Помогни с пирон, керемида или труд: Урвичкият манастир търси подкрепа

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Трудно ли е да обновяваш манастир? Каква е цената на доброволчеството? Какво е забравил съвременният човек? Трудно ли се намират харизани, които да дарят средства и труд за облагородяване на необитаем манастир?

За тези и други теми разговаря Момчил Драганов от БНР с предстоятеля на храм “Св. Димитър” в Панчарево прот. Кръстин Апостолов и Станислав Стоянов, който отговаря за обновяването на Урвичкия манастир “Св. Никола Летни”.

Когато отец Кръстин се връща със семейството си от Германия в края на 2022 г., е назначен за енорийски свещеник в църквата “Св. Димитър” в Панчарево, а две години по-късно става и. д. игумен на намиращия се в района Урвички манастир “Св. Никола Летни”. Основният проблем през зимата става отоплението на храма.

“Това наследство, което заварихме, ни задължи още по-усърдно да се погрижим, да премахнем много от трудностите, които правеха невъзможно ежедневното пребиваване в храма – най-вече отоплението през зимата. Докарах си прекрасен синузит първата зима, в която трябваше да служа. И както споменах, дойдохме през октомври. Храмът се е отварял само в празнични и неделни дни, особенно през зимата.

Вече трета-четвърта година се опитваме да намерим решение с отоплението, тъй като, за голяма радост, храмът вече е ежедневно отворен. А в зимния период, макар и да не е чак толкова студено, че да ни замръзва светената вода, както първата зима, е достатъчно студено, за да настиват и богомолците, пък и тези, които прекарваме по-дълго време в храма”, разказва пред БНР о. Кръстин.

Доброволци не се намират лесно

Предаването ни среща и със Станислав Стоянов, който е добър приятел на отеца още от семинарските години. Когато се среща с него след завръщането му в България, Станислав разбира, че отецът търси помощ за манастира, който има нужда от грижи, облагородяване и обновяване.

“Виждайки колко му е трудно тук да се справя, сърцето ми поиска да се опитам да се грижа според силите си, което е нещо много мъничко за този манастир, а изключително много труд е хвърлен за него.

Станислав Стоянов: Умората след работа по манастира остава, но удовлетворението е неописуемо

Всеки, който има желание, е добре дошъл. Аз съм сигурен, че ще види и ще реши: „Ето с това мога да помогна, с друго мога да помогна“. Дори децата с техните възможности казват: „Ето, на тази пътечка ще изчистим пръчките, тук ще подрежем този храст“. Просто това е като една голяма къща – постоянно трябва да се грижим. Искам да призова вашите слушатели, както се грижат за домовете си, с още по-голямо усърдие да се грижат за енорийските си храмове и манастири”, споделя Станислав.

Доброволци, особено през лятото, когато всички са по почивки, не се намират лесно. Но Станислав Стоянов разказва, че, когато не се отказва, постепенно започват да идват хора.

“И започвайки, например, една огромна камара камъни или боклуци, или каквото и да е, ние отиваме един-двама души. Някой вика: „Абе, ти луд ли си, бе? Това тук 20 човека трябва да го правят за три дни!“. Обаче аз не се отказвам. Почвам по мъничко, по мъничко, по мъничко… и започват да идват някакви хора. И това искам да споделя – че всеки път идват някакви хора! Идва един, който върши работа за четирима души; идва друг, който върши работа за двама души… И изведнъж, като погледна назад, виждам, че работата е отминала. Умората е останала, но удовлетворението е неописуемо”.

За необходимия ремонт на храма и на манастира, о. Кръстин разкрива, че макар местни фирми и работници да даряват от времето и средствата си, този пример не винаги се оценява и дори се гледа с присмех.

Липсата на топлина и близост е реалната бедност на днешния ден

“Виждам промяна въобще в настройката на хората, които се намират за самодостатъчни. Това е духовен проблем и духовен въпрос, защото целта на злото като цяло е да ни отдели от доброто. Злото е отсъствие на добро. И съответно – да ни убеди, че ние сме самодостатъчни; че ако аз наредя и направя своя си дом манастир, сложа прекрасен иконостас, поддържам или си построя личен параклис, това ще ме доближи по някакъв начин до Бога. Не, това ще ми даде илюзия за това, че аз съм близо до Бога”, допълва свещеникът.

Според него до Бог може да ни доближи единствено чрез общото – когато ние сме заедно. Забравили сме вече, а и много млади хора не са се научили, какво означава да бъдем заедно.” Отецът насочи вниманието и към страшната бедност на днешния ден: липсата на човешката близост и топлина.

“Колкото по-лесно и по-отделени сме от другите, толкова по-тежко и самотно ни става и толкова по-безсилни се чувстваме. Това е страшната бедност – не липсата на керемиди, не липсата на отопление, а на човешката топлина и на човешката близост. И на този покров, който имаме в трудностите си от Бога – на това сме особено бедни днес”.

Харизански акции

В манастир “Св. Никола” Станислав организира редовни харизански акции всяка събота и неделя. Помощта на харизаните е съпътстваща, доброволците помагат на квалифицирания труд на майсторите.

“Имаме нужда от помощта на много хора – всеки, който може да се включи чрез дарения или чрез труд, да ни помогне, стига да има желание.

Усещам трудност да го кажа, защото може би за първи път ми се случва, но усещам, че това, което успеем да направим този месец, ще е нещо, което ще остане – ще остане за нашите деца. Просто аз видях, че чрез харизанските акции ние вършим неща, но те не са квалифицирани. Тоест, когато става въпрос за подмяна на покрив, за инсталации, за електричество – там няма електричество, но все пак за соларни панели – това са неща, които само специалисти могат да извършат. Този месец усещам, че е еманацията на всичко, за което досега сме се трудили.

Обръщам се към вашите слушатели: ако могат, да дарят някаква лепта”, призовава Станислав Стоянов. Става ясно, че до момента са дарени кубици с бетон, соларни инсталации и множество часове платен труд на специалисти.

Отец Кръстин: Когато тежестта не е споделена, тогава възможността някой да рухне е реална
В миналото най-доброто е отивало за манастира, за храма, който е продължение на дома.

“Ние сме загубили тази представа – че този двор не е дворът, грубо казано, на попу на селото, а това е дворът на цялото село. Това е мястото, където празнуваме радостите си, където споделяме мъките си. Храмът е мястото, където се събираме заедно. И тъй като не можем да съберем цялото село в хола си, ние се събираме в храма”, обяснява отецът.

По отношение на гостоприемството в манастирите, о. Кръстин направи сравнението, че не си даваме сметка какво е да отвориш собствения си дом и всеки ден да приемаш гости. Гостоприемството в манастира е лична жертва, тъй като той е единственият дом на монасите, които живеят там. Манастирът обаче предлага нещо, което специалисти като психолози и психиатри не могат да дадат — искрена братска прегръдка и духовно оздравяване, а не просто временна глътка въздух.

Според отеца това е истинската функция на манастира. “Той не е музей, не е концертна зала. Ние сме извършителите и на физическото, и на духовното дело, когато пристъпваме в този манастир. Ние подпомагаме материално манастира, за да можем да получим духовна подкрепа. И това съзнание трябва да бъде възстановено. Добрият християнин ще бъде и добър работник, добрият християнин ще бъде и добър лекар, добрият християнин ще бъде и добър баща – и добър във всичко, защото Бог го прави нов. И Бог го прави храм на Самия Себе Си”, заключи свещеникът.

Източник: Интервю на Момчил Драганов, БНР

Дарение с кредитна/дебитна карта