Дневник на дигиталната детоксикация

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Как е животът офлайн? Без бръмченето на известия, съобщения и публикации на приятели в социалните мрежи? Изпробвахме шест дни пост без смартфон

В началото ми се стори смешно. „Шест дни ще съм без смартфон“, обявих на приятелите си вечерта преди началото на експеримента и говорих часове в Instagram и WhatsApp за необходимите „дръпвания“ преди детоксикацията. Платих всичките си сметки от мобилния си телефон, за да нямам висящи задължения. Изпратих съобщение на някой, с когото имахме бизнес среща пет дни по-късно (той има само американски номер и говорим чрез WhatsApp) че няма да можем да комуникираме. Уговорихме точния час и точното място, където щяхме да се срещнем в понеделник. Помислих си, че нямам „право“ да закъснявам.

Но колкото повече наближаваше часът, в който щях да се откажа от мобилния си телефон, започна да ме обзема ужас. Ами ако някой иска да ме намери и не може? Никой няма да си помисли, че просто не съм видяла – самопонятно е, че в период, когато не сме в отпуск, всички по всяко време сме on; свързани. В смесица от ентусиазъм и безпокойство оставих мобилния си телефон някъде, откъдето дори да се пречупех, не бих могла да го взема, извадих SIM картата си и си купих Nokia с бутони, един dumbphone (“глупав” телефон, в противовес на “умния” smartphone – бел. ред.).

Нерви

През първия ден бях нервна. В новия телефон нямах нито един контакт, мислех, че са запазени в SIM картата, а не в устройството – първа грешка в подготовката. Исках да се свържа с една приятелка, но нямах начин да я намеря. За щастие живее наблизо, затова оставих бележка в дома ѝ да ми се обади. „Нормално, не в WhatsApp“. Казах ѝ да каже и на други, и започнаха да ми звънят на номера, без да знам кой е, което постепенно стана интересно. Като да избираш бонбони, без да знаеш какъв вкус ще ти се падне.

Влязох във Facebook от компютъра, за да поискам телефона на главната си редакторка. Осъзнах, че не мога да направя един репортаж, който бях планирала, в рамките на който трябваше да отида на поне четири различни адреса, защото нямах Google Maps, нито достъп до Интернет, когато бях извън дома и офиса. Изтеглих пари в брой и взех картата си след месеци, защото нямах Apple Pay. Отидох да вечерям без кола, но когато поисках да си тръгна (защото се притесних, че не съм погледнала имейлите си от два часа) не можех да извикам такси. По улицата не минаваха, нямах достъп до приложенията, които обикновено бих използвала, и не знаех наизуст номер на радиотакси – втора грешка в подготовката. Реших да не искам помощ от ресторанта и да чакам, докато си тръгнем всички заедно.

В колата ми липсваше Spotify, удобството да слушам моята музика. От месеци не бях слушала радио. Първоначално нервността ми се прехвърли там, сменях станциите нервно със скоростта, с която бих прескачала историите (stories), които сега не можех да видя. Реших да се успокоя, да му се насладя. В крайна сметка чух и една песен на Depeche Mode, която много ми хареса.

Самоизгнание

Веднага след като се събудих на сутринта на втория ден, ръцете ми подсъзнателно потърсиха мобилния телефон. Пръстите ми, сензорен екран, за да скролват. Засмях се на моя хал. При липсата на тази опция, отворих лаптопа и започнах да работя. Чувствах се малко откъсната – какви мемета ли ще изпращат приятелите ми в нашите групи в Instagram, какви разговори ще пропускам в WhatsApp? Какво се случва в онлайн вселената, от която се бях самоизгонила?

Парадоксално обаче, докато часовете и дните минаваха, дигиталното FOMO (Fear of Missing Out – страхът да не останеш „отвън“) започна да отстъпва място на вътрешно спокойствие. Почувствах, че очите ми, толкова свикнали с бързата смяна на много често безполезни изображения с едва доловимо почукване на палеца ми, започнаха да се движат постепенно с по-спокойни темпове. Гледах сериал, без да правя нищо друго, без да поглеждам никъде другаде. Отдавна не бях правила това, дори когато съм пред един екран, да не хвърлям скрити погледи към телефона.

Постепенно безпокойството ми беше заменено от фаталистично приемане на положението ми. „Който трябва да ме намери, ще ме намери“, започнах да си мисля и така настъпи някакъв вид освобождение. Онлайн светът продължаваше отлично без мен, а аз започнах да се успокоявам отлично без него. Един друг живот. В продължение на няколко дни не научих какво се случва в живота на никой мой познат чрез социалните медии. Вместо да общувам с текстови съобщения и мемета – едно привидно общуване – говорех по телефона. Виждах хора на живо и наистина присъствах. Никакво разсейване от постоянното премигване на екрана поради известия; никаква неудобна тишина, която би се запълнила с няколко секунди скролване. Във всички разговори разчитах само на собствените си знания, а не на интернет. Нямаше опция „да търся в Гугъл“.

През уикенда бях още по-спокойна. Без работа, вече нямаше причина да гледам дори компютъра си. Осъзнах, че спя по-добре, защото не чувам вибрацията на мобилния си телефон насън, докато в неделя сутринта се случи нещо фантастично. Първото нещо, което направих, когато се събудих, поради липса на друга форма на лежерно забавление, беше да взема книга от библиотеката си. Прекарах поне един час, без да правя абсолютно нищо друго, освен да чета. Nokia-та беше забравена от предишния ден във всекидневната, докато не звънна, за да отидем на плаж. Първото ми къпане за годината не беше заснето на нито една снимка. И един невероятен залез остана спомен само за моите очи.

Според скорошно проучване на психиатри от Университета в Хайделберг в Германия, след 72 часа без използване на смартфон при 25 души са наблюдавани промени в мозъчната дейност в области, свързани с желанието, стимулите и възнаграждението. В по-старо тяхно проучване, изследователи от същия университет са показали, че хората, които са били пристрастени към смартфони, са имали по-малък обем сиво вещество в мозъка си. Австрийски изследователи представиха през февруари, че след три седмици с намалено използване на смартфон, симптомите на депресия и тревожност при участниците в тяхното проучване са намалели, докато качеството както на съня им, така и на живота им като цяло се е подобрило.

Когато, след шест дни въздържание, отворих отново мобилния си телефон, сякаш не беше минал и един ден далеч от моите онлайн домове. Тревогата и FOMO-то бяха напразни, в крайна сметка не загубих нищо. Пазя Nokia-та като напомняне и си обещавам, че няма да се върна към шест и половина часа използване на ден. И че може пак да го оставя, може би през август, за още малко живот офлайн.

Източник: kathimerini.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта