Онлайн освобождение или поробване

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Въпреки че киберпространството и световната мрежа ни предоставят привидно неограничена възможност за общуване, съхраняване и пренасяне на информация, в същото време те са все още научно неизследвано и поради това доста несигурно „място“ за потребителите. Що се отнася до нашия нов цифров и постоянно наблюдаван онлайн живот, той създава безпрецедентни социални, психологически и политически проблеми.

Милиони хора във всяко кътче на света използват социалните медии всеки ден, за да установят нови взаимоотношения с непознати или за да поддържат съществуващите по различен начин. Повечето от тези, които започват да посещават тези сайтове, стават буквално обсебени от тази нова форма на социално взаимодействие, на която посвещават много голяма част от времето си.

Това е явление, което съвременните психолози и социолози през последните години систематично изучават с цел да открият потенциалните ползи и рискове от използването на тази технология както за отделните потребители, така и за обществото като цяло. Както ще видим обаче, строго научното изследване на многобройните социални медии е всичко друго, но не и лесно: много преди да приключи изследването, неговият предмет вече е променен! За категорични научни заключения е необходимо време, докато технологичното развитие на тези нови инструменти за комуникация се развива със скоростта на светлината.

Днес интернет е сложна мрежа, съставена от отделни по-малки мрежи за записване, съхраняване и обмен на информация.

Сред многото услуги за организиране и достъп до информация в интернет най-популярната услуга е World Wide Web (www), в която днес се намират стотици социални мрежи.
Една от най-популярните социални мрежи е Facebook. Тя е създадена през 2004 г. от Марк Зукърбърг, тогава студент по информатика в Харвард, който първоначално я замисля като средство за комуникация и контакт между възпитаници на Харвард.Освен това, името „Facebook“ се отнася до годишните албуми с фотографии на студентите от американските колежи. Разбира се, съвсем скоро Зукърбърг осъзнава – и се възползва от потенциала на тази нова комуникационна система. Днес Фейсбук е най-използваният сайт за социални контакти в света с над един милиард регистрирани потребители. Това е нов, лесен за използване и сравнително евтин начин за общуване и свързване с хората, който стана възможен благодарение на технологичните приложения на съвременните информационни технологии и компютърни науки.

Използването на медиите зависи ли от личността?

В рамките на едно десетилетие, от 2005 г. досега, типично американският социален навик за поддържане на връзка – дори онлайн – сред завършилите колеж се превърна в доминиращо социално поведение в целия свят. Цифровите социални медии, като Facebook, My Space, Orkut и Twitter, превърнаха световната мрежа в оживен виртуален „площад“, където хора, които живеят в един и същи квартал, но никога не са се срещали, или в най-отдалечените части на света, се срещат и общуват с безпрецедентна лекота всеки ден. Въпреки това, както ни напомнят най-авторитетните медии, не всичко е розово в новия комуникационен рай. Фанатичните посетители на социалните мрежи са изложени на редица повече или по-малко реални опасности. Така например от 2009 г. насам поредица от систематични изследвания на британския лекар Арик Сигман показват, че „увеличаването на виртуалното общуване между хората, използващи социални мрежи, според наличните ни изследвания винаги се изразява в ясно намаляване на способността им да взаимодействат с реалността.“

В допълнение към загубата на контакт с реалността, други изследвания диагностицират ясно намаляване на способността за концентрация и съсредоточаване на вниманието при редовните потребители на социалните мрежи, а други експерти установяват трудности при установяването на сексуални отношения в реалния живот. Предполага се, че тези сексуални дисфункции се обясняват с прекомерното натрупване на фантазии, проявявано от интернет потребителите.

Първият сравнително сигурен извод, който се налага от тези проучвания, е, че начинът на използване на социалните мрежи е тясно свързан с психологическите характеристики на потребителя: екстровертните личности са склонни да използват онлайн комуникацията, за да изразят или засилят тази си характеристика. За разлика от тях, интровертните потребители ще използват виртуалните си контакти като повод да намалят или, в крайни случаи, да премахнат реалните социални взаимоотношения.

Ако вземем предвид, че според редица медицински проучвания самотните хора, които проявяват аутистично поведение, са склонни да проявяват повече проблеми, свързани с физическото или психическото здраве (не само депресия, но и сърдечносъдови и автоимунни заболявания), можем да разберем защо много лекари и психолози считат злоупотребите със социалните медии за потенциален риск за общественото здраве.

Подобни технофобски реакции към услугите на световната мрежа са напълно предвидими, но не винаги оправдани. Защото, разбира се, е ясно, че бумът на онлайн контактите е настанал, за да запълни специфични пропуски в общуването и индивидуални или колективни безизходици.

Цифровата загуба на неприкосновения ни живот

Друг доста интересен проблем е защитата на неприкосновеността на личния живот и личната автономия в епохата на интернет. Може да звучи като парадокс, но в същото време, когато всички се оплакват от края на личния живот заради социалните медии, младите хора и тийнейджърите прибягват до тях, за да си създадат частно пространство.
Всъщност т. нар. „цифрово поколение“ има съвсем различно възприятие и отношение към интернет от по-възрастните хора, които са израснали преди появата на новите технологии.

За по-младите хора виртуалното цифрово пространство е естествено продължение на реалния свят и те влизат в него, за да разширят реалните си социални взаимоотношения без ограничения във времето и пространството.

По-възрастните, от друга страна, обикновено възприемат различна стратегия: те използват социалните мрежи, за да укрепват или потвърждават отношенията с хора, които вече познават, или за да представят самодоволно себе си пред хора, които не познават, но които обаче се ползват с тяхното уважение в интернет. Дана Бойд, може би най-известният изследовател на функционирането на социалните медии, преди няколко години анализира характеристиките на съобщенията, които хората си разменят при онлайн общуването.

Както тя установява, те обикновено са същите, които обсъждаме в бара: любов, пари – работа, власт, човешки взаимоотношения. Макар и доста точна, тази категоризация обаче крие една важна разлика между случайните разговори с непознати в бара и личната информация, която разкриваме в интернет. В социалните мрежи това, което казваме или показваме, се записва постоянно и се разпространява по напълно непредсказуем начин. Освен това тази лична информация е лесно проследима и извличана благодарение на мощните търсачки на Google.

Например, много е трудно да скрием сексуалните си „набези“, след като те са били записани в мрежата. В днешно време това явление се нарича „ретросексуално“. То включва търсене на бивши романтични партньори във Facebook, за да се разбере как изглеждат и какво правят днес. С риск тези онлайн търсения да раздразнят тези лица или да вбесят настоящите ни романтични партньори. Може би затова повечето експерти (психолози, социолози) препоръчват на двойките да пазят личния си живот от интернет: не е задължително една двойка да са приятели във Facebook.

Но освен тези лицемерни похвати, историята ни учи, че в технологично-социалното развитие няма връщане назад. Новите социални мрежи ще променят радикално начина, по който сме и формираме отношения с другите.

Това със сигурност не е нещо ново. Нещо подобно се е случило в миналото след изобретяването например на фиксираната, а след това и на мобилната телефония. Но много по-тревожни от ерозията на човешките взаимоотношения са промените, настъпили през последните години в киберпрестъпността, т.е. в дейността на хакерите. Изглежда, че изолираните и романтични интернет „пирати“ са се превърнали в професионалисти в областта на цифровите престъпления.

Някогашните самотни нарушители и безкористни разрушители на онлайн бариери и цифрови препятствия сега са се превърнали в добре платени служители на организираната престъпност или на разузнавателни агенции.

Вече няма невинни нарушители или романтични създатели на цифрови вируси. Дейността на днешните хакери е неразделна част от глобализираната, а следователно и глобално организирана престъпност: нова технологична мафия, обслужваща нуждите от печалба и власт на традиционната мафия.

В крайна сметка, както и при всеки друг революционен продукт на човешката технология, тъмната страна на киберпространството е неизбежно отражение на „тъмнината“ както на неговия създател, така и на обществото, което си присвоява тази технология.

Животът в киберпространството разширява човешкото време

Цифровата технология, след като преобърна традиционната представа за пространство, изглежда радикално преобърна и представата за време, поне така, както условно сме го определяли и преживявали досега, разделяйки дневната му продължителност на 24 часа.

През 2008 г. проучване на Cisco Systems, известна мултинационална компания, която разработва и продава комуникационни и интернет технологии и услуги, установи, че „цифровият“ ден на средния потребител на интернет продължава не 24, а 36 часа, и прогнозира, че през следващите пет години той ще се удвои. И тази прогноза не само се сбъдна, но сега се смята за доста консервативна.

„Цифровият 24-часов период“ е ново понятие, което се отнася до времето, прекарано в използване на многобройните услуги на интернет. Това време се изчислява, като се сумират всички задачи, които изпълняваме едновременно, когато сме в киберпространството. А онлайн задачите не са малко, ако се вземат предвид не само тези, които се изпълняват като „активен“ потребител (търсене на информация, плащане на сметки, резервиране на билети и т.н.), но и тези, които „текат“ без необходимост от активно участие („сваляне“ на файлове, филми и т.н.). Например, ако някой сърфира в интернет в продължение на един час, докато слуша музика на уебсайт или сваля видеоклип от YouTube, неговото „цифрово време“ се удвоява.

Това, което е поразително, е, че експлозивният темп на нарастване на използването на интернет изглежда не се влияе от международната икономическа криза. Всъщност, за разлика от другите потребителски стоки, интернет услугите са единствените, които не изпитват спад.

Източник: antifono.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта