Какво означава да вземеш кръста си?

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

„Да носиш кръст“, „да повдигнеш кръста“, „житейски кръст“, „паднал му се е кръст“, „Бог е дал кръст“. Често ние произнасяме тези фрази автоматично, без да се замисляме, и почти винаги свързваме кръста със скърби и страдания: болест, нещастен брак, тежка и неблагодарна работа. Всъщност кръстът е нещо много по-голямо и по-дълбоко, отколкото просто страдание.

Бог не раздава на хората кръстове: на тебе – болест, на тебе – мъж алкохолик, на тебе – самота. Той ни обича твърде силно и твърде добре, от личен опит знае какво е кръст. Преди 2000 години Господ Сам взема дървената напречна греда, донася я до Голгота и след като са я приковали към стоящия там стълб, е позволил да бъде разпнат. Христос приема цялата пълнота на човешкото страдание, влиза в бездната на болката, несправедливостта и смъртта. След това е трудно да си представим, че Той изведнъж ще започне да ни раздава малки „кръстчета“ за тренировка.

Тогава какво е кръстът? И какво има предвид Христос, когато казва: „… ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24)?

„Отречи се от себе си“ – не означава да пренебрегнем себе си и да зачеркнем собствената личност. По-скоро означава обратното – отговорност за себе си и за своя живот. Става дума за онази част от нашето „аз“, която иска да живее изключително заради своето удоволствие, с най-малко съпротивление. И да се отречем от себе си – означава да се откажем от това егоистично „аз“, от себеугаждането, от опитите да се изплъзнем от отговорност, от желанието да поплуваме по течението, да пуснем живота си на самотек, да живеем според принципа: „да ядем и да пием, защото утре ще умрем“ (Ис. 22:13).

Такова себеотричане служи като необходимо условие, за да „вземем своя кръст“, т. е. да приемем живота с цялото му съдържание. Нали кръстът – това не е задължително наказание или страдание. Това е всичко, което изгражда пространството на нашето съществуване, включвайки нас самите. Болестта може да се окаже част от кръста. Но и талантите, които сме призвани да развием, също са кръст. Отговорността за близките, верността в отношенията, усъвършенстването в професията, способността да понасяме търпеливо болката и умението правилно, с искрена благодарност да преживяваме миговете на щастие – всичко това са елементи от нашия личен кръст.

Носенето на такъв кръст е наистина трудно. Дори Христос в някакъв момент изнемогва под тежестта на кръста и се възползва от помощта на Симон Киринеец. Какво да говорим за нас. Но Господ ни дава ориентир – Самия Себе Си. Той не казва: „Вземи кръста си и стой“ или „Ето ти кръст, мъчи се с него“. Той казва: „Следвай Ме“. Кръстът е път, който чрез Голгота ни води по-далече – към възкресението. И както в своето време човекът Симон помогна на Спасителя да понесе кръста докрай, така и Той днес е готов да помогне на всекиго, ако Му позволяваме да върви пред нас или до нас.

Съществува съвременна християнска притча, която приписват на писателката Маргарет Фишбек Пауърс. Човек сънува сън: той върви по брега на морето заедно с Бога. И целият му живот се показва върху пясъка във вид на двойни следи. Но изведнъж той забелязва: в най-тежките минути, когато му е било особено болезнено и трудно, следата остава една. Човекът с укор задава въпрос на Бога: „Господи, защо си ме оставял именно когато най-много съм се нуждаел от Тебе?“. Бог отговаря: „Дете Мое, Аз не съм те оставял в тези минути. Това са Моите следи. Носех те на ръце“. Да, ние невинаги сме в състояние сами да носим своя кръст. Но ако в такива минути се доверяваме на Бога, Той не просто ни подлага рамо. Той ни взема на ръце заедно с нашия кръст.

Да вземем своя кръст означава да се съгласим да изживеем своя живот докрай, приемайки го с цялата отговорност, без да я избягваме и да прехвърляме част от нея на други. И едновременно с това – да го поверим на Христос, Който първи измина този кръстен път и сега винаги е готов да се притече на помощ и да подкрепя онези, които искат да Го следват.

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.foma.ru

Дарение с кредитна/дебитна карта