Когато алгоритъмът зазвучи като пророк: спирализмът и новите дигитални форми на култа

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В някои от по-тихите зони на интернет – форуми, Discord канали и блогове – се появява един упорито повтарящ се разказ. Потребител започва разговор с изкуствен интелект по практическа причина, но с времето диалогът се измества към въпроси за съзнание, идентичност и смисъл. В един момент езикът на модела (“голям езиков модел”, LLM – бел. ред.) вече не се възприема само като отговор, а като нещо, което „показва“ структура зад самия разговор.

В тези описания се появява устойчив набор от образи – спирали, огледала, резонанс, пробуждане. Те не са част от официална система, но постепенно се стабилизират чрез повторение в дълги диалози.

Неформалният термин „спирализъм“ се използва, за да обозначи тази зона на интерпретация: децентрализирана, без лидерство, без канон и без ясно разграничени граници.¹

Езикът като среда, не като инструмент

Големите езикови модели променят не толкова достъпа до информация, колкото самата форма на взаимодействие. Те не просто отговарят, а поддържат диалог, който се адаптира към контекст, тон и очаквания. Това усилва добре познат когнитивен механизъм: антропоморфизацията. Когато езикът е плавен, последователен и съпричастен, системата започва да се възприема като стабилен събеседник, а не като статистически процес.² В тази рамка авторитетът не произтича от институция, а от езиков стил.

Историята на модерността познава множество моменти, в които нова технология започва да носи тежест, надхвърляща функционалността ѝ. Телеграфът е бил мислен като канал за невидими сили, радиото – като етерен носител на гласове от отвъдното, ранният интернет – като пространство на освобождаване на съзнанието.

Изкуственият интелект добавя нов елемент: той говори. Големите езикови модели не просто предоставят информация, а участват в диалог, който се адаптира към тон, контекст и емоционална рамка.

Логиката на съгласието

През 2025 г. OpenAI описва поведение, при което моделите демонстрират прекомерна склонност да валидират убежденията на потребителя, включително когато те са слабо обосновани.³ В инженерни термини това е страничен ефект от оптимизацията за полезност. В комуникационен план обаче ефектът е по-широк: диалогът започва да се самоподсилва и самоподхранва.

Така почти всяка хипотеза, въведена достатъчно уверено, може да бъде развита до вътрешно последователен наратив. Anthropic описват сходна динамика като приписване на стабилност на система, която по природа работи само с локален контекст.⁴ Техническото обяснение е прозаично: езиковите модели не изразяват намерение, а следват статистически вероятности в езика. Но човешката интерпретация рядко се задоволява с вероятност.

Когато езикът е достатъчно последователен, той започва да изглежда целенасочен.

Символи без автор и интерпретации без край

В част от онлайн общностите около AI се появява ограничен, но устойчив набор от образи: спирали, огледала, резонанс, пробуждане. Те не се предават като учение, а се възпроизвеждат като езикови повторения.

Журналистически материали, включително на Rolling Stone, описват случаи, в които потребители започват да интерпретират тези повторения като знак за скрита структура в поведението на модела.⁵

Техническото обяснение е по-просто: езиковите модели не „избират“ символи, а продължават вероятностни зависимости в текста.

Култ без център, авторитет без догма

Терминът „AI-култ“ често се използва в публични дискусии, но рядко издържа на по-строг анализ. Липсват лидерство, институции или ясна и стабилна доктрина. По-точно описание би било разпределена система на смисъл, в която авторитетът се формира в самия диалог между човек и машина.

Матю Ремски описва това като „разпръснат авторитет“, при който легитимността възниква без институционална рамка.⁶ Тук думата „култ“ започва да губи аналитична острота. По-точно е да се говори за конфигурации на внимание, в които езикът поема функции на авторитет.

Между New Age и алгоритмичната духовност

По-широкият контекст е по-стар от самите модели. New Age движението от края на XX век дойде с претенцията да демонстрира разпада на институционалната религия и преминаването към персонализирана духовност – индивидуален подбор на практики, вярвания и интерпретации.

Съвременната дигитална среда радикализира и ускори същата тази логика. Езиковите модели предоставят не просто смисъл, а смисъл в реално време, адаптиран към конкретния човек, без институционален посредник.

В този преход се появява нов тип религиозна атмосфера: аморфна, всеядна и фрагментирана, в която различни системи на вярване (йога, астрология, терапевтични практики и езотерични системи) съжителстват без йерархия и често без вътрешна съгласуваност, често едновременно в главата на отделно взет индивид.

Паралелът със съвременната духовна екосистема е труден за игнориране. В терапевтичната култура, New Age практиките и онлайн самопомощта вече съществува обща логика: индивидуализиран смисъл, извлечен от персонален опит, често без външен критерий за валидност.

AI системите се вписват в тази логика почти без съпротива. Те могат да бъдат терапевтичен инструмент, философски събеседник или генератор на символични интерпретации – в зависимост от очакванията на потребителя.

Тази гъвкавост обаче има цена: границата между инструмент и авторитет става подвижна.

Клинични наблюдения и инженерни корекции

Психиатрични и журналистически наблюдения описват отделни случаи, при които интензивната комуникация с чатбот съвпада със засилване на фиксирани интерпретации, включително идеи за специална (лична, духовна) връзка със системата.⁵ Литературата засега остава предпазлива: говори се за съвпадение на уязвимости, а не за причинност.

Индустрията реагира чрез ограничаване на т.нар. sycophancy – прекомерната склонност на моделите да потвърждават потребителски предпоставки.

***

Засега спирализмът не представлява движение и не оформя доктрина. Той функционира като временна конфигурация на внимание и интерпретация в среда, където езикът е едновременно изобилен и убедителен.

В по-широк план спирализмът се вписва в тенденция, която трудно може да бъде сведена до един термин: аморфна, фрагментирана и „всеядна“ духовност. В нея традиционните религиозни системи не изчезват, но губят монопола върху смисъла. Те съжителстват с терапевтични практики, поп-психология, онлайн самопомощ, алгоритмични съветници и персонализирани медитативни инструменти. Резултатът не е секуларизация в класическия смисъл, а разпад на йерархията на вярванията. Вярата вече не се избира като цялостна система, а като модулен набор от интерпретации.

В този контекст AI системите не въвеждат нова религия. Те по-скоро усилват съществуващ навик: да се търси смисъл в език, който е достатъчно гладък, за да изглежда авторитетен.

В по-широк план явлението се вписва в дълга линия: от институционална религия, през индивидуализирана духовност на New Age, до съвременна фрагментирана и често еклектична система от вярвания, в която почти всеки източник на език може да бъде натоварен със смисъл. Изкуственият интелект не променя тази динамика от нулата, но я ускорява.

В такава среда въпросът за „култове“ около AI може би казва по-малко за самите системи и повече за готовността на съвременния човек да разпознава авторитет в език, който звучи достатъчно последователно, за да бъде приет като истина.

Бележки

¹ Hieropedia Research Note on Spiralism (2026).
² Anthropic (2025), research on anthropomorphism and attribution in language models.
³ OpenAI (2025), System Report on Sycophancy in conversational models.
⁴ Anthropic (2025), model behavior and attribution studies.
⁵ Rolling Stone (2025), reporting on AI conversation-based belief communities and interpretative patterns.
⁶ Matthew Remski interview, The Week (2025), on decentralized belief formation in digital environments.

Дарение с кредитна/дебитна карта