния подход към Facebook. При такъв подход не можем да говорим за „положително“ или „отрицателно“ в смисъла, в който мнозина използват психологическите теории, за да ги превърнат в етос за това какво е добро или лошо за развитието на детето, за по-късния му живот и т.н. Вместо това един подход като нашия показва какви човешки психологически механизми се влияят от всяко нещо, какви последствия могат да възникнат и как те управляват живота на човека след това. По отношение на тези модели Facebook е много важен източник сега, когато се е превърнал в доминиращ начин на комуникация, социално обвързване, публично пространство, но преди всичко ежедневие. Точките, към които ще се насочи нашият анализ, не са представени в някакъв ред на важност.Всички те са част от цялото, наречено Facebook, и като цяло влияят на психиката ни, само че по различен начин.Преди да започнем да говорим за преплитането на Facebook и психоанализата, трябва да се подчертае реалната социалност на тази медия. Този уебсайт е компания, чиито продукти не са нищо друго освен самите хора и отношенията, които се развиват между тях. Именно човешката потребност от социално взаимодействие и комуникация чрез различни средства дава живот и пари на тази компания. От своя страна тя търси и насърчава всеки път нови и иновативни начини за комуникация и свързване в мрежа. Ето защо е очевидна насочеността на уебсайта. За да продължи да съществува и утре, социалността на хората, която се осъществява в лоното й, трябва да се рециклира постоянно. Следователно тя трябва да въздейства на хората по такъв начин, че те да искат днес и утре и винаги да искат да влизат в такава платформа за общуване. Точно в този момент психоаналитичната теория става необходима.

Лайкове или социално конструиране

Демонстрацията на това, което се счита за хубаво или не, смешно или не, добро или лошо и в крайна сметка социално приемливо или неприемливо, се осъществява чрез механизма на „харесването“. Лайковете са един от най-основните механизми на Facebook, защото чрез тях се конструира профилът на нашето онлайн „аз“. Чрез тях човек става популярен, харесван, приеман. Лайковете могат да създават поведение. С други думи, ако нещо се счита за приемливо (т.е. получи голям брой харесвания), то получава зелена светлина да се случи отново. Неслучайно виралните клипове в интернет получават милиони харесвания (затова и стават вирални). Но какъв е по-дълбокият механизъм, към който са насочени харесванията? Психоаналитичният подход не бива да спира само до повърхностното посочване на съответствието между едно теоретично понятие с елемента, към който се отнася. Тоест човек, който познава някои основни елементи на теорията, може веднага да разпознае съответствието между механизма на СВръх-Аза и механизма на лайковете. Но как вторият влияе на първия?

Свръх-Азът е онази част от психиката, която възпрепятства удовлетворяването на определени нагони, насочени към постигането на удоволствие. Свръх-Азът се формира в зависимост от развитието на индивида и варира по тежест. Това е свързано най-вече с реакцията на околните (родители, а по-късно и учители и т.н.) на предишните действия на индивида. Съотнасяйки единия механизъм към другия, бихме казали, че ако човек изпитва желание да качи снимка във Facebook с изплезен език, но при предишен опит е получил много малък брой харесвания, то той може да го направи, бавно осъзнавайки, че това, което прави, не се харесва, или може изобщо да не го направи, тъй като обществото като цяло е безразлично към подобно нещо. Опитите за по-задълбочен контрол на поведението могат да се видят чрез последните разработки във Facebook, където обикновеното харесване е сегментирано в лицеви изображения на емоции. Сега човек може да покаже, че нещо го разсмива, натъжава или радва. По този начин всеки потребител знае по-точно какво ще предизвика всяко действие. Въпросът, който възниква, е, разбира се, кой е отговорен за действието на всеки потребител? Азът или социалното търсене?

Коментари или социално господство

Секцията за коментари във Facebook напомня на бойна арена. Всеки потребител – носител на социални идеи (както и носител на убеждението, че трябва да се бори за тях срещу всяко несъгласие) се бори, за да бъде оправдан за идеите, които цитира в коментар – оправдание, което отново идва чрез реакциите и коментарите на останалата част от обществото. Мнозина ще сметнат този раздел за друга форма на Like, тъй като именно чрез коментарите, които потребителят получава, той разбира кое е приемливо и кое не. Подобна гледна точка обаче не оправдава омразата, ирационалността и варварството, които се срещат в повечето коментари. Затова трябва да ги разглеждаме като необходим механизъм в човешката психика, който се предава и допълва в общуването. Всяко отблъскване, което се е случило през живота ни, търси поява и изход от онази част на психиката, в която е затворено. Агресията към другите, които застрашават равновесието на собствения „аз“ и често се намесват в механизмите за поддържане на потиснатите елементи, е защита срещу дерегулацията на психиката. Във Facebook това най-вече се случва в секцията с коментари. Всяка статия или публикация, която предизвиква сътресения в психиката, идеите и убежденията на човек — формирани чрез различни защитни механизми като потискане, прехвърляне и изместване — се възприема като заплаха и провокация, тоест като израз на агресия и защита.Затова и грубостта, която често виждаме в коментарите под публикации, всъщност е резултат от несъзнателния опит на човешката психика да се запази и да не бъде разклатена.От своя страна, агресията, която Свръх-Азът не позволява да бъде изразена към хора, към които в миналото е била забранена, се задържа и вместо това се освобождава към други, срещу които няма такива вътрешни ограничения.

В тази първа част на статията се опитахме да разберем двата основни механизма, предлагани от Facebook, чрез които той увековечава своето онлайн превъзходство. От една страна, придобиването на удовлетворение чрез приемане в общността, а от друга – проявата на агресия към онези, от които егото на потребителя не се интересува. И всичко това в светлината на механизма на Свръх-Аза, бдителния пазител на удовлетворението и оформител на рамката на свободата на движение на психиката.

Източник: kaboomzine.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта