Пост-човекът

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Интервю на София Хаджи с Атанасиос Мустакис – богослов и филолог

Изкуствен интелект, роботи, постчовек – думи, които в миналото можехме да срещнем само в научната фантастика. В наше време схващаме тези понятия теоретично. Четем за биологични, медицински и технологични изследвания, които обещават по-добър биологичен живот. Расте надеждата ни за по-дълъг живот по отношение на продължителността на живота. Малките деца, а може би и някои по-възрастни хора, гледат телевизионни предавания и филми за хора, които с помощта на технологиите се превръщат в нетленни, безсмъртни същества. Науката прави изследвания в тази област и постига напредък. Това обаче би имало последици за духовния живот на човека и тук Църквата има силната ръка на Писанието и мъдрите свети мъже, за да схване и определи как ние, християните, трябва да се опитаме да се изправим пред това развитие. Ние не отхвърляме технологиите, които се развиват и ни помагат, но искаме да поставим граници къде свършва помощта и започва подхлъзването към параноя. Попитахме Атанасий Мустакис, който заедно с екип от колеги изследва от богословска, медицинска и психологическа гледна точка новата дума „постчовек“.

– Метачовек! Това е странна дума, г-н Мустакис. Как бе създадена?

– Наистина, странна дума, неологизъм. Тя е адаптация, не бих казал превод, на думите постчовек и трансчовек (posthuman и transhuman), които циркулират на международната сцена, опитвайки се да предадат концепцията за човека в днешно време. Разбира се, като всеки неологизъм, възможно е и този да не е най-подходящият и в крайна сметка да се утвърди и да надделее друг. Във всеки случай засега той се разпространява в два вида – „постчовек“ и „пост-човек“. Предпочитам втория вариант, тъй като смятам, че двете отделни, свързани с тире думи по-добре предават понятието за очакване  – човекът, за когото се предполага, че се развива ден след ден и чиято еволюция ще бъде завършена в бъдеще, бидейки развитие на съществуващия човек и класическата концепция за човека (такъв, какъвто го познаваме от сътворението и свещените текстове на Светото Писание).

– Какво имаме предвид с тази дума?

– Изучавайки текстовете и концепциите от времето на митовете и след тях, откриваме, че човекът е създал в съзнанието си типове идеален човек, който ще надмине обикновения човек, ще преодолее трудностите на живота и в крайна сметка ще живее вечно. За да разберете какво имам предвид, е достатъчно да ви припомня полубоговете и героите от древността. Същества, които не са съществували, но са били създадени от нашите предци, за да се изправят срещу смъртта.

– Смъртта? В какъв смисъл?

– Най-големият и единствен неизбежен проблем за човека, за всеки човек, е смъртта. Никой от нас няма да я избегне. Никой от нас няма да живее вечно. В ума и сърцето си човекът от всяка епоха, от всяко място, не е преставал да търси начини да се справи с този на пръв поглед непреодолим проблем: като е създавал героя, мъдреца, човека с тайни познания, учения, човека на евдемонията (висшето щастие – бел. ред.), свръхчовека и много други. В наше време, след като преживяхме тоталитарните режими, които се опитваха да прокарат своите идеологии (създаването на отделна, арийска раса, на човека, смазан от държавната власт, на преследвача на западната мечта) и след като изпитахме фалшивото блаженство на консуматорството (което в нашата страна донесе невероятни проблеми), се обръщаме към друг изход. Сега се борим да създадем интерфейсния човек; човекът, който, като се свърже с компютъра и се възползва от огромните възможности, които той ще предостави, ще може да остави зад гърба си различни проблеми, например слабости и придобити болести, да посреща по-добре съвременните предизвикателства, да се адаптира по-лесно към неблагоприятната среда, да заобикаля чрез намеса проблемите, произтичащи от свръхпотреблението и разрушаването на нашия свят, и, нека кажа, да изолира по-лесно онези, които не следват този път.

– Дали в този човек ще има нещо човешко, или ще е загубил всякаква следа от човечност?

– Опасявам се, че ще се случи второто. Когато мисля за пост-човека, се сещам за творението на д-р Франкенщайн. На онзи лекар, роден от перото на Мери Шели през 1818 г. Макар че историята е добре известна, припомням я накратко: докторът, с помощта на тогавашната наука, се опитва да победи тлението и смъртта и да създаде създание, което да живее вечно и да има свръхчовешки сили. Затова той обикаля гробищата, изкопава мъртви тела и изважда частите им. След това ги съединява в ново тяло и, използвайки силата на електричеството (което е било авангардна технология за онова време), се опитва да им вдъхне живот. Резултатът, въпреки опитите на съвременното кино да го разкраси, според мен е отблъскващ, отвратителен и ужасяващ. Създаденото същество е самотно, уплашено, диво и въпреки че целта му е да победи разложението, то не само не успява, а напротив, носи върху себе си очевидните следи на разложението и смъртта.

– Всички сме гледали филми, които потвърждават казаното от вас, и мисля, че сме потръпвали при вида на творението на д-р Франкенщайн. Но дали пост-човекът е същият?

– По всичко личи, че е същият! Разбира се, трябва да подчертаем, че тази подобрена версия на човека е все още хипотетична. Нека не позволяваме никой от нашите читатели да се увлече и да си помисли, че такъв човек съществува. Той не съществува. Мнозина очакват, че напредъкът в технологиите ще го създаде и че скоро ще започнем да се ползваме от неговите предимства. Но нещата не са толкова прости.

– Учените не подкопават човечеството. Те работят, за да го облекчат. Смятате ли, че няма полза от тези изследователски усилия?

– Разбира се, че има. Но трябва да сме много внимателни, за да не променим баланса на отношенията си като цяло, мислейки, че тези ползи са панацея. Ползите ще бъдат концентрирани главно в областта на медицинската наука, лечението на редки болести, усъвършенстването на протезите за хора, които са загубили крайници, лечението на слуха, зрението, осезанието и т.н. Същото важи и тук, както и във всеки случай, когато използваме добре или зле даден инструмент. Разбира се, в случая с използването на технологиите за „подобряване“ на човека има и други проблеми, свързани с възможността за използване на тази нова и много скъпа технология, с възможността тя да бъде контролирана от властите, от компаниите, които имат възможност за това, от застрахователните компании и т.н.

Нашата цел винаги трябва да бъде напредъкът, съчетан с увеличаване на нашата свобода. Прогресът сам по себе си може да създаде, и мисля, че вече създава, много неразрешими проблеми, като например различните техники за контрол над хората, които изглежда набират скорост.

– Много се говори за правата, които до известна степен регулират отношенията и защитават функционирането на нашето общество. Но не живеем ли в период, в който прекаляваме с някои неща? Не говорим ли повече, отколкото е законно, за правото на човека да избира това или онова, да прави това или онова, да претендира за едно или друго? Не се ли учим да третираме ближния си като враг, от когото трябва да се защитаваме? Не се ли вкореняваме все повече в своята самота? Не свикваме ли да претендираме, вместо да предлагаме?

– Интересни мисли, които в бъдеще ще ни вълнуват все повече и повече. По същество, какво можем да противопоставим на очакванията на пост-човека? Като членове на Православната Църква можем да противопоставим словото и учението на нашата традиция за човека, неговото сътворение, падение, спасение и перспективите му. В това може да ни помогне свети Григорий Нисийски, който е написал „За сътворението на човека“ (PG 44.123-256) и две слова върху „Да сътворим човек“ (PG 44.257-277 и PG 44.277-298).

– Бихте ли могли, доколкото позволява естеството на нашата дискусия, да изложите основите на православната антропология?

– С удоволствие. Човекът е създаден от Бога. Божият мотив е любовта. Той го е създал смъртен (от тленна материя), но му е дал диханието на живота, така че, свързан с Него, да не познае смъртта и тлението. Така човекът, състоящ се от земни и божествени елементи, никога не умирал. Той живеел в прекрасната градина, в прегръдката на Бога, без да страда от последиците на своето създаване от пръст. За да завърши блаженството му, Бог му дал заповед, която никога не бива да нарушава, защото тогава би умрял: можел да се наслаждава на всички дарове на Рая, на всички негови плодове, с изключение на един. Ако ядял от него, щял да умре. По този начин човекът щял да знае, че е близо до Бога, не защото така се е случило, а защото Той го е обичал и избрал. С тази заповед Бог активирал свободата, която му дал. Човекът, разбира се, както знаем, предпочел да следва друг път. Той не се подчинил на заповедта, отвърнал се от Бога и понесъл последствията на смъртта. От непослушанието нататък животът му се превърнал в разтление, болести и смърт, докато Бог се опитвал с любов и търпение да го убеди да се върне в обятията Му, да Го познае и да Го обикне отново. Ето защо Той изпрати Своя Син и Слово, Който след Своето разпятие и Възкресение отново даде на човека възможността за спасение и перспективата на вечността.

– В този контекст може ли да се „впише“ пост-човекът?

– Точно това искам да подчертая: не, не се вписва и не е необходимо да се вписва. Позволете ми да се позова на една книга, която неотдавна издадохме, озаглавена „Пост-човекът в дигиталния свят“. В нея има цялостно разглеждане на темата човек-технология-съвременна наука-прогрес-спасение. Заедно с другите автори на сборника – Димитриос Герукалис, Сотирис Гунелас, Димитрис Бекридакис и Йоанис Плексидас – изследваме произтичащите от това взаимоотношения и се опитваме да предложим не толкова отговори, колкото една друга перспектива; перспектива, която няма да ни вкара в капана на приемането или отхвърлянето на технологиите, нито в биполярността на приемането или отхвърлянето на прогреса. Нашето предложение е да погледнем на тези въпроси с критичен поглед, чрез гръцката традиция, чрез богословската перспектива на Църквата.

– Бихте ли изяснили целта на очакването на пост-човека?

– Какъв е основният и решаващ проблем на човека? Мисля, че смъртта. От пост-човека се очаква, че като “човек след човека”, като еволюция на човека, той ще успее да се справи с този голям и изключително актуален проблем. Човекът ще стане по-силен, по-способен да се справя с проблемите, ще може да лекува много тежки болести, а някъде далечното бъдеще, той вероятно очаква като мечта перспективата за безсмъртие.

– Но дали решението на нашите проблеми е създаването на пост-човека? Дали пост-човекът е нашето неизбежно, но желано бъдеще?

– Очевидно не! Православният подход към въпроса доколко е необходимо да се увеличават силите на човека и да се подобряват неговите възможности е абсолютно ясен и много конкретен и се изразява в Божия отговор на свети апостол Павел, когато той се оплаква от сериозен хроничен здравословен проблем, който изпитва: „стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12:9). Силата на християнина не се крие в неговите биологични или психични способности. Източникът и отправната точка на неговата сила е Божията благодат, която го поддържа, покрива го и преобразява живота му, но не в утилитарен смисъл, като например „Бог ми помага да имам хубав живот, да нямам проблеми и т.н.“, а в смисъл, че го изпълва, като променя или по-скоро преобразява всички факти от действителността, както я живее всеки ден.

– Възможна ли е тази надежда, тази перспектива в днешно време? Във време, в което виждаме, че много неща са се променили, много навици, които са поддържали нашето общество и нашата земя, са загубени?

– Като отговор на този въпрос имаме живия пример на светците от миналото и настоящето: през живота си те са имали проблеми със здравето си, с църковното си служение, с роднините си, със сподвижниците си и т.н.; да не говорим за онези, които са били преследвани заради вярата си и са били мъченически убити за нея. И все пак, въпреки множеството проблеми, те поддържали непрекъсната връзка с Бога, а Неговата благодат ги вдъхновявала и изпълвала с радост в непрестанната им борба да преминат през тесните врати. Светците не са се доверявали на нито един мироглед и на нито една конкретна форма на цивилизация. Ето защо те не са зависели и не зависят от факти, които отминават и се променят, а винаги се опират на единствената непоклатима основа, която е Христос. В същото време те не са отхвърлили цивилизацията и се радват на технологичния прогрес, когато той дава възможност на човека да стане съ-творец и да се стреми към своето спасение – целта, заради която Бог му е дал господстващо положение над безсловесното творение.

– И накрая, може ли пост-човекът да отговори на нашите проблеми? Може ли да ни предложи онова, което с копнеж търсим? Може ли да ни избави от смъртта?

– От това, което споменахме, и от онова, на което ни учи православната традиция, става ясно, че нашето отношение към важните проблеми на човека не може да се определя чрез надеждата за развитието на пост-човека, защото той, дори и да успее да ни предложи някои допълнителни умения и способности или да ни осигури още няколко години живот, никога няма да може да освободи страдащия човек от оковите на тлението. Най-важната борба на човека е срещу властите и силите на тъмнината на века, в който живеем (Ефес. 6:12). Залогът за човека не е да удължи живота си, който в крайна сметка ще го доведе до разтление и смърт, а да се освободи от нещата, които го държат в робство, и да получи възможност да живее, буквално, свободно в Христос. В тази тежка и дълга борба негова помощ и подкрепа са не само науката и технологичният прогрес. Необходимо е нещо по-силно, което да го свърже с източника на живота – Бог. Единственият човек, който преодолява реалността на тленния човек, е светецът. Онзи, който засажда съществото си с благодатта на Светия Дух и му предлага вечността. По този начин истинският пост-човек, който се различава от другите очаквани пост-човеци и преодолява тлението и прегръдката на смъртта, е светецът, който се превръща се в приятел, спътник и подражател на Бога.

Източник: antifono.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта