Богословски поглед към внезапната смърт

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В съвременната епоха, която се характеризира с бързо развитие в науката и технологиите, със сближаването на културите и кризата на ценностите, дори самата дума „смърт” се избягва, а всичко, което напомня за нея, се отблъсква и отхвърля. За съвременния човек смъртта е само нещо негативно, загуба – „загубихме го“, често се казва за починалия. Човекът, който не притежава правилно познание за смъртта, се опитва да я игнорира и по този начин живее реално невротичен живот, лишен от истински смисъл.

Спирането на сърдечната дейност, тоест биологичната смърт, не е естествено състояние за човека, не е благоволение на Бога. „Бог не е създал смъртта“; смъртта се е намесила в човешката природа и действа като паразит. Смъртта е настъпила в света чрез греха на първосъздадените хора. Не е възможно злото да произхожда от Бога, тъй като Бог е благ. Когато създал човека, Той не го създал, за да умре. След извършването на греха обаче се появила смъртта: „в който ден вкусиш от него (плода на греха), бездруго ще умреш. “ (Бит. 2:17). И наистина, св. ап. Павел казва „Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде “ (Рим. 5:12). Тоест смъртта, като резултат и плод на греха на първосъздадените хора, се намесила и проникнала в човешката природа и чрез нея в цялото творение.

Бог в Своя неизразим промисъл устроил часът на смъртта да бъде неизвестен за всеки човек. Защото, според православното богословие, ако човек знаеше кога ще умре, нямаше да спре да греши и да не бъде безразличен към добродетелта. Неизвестният час на смъртта държи вярващия в постоянна готовност и бдителност. „Бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ“ (Мат. 24:42), било чрез смъртта, било чрез Второто Му Пришествие.

Това обаче не означава, че Бог благоволява внезапната смърт. Има молитва, която се казва в богослуженията на нашата Църква и в която молим Бог да ни предпази от всяко зло и от внезапна смърт. „Още се молим за опазването на този град (или тази света обител), на всяка страна, град и земя от глад, мор, трус, потоп, огън, меч, нашествие на чужденци и междуособна война.. “.

Църквата се моли не само за активните си членове, вярващите, но и за всички хора свят, които потенциално са нейни членове. Като майка тя е насочила грижата и любовта си, за да защити от всяко зло и да даде всяко добро и благословение на децата си, на целия свят. Затова тя се моли не само за православните, но и „за мира на целия свят. . . за плаващите, пътуващите, боледуващите, страдащите и пленниците и т. н. “.

Внезапната смърт за атеиста, невярващия, непокаялия се е ужасно събитие със страшни последствия. Защото времето, дадено от Бога на конкретния човек в този живот, не е било използвано правилно. Този човек не се е самоопределил положително спрямо Бога, себе си и света; и това личи от факта, че не е живял в покаяние, не е живял със съзнание за Бога. Следователно и общението му с Бога, участието му във вечното божествено блаженство в задгробния живот е под въпрос. Този тип човек преди всичко се нуждае от гореспоменатата молитва, за да го предпази от внезапна смърт.

За вярващия обаче, за този, който живее правилно и опитно православния духовен живот, внезапната смърт няма сила, не може да му навреди духовно. Колкото по-високо е духовното състояние на човек, толкова по-малко се страхува от смъртта, бихме казали, че по-скоро я желае. Не защото мрази този живот или защото счита тялото за тъмница, както вярвали платоническите философи и виждали освобождението от него чрез смъртта. Християнинът обича живота и желае общение с истинския Живот, който е Христос. Затова той заедно с със св. ап. Павел може да изповяда: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка…  желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро“ (Филип. 1:21-23).

Така и блаженият старец Йосиф Исихаст от тази жажда, от божествената любов към Христос, желанието за истински живот, казваше: „Смъртта, която за мнозина е голяма и страшна, за мен е покой, нещо много сладко”. Затова и увещаваше: „Блажен е оня, който денем и нощем мисли за смъртта и се готви да я посрещне. Защото за нея е обичайно да идва тиха за онези, които я очакват, но за онези, които не я очакват, пристига като горчива и жестока [внезапна]“.

Свети Силуан Атонски дава един много хубав пример за внезапната смърт. Да предположим, казва той, че има един цар, който живее в разточителство, греховност и притежава всички богатства на земята. В момента, в който този цар се намира на пиршество и се забавлява с принцовете и цялата си свита, седнал на трона си и в цялото си величие, ако някой му кажеше, че скоро ще умре, той би се смутил и би се разтреперил от страх.

Но ако на някой беден, но богат в любовта към Бога, продължава свети Силуан, му кажат, че сега ще умре, той с мир щеше да каже: „Да бъде волята на Господа. Слава на Бога, защото си спомни за мен помни и иска да ме вземе там, където пръв влезе разбойникът“.

