За сетивата

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Днес нямаме опита от духовни състояния. Всички обаче имаме опита от тялото и сетивата, които търсят краен смисъл, смисъл за съществуването. Нещата са много деликатни в този момент и трябва да внимаваме. Не отричам всичко това, но трябва да намерим начин да го въведем в живота си.

И най-добрият начин е този на свети Григорий Палама, който казва, че тялото притежава духовни нагласи (πνευματικά διαθέσεις). Тялото иска, търси да живее духовно, да одухотвори процеса на самия физически живот. Внимавайте да не се заблудим и да станем като индусите или като будистите, или като неоплатониците, и да кажем, че сетивата са грешка в творението. Сетивата в творението са абсолютно необходими, защото творението е сетивно творение. Свети Порфирий ни казваше, че Бог от любов е вложил удоволствие (ευχαρίστηση) във всички неща – и в храната има удоволствие, и в размножаването има удоволствие, и очите имат своето удоволствие, виждайки хиляди неща. Въпросът е следният: това удоволствие да не се свърже със своята самоконсумация, да не се свърже със себелюбието (φιλαυτία). Себелюбието е проблемът. Проблемът не са сетивата, проблемът е ако празнувам непрекъснато себе си и то само в рамките на сетивата. Тоест, да загубя смисъла на цялото от нещата, евхаристийния (благодарствения) смисъл на сетивата и насочващата функция на сетивата към големия смисъл на тази пълнота и на живота – Бога.

Че човек не може да избегне пиршеството на сетивата. Утре е празник на Богородица и всички ще хапнем добре, тоест ще се радваме на празника по сетивен начин. И дори да отидете на Света Гора, ще ядете толкова добре, че ще кажете: „Ама какво става тук?“. Вчера бях в друг манастир и имаха патладжани; такива патладжани не съм ял през живота си, и всички го казваха: „Колко хубави патладжани!“. И аз им казвам: „Мога ли да дойда на Богородица да ми направите пак патладжани, да ми направите нещо друго?“ Разбирате ли? Имаме цяла една народна култура, която почита красотата на сетивата. Знаете какво имам предвид: носиите, танците, с какво ли не – защото Бог е направил всички тези неща. Тук обаче е въпросът да не преминаваме границата. Дори и с духовните удоволствия. Един философ, един мислител, който мисли велики неща, и въпреки това прави идолопоклонство от всичко това. Св. ап. Павел описва плътските грехове и всички те са духовни – спорове, раздори т.н. Той никъде не казва, че сетивата са зло; зло е употребата на сетивата, определената употреба на сетивата и определената употреба на ума. Това именно създава проблема. Проблемът е, че чрез всичко това се кланяме на нашето клето аз, което – въпреки всичко – иска нещо много повече чрез всичко това. И по някакъв начин лишаваме себе си от пълния смисъл – от пълния смисъл на зрението, от пълния смисъл на слуха, от пълния смисъл на докосването. Кой е пълният смисъл? Да срещнем Бога. Аскезата идва точно в този момент, защото, за да кажа „Благодаря“ на Бога за храната, трябва да ям разумно. Ако изям 17 чинии и падна безжизнен, от това не извира благодарност (евхаристия). Не извира връзка с Бога; извира онова униние, което много подвижниците описват. Разбирате ли? Ако сексуалността е това, което порнографията иска от нас днес, тоест необуздано наслаждение, в крайна сметка стигаме до разпад на личността, до унищожаване на човешката любов.

Великото тук е, че се наслаждавам на дара на Бога, наслаждавам се на всичко в мярата и по начина, по който Бог иска. И постепенно напредвам, а някои неща дори оставям зад себе си. Имах един приятел свещеник, много ревностен. И той отива при съпругата си и ѝ казва: „Слушай, светците са оставили всичко това зад себе си“. Млад човек, горе-долу четиридесетгодишен. “И така, прекъсваме всякакви (интимни) отношения оттук нататък”. Съпругата на свещеника казва: „Добре…“. След малко започнали да се карат, не знаели какво искат, ставали странни неща. Толкова странни, че свещеникът отишъл при отец Паисий. Самият свещеник ми разказа историята и ми казва: „И отидох и му казах: „Геронда, тръгнахме да направим нещо, което е добро, сетивата…“ и т.н.. И старецът му казал: „Виж сега, ние не пазим въздържание, за да се осветим. Първо ставаме свети, а след това идва въздържанието“.

Винаги виждаш нещо много повече, докато напредваш, бидейки благодарен за това, което имаш. И тук е необходим духовникът, и тук е необходима разумната употреба на всичко. Това е нашата аскетика: разумната употреба или употребата „по Бога“ (κατά θεόν χρήση), така че благодарността винаги да се поддържа. И така след това виждаш присъствието на Бога във всички неща. И оставяш много неща; просто не ти трябват.

И християнинът е изпълнен; той е пълен човек, не е празен.

За индуизма този свят е Майя, той е самозаблуда. За гностицизма (ерес, която е измъчвала Църквата много години) светът е творение на зъл бог. Следователно не трябва дори да гледам, защото тези творения са лоши сами по себе си. Плутарх, голям платоник, казва (чуйте това, той го казва в „Етика“): „Ако имаш хубава жена, внимавай да имаш отношения с нея само през нощта, за да не я погледнеш, за да не мислиш за нея никога през деня“. Възможно ли е? Древният платоник много внимавал и смятал, че телесният живот е падение. Произлязъл е от факта, че сме паднали от някаква по-горна сфера. Тази материя, материалността изобщо, е неспасяема. Тя трябва да бъде унищожена. Всичко е душа, и душите в крайна сметка ще се обединят с Едното, и ще бъдем напълно освободени от изкушението, което е този свят. При нас обаче не е така. Светът е дело на Бога. „Логосите на съществата“ са навсякъде, ние сме творения, които Бог е сътворил. Подвижникът не е някой, който отрича. Познавах велики светци и съм ви го казвал толкова пъти. Свети Порфирий казваше: „Виж, да се ожениш, бракът е много хубаво нещо…“.

Когато човек се умиротвори, той започва да вижда нещата така, както Бог ги е създал. Всъщност това е и първият стадий на съзерцанието на Божиите неща в света – какво иска Бог да направи, а не това, което ние в крайна сметка направихме. Нашата аскеза има за цел да разберем това и да изпълним със смисъл нещата, които правим, и все повече да вървим от даровете към Подателя. Да виждаме Неговата красота по начин, примирени с красотата на нещата, но без тя да ни изкушава и ние да не живеем само за тези неща.

Казах ви, това е свързването на сетивата със себелюбието. Това се вижда много добре в богословието на св. Максим и на св. Григорий Палама. Днес нямаме тази интензивна реалност; не разбираме какво означава ум (νους), нито разсъдък (διανοία). Затова е по-безопасно да започнем от реалността така, както я живеем психосоматично, но в процеса на постоянно разпознаване на Бога. Ако ме попитате кой е е грехът в тази перспектива, бих ви казал: да загубиш Божия перспектива във всичко, което правиш.

Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта