Конституционните промени в Словакия от 2025 година: традиционното семейство, биологичният пол и националният суверенитет получиха конституционна защита
На 26 септември 2025 г. Националният съвет на Словашката република прие Конституционен закон № 255/2025, с който бяха направени редица промени в Конституцията от 1992 г. Законът е обнародван на 3 октомври 2025 г. и влиза в сила на 1 ноември 2025 г. Официалният текст потвърждава основните направления, описани в разглеждания документ: засилване на националния суверенитет по въпросите на „националната идентичност“, конституционно определяне на пола като мъжки и женски, промени в режима на осиновяване, забрана на договореностите за сурогатно майчинство, нови права на родителите по отношение на образованието и конституционна гаранция за равенството между мъжете и жените при заплащането за извършена работа.
Поправката е приета с точно необходимото квалифицирано мнозинство. При гласуването на 26 септември в пленарната зала са присъствали 99 депутати, като 90 са гласували „за“, 7 „против“, а двама не са гласували. Това е важно политическо обстоятелство, защото конституционните закони в Словакия изискват подкрепата на най-малко три пети от всички 150 депутати, тоест 90 гласа. Освен представителите на управляващата коалиция законът е получил подкрепа и от консервативни депутати от опозицията, включително почти всички депутати от Християндемократическото движение (KDH) и трима депутати от коалицията „Словакия – За хората – Християнски съюз“.
Национална идентичност и отношенията с Европейския съюз
Най-значимата от политическа и конституционна гледна точка промяна е допълването на член 7 с две нови алинеи. Според новия текст Словакия запазва суверенитета си преди всичко по въпросите на националната идентичност, която включва основни културни и етични въпроси, свързани със защитата на живота и човешкото достойнство, личния и семейния живот, брака, родителството и семейството, обществения морал, личния статус, културата и езика. В обхвата попадат и свързани решения в областта на здравеопазването, науката, възпитанието, образованието и наследяването. Новата алинея 7 допълва, че нищо в Конституцията и конституционните закони не може да бъде тълкувано като съгласие на Словакия за прехвърляне на упражняването на нейни правомощия по въпросите, съставляващи националната идентичност.
Именно тази част от реформата предизвика най-сериозния международен правен спор. Венецианската комисия на Съвета на Европа признава, че държавите имат право да определят собствената си конституционна идентичност и че Европейският съюз разполага само с правомощията, предоставени му от договорите. Същевременно обаче Комисията подчертава, че държава, която остава страна по международен договор, не може едностранно да определя чрез вътрешното си право границите на международните си задължения. Според нея новите словашки разпоредби създават риск от напрежение между националната Конституция, международните ангажименти и принципа на предимство на правото на ЕС.
Особено проблематична за Венецианската комисия е широката и неопределена формулировка на понятието „национална идентичност“. Комисията отбелязва, че употребата на изрази като „по-специално“ оставя отворен въпроса кои други области могат да бъдат включени в тази категория. Според нея подобна неопределеност може да доведе до непредвидимо или произволно тълкуване и да създаде правна несигурност. Поради това Комисията препоръчва понятието да бъде конкретизирано, а новата алинея 7 да бъде премахната.
Последвалите събития показаха, че спорът не е само теоретичен. През ноември 2025 г. Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу Словакия, като изпрати официално уведомително писмо по дело INFR(2025)2208. Комисията посочи като проблем принципите на предимство, автономност, ефективност и еднакво прилагане на правото на ЕС. Според нея конституционната промяна позволява на словашките органи и съдилища да преценяват дали и до каква степен правото на ЕС, включително решенията на Съда на ЕС, следва да се прилага в страната.
Това развитие трябва да се има предвид при оценката на първоначалния документ: неговото твърдение, че поправката цели да създаде своеобразна „бариера“ срещу наднационалното право, има реална основа в политическия и законодателния контекст, но правният ефект не може да бъде описан просто като автоматично отменяне на предимството на правото на ЕС. Действителният конфликт се решава в рамките на европейския правен ред и чрез съдебна практика.
Семейство, родителство и осиновяване
Друга съществена част от реформата е промяната на член 41 от Конституцията. В него вече изрично е записано: „Родители на детето са майката и бащата; майката на детето е жена, а бащата на детето е мъж.“ Това е конституционно закрепване на биологичното разбиране за майчинството и бащинството.
Променен е и режимът на осиновяване. Конституцията вече посочва, че непълнолетно дете може да бъде осиновено от съпрузи, от единия съпруг, който е в брак с единия от родителите на детето, или от преживелия съпруг на родител или осиновител. Самотно лице също може по изключение да осинови дете, когато осиновяването е в интерес на детето, като решението се взема от съда.
Тук е необходимо едно важно уточнение спрямо разглеждания документ. Самият конституционен текст не казва изрично, че „еднополовите двойки са забранени като категория“. Практическият резултат произтича от съчетаването на новата разпоредба с вече съществуващото конституционно определение на брака като съюз между мъж и жена. Така съвместното осиновяване е обвързано с брака, а бракът по словашката Конституция е хетеросексуален. Венецианската комисия отбелязва, че Европейската конвенция за правата на човека не установява общо право на осиновяване и че държавите разполагат със значителна свобода на преценка в тази област. Тази свобода обаче не е неограничена: когато държавата допуска осиновяване от самотни лица, решенията не могат да бъдат основани единствено на сексуалната ориентация на кандидата, а водещ принцип трябва да бъде най-добрият интерес на детето.
По този въпрос поправката има и дългосрочен конституционен ефект. Правила, които преди са можели да бъдат променени с обикновено законодателство, вече са поставени на конституционно равнище. Венецианската комисия посочва, че това прави евентуалното бъдещо разширяване на правата за осиновяване по-трудно, тъй като би изисквало нова конституционна поправка.
Забрана на сурогатното майчинство
Конституцията вече съдържа и изрична забрана на договореностите за раждане на дете за друго лице. Формулировката е кратка: „Договореност за раждане на дете за друг се забранява.“
Тук Словакия предприема особено категорична стъпка, тъй като забраната е конституционна, а не просто законова. Венецианската комисия отбелязва, че сред държавите от Съвета на Европа съществуват различни подходи към сурогатното майчинство. В някои то е забранено, в други е разрешено или толерирано. Според Комисията Словакия изглежда е единствената държава, която въвежда абсолютна забрана на сурогатното майчинство на конституционно равнище, включително когато става дума за доброволни договорености без заплащане. В същото време Комисията не приема, че самата забрана противоречи на европейските стандарти за правата на човека.
Родителите и сексуалното образование
Новият член 41 дава на законните представители право на съгласие по отношение на възпитанието и образованието на децата в областта на формирането на интимния живот и сексуалното поведение. Същевременно Конституцията изрично предвижда, че образованието, насочено към защита на здравето, физическата неприкосновеност и предотвратяването на насилие, е част от общото образование и трябва да бъде съобразено с възрастта на децата.
Тази разпоредба е по-нюансирана от понякога използваното публично описание, че Словакия просто е въвела „родителско вето върху сексуалното образование“. Конституционният текст едновременно разширява ролята на родителите и запазва задължението на държавата да осигурява образование за здравето, физическата неприкосновеност и превенцията на насилието.
Венецианската комисия обръща внимание именно на тази възможна граница. Според нея двете изисквания могат да породят трудности при практическото прилагане, тъй като образованието за сексуалността може да бъде свързано и с предотвратяването на сексуално насилие. Европейските стандарти признават правото на родителите да възпитават децата си съобразно религиозните и философските си убеждения, но същевременно държавата има задължение да осигурява обективно, плуралистично и недискриминационно образование.
Конституционно определение на пола
Една от най-ясните и символично значими промени е новият член 52а: „Словашката република признава само биологично определените полове — мъжки и женски.“
Това е първият случай, в който словашката Конституция изрично определя броя и характера на признатите полове. Венецианската комисия отбелязва, че европейските държави имат различни модели на правно признаване на пола. В някои държави се признава възможност за трета или неутрална категория, докато в други се запазва бинарен модел. Европейският съд по правата на човека признава половата идентичност като част от правото на личен живот, но същевременно е приел, че по отношение на правното признаване на трети или неутрален пол при интерсекс лица държавите имат значителна свобода на преценка поради липсата на европейски консенсус.
Конституционната реформа в Словакия представлява значима промяна в начина, по който държавата формулира отношенията между националната идентичност, семейството, родителските права, образованието, биологичния пол и международните правни задължения. Някои от промените — като конституционната забрана на сурогатното майчинство и гаранцията за равно заплащане — имат сравнително конкретно съдържание. Други, особено новите разпоредби за „националната идентичност“, имат далеч по-широк потенциал и именно те се превърнаха в център на спора с европейските институции.
От гледна точка на семейното право Словакия поставя традиционното разбиране за брака, майчинството и бащинството в по-трудно изменима конституционна рамка. По отношение на пола тя закрепва в основния си закон бинарно биологично разбиране. В образованието разширява ролята на родителите, като едновременно запазва задължението на държавата да осигурява възрастово съобразено образование за здравето и защитата на децата.

