Англиканската църква разреши форум с участието на християни, отказали се от ЛГБТ идентичността си

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Ръководството на Англиканската църква разреши провеждането на съпътстващо събитие по време на заседанията на Генералния синод, на което ще бъдат представени свидетелства на християни, които са се отказали от своята ЛГБТ идентичност и са избрали да живеят в съответствие с традиционното християнско учение за целомъдрието. Решението беше взето въпреки публичните призиви на активисти и представители на либералното крило в църквата форумът да бъде отменен.

Събитието е организирано от християнската организация Living Out под наслов „Still Following: Journeys of Leaving LGBTQ+ Identity Behind“ („Продължаваме да следваме (Христос): истории на хора, оставили зад себе си ЛГБТ идентичността“). Организаторите подчертават, че форумът няма за цел да популяризира т.нар. „конверсионна терапия“, а да даде възможност на вярващи да разкажат за своя личен духовен път – как са решили доброволно да не определят повече своята идентичност чрез сексуалните си влечения, а чрез принадлежността си към Христос.

Свидетелство или „конверсионна терапия“?

Именно този въпрос се оказа в центъра на обществената полемика. Противниците на инициативата твърдят, че подобни свидетелства могат косвено да оправдаят практики, определяни като „конверсионна терапия“ – понятие, което в британския обществен дебат обхваща различни опити за промяна на сексуалната ориентация или за връщане към първоначалната такава след т. нар. transitioning, “преход”. От години британското правителство обсъжда законодателство за ограничаване на подобни практики, като дискусията включва и въпроса къде минава границата между злоупотребата с психологически натиск и свободното духовно наставничество или пастирската грижа.

Организаторите на форума категорично отхвърлят обвиненията. По думите им никой няма да бъде убеждаван да променя своята сексуална ориентация, нито ще се предлагат терапевтични методи. Предвидени са единствено лични свидетелства на хора, които по собствена воля са избрали живот в целомъдрие и вярност към традиционното разбиране на църквата за брака и човешката сексуалност.

Така спорът постепенно се измества от темата за сексуалната етика към по-фундаменталния въпрос дали в съвременното общество е допустимо да бъде публично изразяван християнски опит, който противоречи на преобладаващите културни представи за личната идентичност.

На фона на продължаващата криза в Англиканската църква решението на архиепископите не може да бъде разглеждано изолирано. То идва след повече от десетилетие остри вътрешни спорове относно брака, сексуалността и авторитета на Свещеното Писание.

Макар Англиканската църква официално да продължава да изповядва, че християнският брак е съюз между един мъж и една жена, през последните години тя постепенно въведе възможност за използване на т.нар. Prayers of Love and Faith – молитви за еднополови двойки, сключили граждански брак или партньорство. Впоследствие бяха направени опити тези молитви да се превърнат в самостоятелни богослужебни последования, което предизвика силна съпротива от страна на консервативните епископи и голяма част от англиканските църкви в Африка и Азия.

През февруари тази година Генералният синод фактически прекрати проекта Living in Love and Faith, след като стана ясно, че между различните богословски течения не може да бъде постигнато съгласие. Предложенията за отделни служби за благославяне на еднополови двойки бяха замразени, а ръководството на Църквата призна, че разногласията са достигнали степен, която не позволява общо решение.

Въпросът за християнската антропология

От православна гледна точка спорът засяга не само пастирската практика, но и самото разбиране за човека. Православната антропология разглежда човешката личност като сътворена „по образ и подобие Божие“, чиято истинска идентичност не произтича от психологическите или сексуалните характеристики, а от призванието към общение с Бога. В този смисъл Църквата винаги е разглеждала всички страсти – независимо дали са свързани със сексуалността, властолюбието, сребролюбието или тщеславието – като част от падналото състояние на човешката природа, което подлежи на духовно лечение чрез покаяние, аскеза и благодатен живот в Църквата.

Ето защо за православното богословие доброволното свидетелство на човек, който е избрал живот в целомъдрие, не може автоматично да бъде приравнено към психологическа принуда или насилствена промяна на неговата личност. В същото време Църквата последователно отхвърля всякакви форми на унижение, дискриминация или насилие срещу хората, независимо от техните изкушения или начин на живот.

Все по-дълбоко разделение

Случаят с форума показва и друго – колко все по-трудно е за Англиканската църква да съхрани пространство за богословски диалог. След решенията от последните години редица местни подразделения на световната англиканска общност, особено в Африка, заявиха, че вече не признават архиепископа на Кентърбъри като безспорен духовен център на общността. Консервативните англикански движения започнаха изграждането на паралелни структури за духовен надзор над енории, които отказват да приемат либералните промени в учението за брака.

Именно в този контекст решението да бъде допуснат форумът на Living Out изглежда като опит да се покаже, че в Англиканската църква все още има място и за онези вярващи, които остават верни на класическото християнско разбиране за брака, целомъдрието и човешката личност.

Дали подобни жестове ще бъдат достатъчни, за да бъде запазено единството на англиканството, остава открит въпрос. Засега изглежда, че спорът около сексуалната етика продължава да бъде само външен израз на много по-дълбок конфликт – този за авторитета на Свещеното Писание, Преданието и границите на богословското развитие в една църковна общност.

Дарение с кредитна/дебитна карта