Разбира се, най-доброто, идеалното е човекът да предузнае часа на смъртта си, за да се помоли, да предаде душата си в състояние на молитва; нещо, което става при добродетелните, светите старци. Така блаженият старец Йосиф Исихаст предузнал, получил „известие“ от самата Богородица, че ще почине в деня на нейното Успение, т.е. на 15 август. Но и много по-ранни светци на нашата Църква били предузнали своето успение, като св. Даниил Стълпник, св. Григорий Палама и др. Преп. Теогност казва, че каквато и висша добродетел да достигнеш, колкото и дарби да придобиеш, „не се радвай на освобождаването от плътта без да предузнаеш смъртта, а се моли с благоговение за това”.

„Божиите съдби са велика бездна“ (вж. Пс. 35:7) и „кой е познал ума на Господа?“ (Рим. 11:34). Бог с неизследимата Си воля и решения винаги се стреми към спасението, към духовното усъвършенстване на човека, дори и да изглежда – в границите на ограничената човешка логика – че човекът е ощетен, онеправдан. Така Бог допуснал много светци да умрат внезапно, като апостол Иаков, брат Господен, авва Мойсей Мурин, свети Стефан Нови, 38-те в Синай и 33-те в Раита избити отци, но и великият реформатор на светогорското монашество, свети Атанасий Атонски и много други.

Те, като духовни отци, поели греховете на народа и се пожертвали, както Христос, за спасението на света. Те станали и причина за бодърстване и пробуждане на вярващите. Защото, както казва свети Анастасий Синаит, вярващите трябва да се запитат след внезапната смърт на един светец: „Ако това се случи на този праведен човек, какво ще стане с нас, грешниците?”.

Друг път Бог позволява внезапна смърт, за да изличи множество грехове. В „Патерика“ четем, че един монах паднал в блудство и двама други негови събратя, които вече били починали, молели Бога лъв да го разкъса, за да изличи с тази мъчителна смърт греха му и да го включи в редиците на спасените заедно с тях. Прозорливият и блажен старец Порфирий казваше, че изследователите са много близо до откриването на лекарство за рака, но Бог не позволява това, защото Раят се изпълва с раковоболни.

Болката е неразделна част от нашия живот. Много пъти се огъваме от големите скърби, ако към тях се прибави и маловерието. Например, ако знаем, че някой наш познат ще умре в кратък срок, защото има смъртоносно заболяване, и докато се подготвяме психически да го приемем, въпреки това не можем да го понесем, колко по-малко бихме могли да посрещнем мирно и спокойно една внезапна смърт, особено на млад човек?

Смъртта е нещо неестествено, изкривено и отвратително. Тя винаги остава най-големият враг на човека. От древността допреди няколко десетилетия човекът е гледал на смъртта със силен екзистенциален интерес. Днешният човек обаче, който почти ежедневно вижда много масови или насилствени смъртни случаи от войни, престъпления или нещастни случаи по телевизията, е загубил това екзистенциално отношение към смъртта и я счита за нещо естествено.

Когато християнинът говори за смъртта, той не го прави от песимизъм, не се примирява с нея, не я счита за естествена; той я вижда предимно като враг, който трябва да бъде победен чрез Христос.
Бог се въплъти, за да премахне смъртта, греха и да победи дявола. Христос прие смъртно и страдащо тяло, за да победи смъртта в собственото Си тяло. Чрез разпването Си и възкресението Си Той победи смъртта и даде на човека възможността, след като се съедини с Него, и той да победи смъртта в личния си живот. Така, след Въплъщението на Божието Слово, за християните смъртта променя своето име и ориентация; не се нарича смърт, а успение (заспиване) и се превръща в мост към вечния живот. Вярващият преминава „от смърт към живот” (Йоан 5:24).

Свети Никодим Светогорец ни съветва да не забравяме, че „смъртта е толкова внезапен крадец, че не знаеш кога ще дойде за теб. Възможно е да дойде днес, в този час, в този момент, и ти, който си се събудил добре, да не успееш да видиш вечерта, а ти, който си стигнал до вечерта, да не успееш да се събудиш… Затова, брате мой, съгласи се с това и кажи на себе си: „Ако трябва да умра, и то може би внезапно, какво ще стане с мен, нещастния? Какво ще ми донесе, ако се наслаждавам на всички удоволствия на света?… Махни се от мен, Сатана и зли помисле; не искам да те слушам и да съгреша».

Според отците и опита на нашата Църква, от голяма полза за нашите покойни братя, и особено на внезапно починалите, са помените, Четиридесетнците, молитвите, милостинята и нашият християнски живот, който се отразява като светлина и в техните души.

В заключение на това кратко изложение, в което накратко споменахме някои аспекти, свързани с внезапната смърт, разбира се, от богословска гледна точка, бих искал да подчертая, че смъртта, отделянето на душата от тялото на човека, е тайна, за която основната дума има Господарят на живота и смъртта. В неизследимите съдби на Бога е дали в крайна сметка лично ние ще умрем внезапно; но трябва да се убедим, да го приемем с цялото си същество, че чрез възкръсналия Христос „смъртта няма вече власт над Него “ (Рим. 6:9), докато „дарът Божий е живот вечен ” (Рим. 6:23).

Източник: www.vatopedi.gr
Превод: Константин Константинов

Дарение с кредитна/дебитна карта